Очите на Флин гневно светнаха.
— Той не докосна Малъри. Никога не й е посягал физически. Беше достатъчно страховито да прониква в съзнанието й. Но това… Трябва да го усмирим.
— Готов съм да чуя идеи. — Джордън разпери ръце. — Проблемът е, че ако става въпрос за магии, не мога дори да извадя зайче от шапката си.
— Това е просто заблуда, оптическа измама — отбеляза Брад.
— Мога да те уверя, че следите от нокти по кожата ми не са оптическа измама.
— Не, имам предвид примамка от наша страна — обясни Брад на Джордън. — Да отклоним вниманието му от жените, за да действат по-спокойно. Имал с причина да нападне теб. Ако я отгатнем и я използваме, може би ще остави Дейна на мира през следващите две седмици. Както и Зоуи, когато дойде редът й.
— Не разполагам с нищо конкретно. Сякаш зная нещо, но не мога да го извикам в съзнанието си. — Обзет от отчаяние, Джордън пъхна ръце в джобовете си. — Отговорът се крие в нещо, което зная, имам или съм направил. Едно от трите. Нещо от миналото, което е от значение сега.
— Нещо между теб и Дейна — предположи Брад.
— Трябва да е свързано, нали? Иначе не би имало логика. А ако е важно, защо да ме напада?
— Може би е крайно време да свикаме съвещание — започна Брад.
— За вас, костюмарите, винаги е време за съвещания — промърмори Флин.
— Държа да изтъкна, че сега не съм облечен с костюм.
— Дълбоко в себе си винаги си оставаш костюмар. Със сако на тънки райета и дори вратовръзка. Но съм съгласен. Може би е прав — обърна се той към Джордън. — Да се съберем шестимата и да поумуваме заедно. У вас. — Потупа Брад по рамото. — Има повече мебели и по-свястна храна.
— Устройва ме. Колкото по-скоро, толкова по-добре.
— Брад погледна часовника си. — Ха-ха. Имам съвещание. Уговорете се с жените и ми се обадете.
Върна се вътре, за да вземе якето си, и изтича до колата си в дъжда.
Джордън го проследи с поглед, когато потегли.
— Щом свърши този рунд и започне следващият, и на него ще му завъртят главата.
— Мислиш ли, че не го знае?
— Предполагам, че му е ясно. Дали и Зоуи го знае?
Единственото, което Зоуи знаеше сега, бе, че този ден е един от най-важните в живота й. Стисна в шепа ключовете, които вече можеше да нарече свои. Бяха нови и лъскави, както и патроните, които бе купила, за да смени старите.
Сама щеше да постави нова ключалка на входната врата още сега. Знаеше как. Това щеше да бъде като ритуал. Официално влизане във владение.
Паркира, тичешком изкачи стъпалата до площадката и изчака, докато приятелките й я настигнаха. Оригиналните ключове бяха у Малъри, а и за нея бе важно да влязат заедно.
Имаше нещо символично в това, че Малъри държи оригинала, а двете с Дейна щяха да изчакат, докато тя отвори вратата.
Малъри бе завършила успешно своята част от похода и бе завъртяла ключа си. Сега бе ред на Дейна. Скоро, ако е рекъл Бог, щеше да започне и нейното изпитание.
— Дъждът ще обрули доста листа — каза Малъри, когато се втурна под козирката. — Вече няма да има толкова цветове.
— Беше красиво.
— Да. — Малъри понечи да отключи вратата, но се спря.
— Хрумна ми идея. Вече сме истински собственички. Може би трябва да кажем или направим нещо символично.
— Няма да пренеса никоя от вас през прага.
Дейна приглади влажните си коси назад.
— Да изиграем танца на радостта — предложи Зоуи и я накара да се засмее.
— Започваме на три — съгласи се тя.
Неколцината шофьори, които минаха с колите си, навярно се усмихнаха при вида на трите жени, които се кълчеха пред входа.
Заливайки се от смях, Малъри завъртя ключа.
— Всичко е наред. Влизаме. — Енергично отвори вратата, което би трябвало да мине за тържествен жест, и зяпна от изненада. — Господи, вижте!
— Какво? — Зоуи инстинктивно сграбчи ръката й и я дръпна назад. — Кейн?
— Не, не! Погледнете! Толкова е мило! Вижте какво са направили. — Малъри влезе и едва не зарови лице в розите, сложени на сгъваемата маса. — Цветя. Първите цветя, които получаваме. Флин ще бъде щедро възнаграден.
— Наистина много мило от негова страна. — Зоуи помириса розите и отвори кутията до тях. — Бисквити. От луксозните. Имаш страхотен мъж до себе си, Малъри.
— Не го е направил сам. — Дейна извади шампанското от кофата и повдигна вежди, когато видя етикета. — Тук личат отпечатъците на Брад. Не просто шампанско, а превъзходно шампанско.
Зоуи се намръщи.
— Скъпо е, нали?
— Не само. От най-изисканото. Пила съм такова веднъж, когато Брад ми подари бутилка за двадесет и първия ми рожден ден. Винаги е имал стил. Тримата са го направили заедно за нас. — С дълга въздишка, Малъри прокара пръсти по венчелистчетата. — Бих казала, че и тримата имат стил.
— Да не ги разочароваме.
Дейна отвори бутилката и напълни трите чаши на масата.
— Трябва да вдигнем тост.
Зоуи раздаде чашите.
— Стига да не ни разплаче. — Малъри си пое дъх. — Цветята почти ме накараха да се просълзя.
— Сетих се. — Дейна повдигна чашата си. — За „Малки удоволствия“.
Отпиха първата глътка и проляха по някоя и друга сълза.
— Имам нещо, което трябва да ви покажа. — Малъри остави чашата и взе куфарчето си. — Просто си поиграх. Не се чувствайте задължени да го приемете. Няма да се обидя, ако не одобрите концепцията. Това е просто една идея.
— Престани да ни държиш в напрежение. — Дейна си взе бисквита. — Давай.
— Мислех си за лого, което да съчетава и трите дейности. Разбира се, нямам нищо против да имаме отделни емблеми, но бихме могли да го използваме върху формуляри, визитки и на уебстраницата си.
— Уебстраница? — Дейна присви устни и кимна. — Изпреварваш ме.
— Трябва да се мисли в перспектива. Помните ли Тод?
— Разбира се. Симпатягата, с когото си работила в галерията — отвърна Дейна.
— Точно така. Добри приятели сме, а той е специалист по компютърен дизайн. Можем да го помолим да се погрижи за оформлението и да ни създаде уебстраница. Всъщност дори се надявам да мога да му предложа работа при нас. Не в близко бъдеще, но ако сме оптимистки, мисля, че след време ще имам нужда от заместник.
— Аз не съм мислила толкова напред — призна Дейна. — Но ще ми бъде нужна поне една помощничка на половин работен ден — да продава книги, да вари кафе и да сервира вино. Всъщност може би дори две.
— Вече си търся фризьор и маникюрист. Ще ми трябват и още хора. — Зоуи притисна ръка към корема си. — Господи. Ще имаме нужда от персонал.
— Тази работа ми харесва. — Дейна отново вдигна чашата си. — Радвам се, че ще бъда шеф.
— Нужен ни е и данъчен консултант, офис техника, стикери, бюджет за реклама, телефонни системи… Имам списък — завърши Малъри.
— Не се и съмнявам. Какво друго има в куфарчето ти?
— А, логото. Развих идея, която се въртеше в главата ми.
Извади папка и я разтвори на масата.
