Подаде на Джордън купата с останалите малини, стана и взе чашата си от масичката. Още когато направи първата крачка, Джордън се настани на нейното място, усмихна се и сложи ръка на облегалката зад гърба на Зоуи.
— Често ли идваш тук? — попита я той.
— Бих идвала, ако знаех, че ще те срещна, красавецо.
— Страхотна двойка сте — промърмори Дейна и се размина с намръщения Брад, докато отиваше да си налее вино.
Защо да не пийне още? Нямаше да шофира.
— Е, вече всички се настанихте удобно — започна тя. Направи пауза, за да отпие глътка. — Моят ключ е свързан с познанието, тоест с истината. Не съм сигурна дали думите са взаимно заменими, но или и двете, или едната от тях, или съчетанието им е целта на моя поход. Освен това има връзка с миналото, настоящето и бъдещето. След дълго безуспешно търсене стигнах до извода, че тази връзка е нещо лично за мен.
— Мисля, че си права — намеси се Малъри. — Роуина често ни напомня, че ключовете сме ние трите. Отговорът на моята загадка беше личен. Ако трябва да следваме същата логика, това е част от решението.
— Съгласна съм. Мъжете в тази стая са част от моето минало и настояще. Голяма е вероятността да остана свързана с тях и в бъдеще. Знаем, че съществуват връзки между нас шестимата. Моята с всеки от вас, вашата с мен и помежду ви. Друга връзка са картините, които доведоха Мал до целта.
Всички впериха погледи в портрета, който Брад бе окачил над камината. Още една творба на Роуина, изобразяваща трите дъщери след отвличането на душите им. Лежаха с бледи безизразни лица в кристалните си ковчези.
— Брад я е купил на търг, без да знае какво ще се случи тук, както и Джордън е купил нарисувания от Роуина портрет на младия Артур, преди да изтръгне меча от скалата. Бил е в галерията, където е работила Малъри. Купили са ги години преди да узнаем всичко, което знаем сега. Това… свързва всички ни с Роуина, Пит и богините.
— И Кейн — добави Зоуи. — Не ми се струва разумно да го изключваме.
— Права си — съгласи се Дейна. — И Кейн. Повечето от нас вече се сблъскаха с него. Той несъмнено ще продължи да ни създава неприятности. Знаем, че е зъл. Знаем, че притежава мощ. Но тази мощ не е безгранична.
— Някой или нещо го ограничава. Одра част от кожата ми — продължи Джордън. — После Роуина ми изпрати някакъв мехлем по Дейна. Вчера видяхте раните. — Разтвори ризата си. Бяха останали само избледняващи белези. — Започнаха да зарастват в мига, в който ги намазах. Изводът е, че каквото и да ни стори, не може да издържи срещу Роуина. Но и тя не може да заличи напълно стореното от него.
— Следователно — довърши Дейна вместо него — силите им са равностойни.
— Той има слабости. — Джордън вяло закопча ризата си. — Себелюбие, гордост, избухлив нрав.
— Кой твърди, че това са слабости? — Дейна се приближи и седна на страничната облегалка на креслото, което бе заел Брад. — Както и да е, има и още нещо. Той не разбира напълно човешката природа. Не вижда нашата индивидуалност. Прониква под повърхността, долавя фантазиите и страховете ни, но не е способен да стигне до дълбоката ни същност… или поне все още не е успял. Благодарение на това Малъри го победи.
— Да, но когато си в негова власт, е трудно да разбереш. — Малъри поклати глава. — Не бива да го подценяваме.
— Не го подценявам. Мисля, че засега той ни подценява. — Дейна замислено огледа портрета. — Иска те да страдат само защото отчасти са смъртни. Роуина говори за противоположни сили: красота и грозота, познание и невежество, смелост и страх. Всяка от тях отслабва без своята противоположност. Той е мракът, а не може да съществува светлина без мрак. Мисля, че е важна част от целия път към отговора, а не само пречка. — Поколеба се и отпи нова глътка. — За никого не е тайна, че с Джордън имахме интимна връзка. Мисля, че вече не е тайна и… че отново поддържаме интимни отношения.
Джордън изчака няколко мига.
— Не знаех, че се срамуваш да говориш за секс, Дългучке.
— Просто искам… хората да бъдат наясно, както и ти, че не спя с теб, за да ми помогнеш да се добера до ключа. Дори ако има нещо общо — припряно продължи тя. — Защото, както някой ми каза наскоро, сексът е силна магия…
— Ако го правиш както трябва — прекъсна я Джордън.
— Да видим какво знаем — намеси се Брад, опитвайки се да прекрати отклонението от темата. — Всичко това не би се случило, ако не беше Кейн. В миналото. — Вдигна показалец. — Неговото присъствие и манипулации влияят върху търсенето на ключовете. В настоящето. — Вдигна втори пръст. — Магията не може да бъде развалена без него. — Изправи трети. — Той е необходим фактор. Няма възнаграждение без труд, победа без усилие и битка без риск.
— Още един традиционен елемент при всеки поход — добави Джордън. — Зло, което трябва да бъде преодоляно.
— Разбирам всичко — каза Зоуи. — Но с какво то ще помогне на Дейна да открие ключа?
— Опознай врага — напомни й Брад.
— Казано накратко — съгласи се Дейна.
— Има и друго — отбеляза Флин. — Беше пролята кръв. Също традиционен елемент. И аз мога да чета. Но защо кръвта на Джордън? Трябва да има причина.
— Може би защото Джордън го е вбесил, за което доста го бива — каза Дейна. — Но ми се струва по- вероятно да е, защото се нуждая от него, за да открия ключа.
— Дългучке, нужен съм ти за много неща.
— Да не се увличаме в безсмислено перчене, а да говорим по същество. — Дейна разклати чашата си. — Ключът е познанието. Нещо, което зная или трябва да науча. Да отсея истината от лъжите му. Кое от нещата, които е изрекъл и направил досега, е истина? Това е една от гледните точки, които смятам за най- ценни. Умувам и върху последната част от напътствията. „Където една богиня броди, а друга стои в очакване“. Но стигнах до задънена улица. Богинята на Малъри пееше и тя пресъздаде този момент и ключа в картина. По същата логика би трябвало моята богиня, Ниниан, да броди. Но къде, защо и кога? А коя е чакащата? Дали става дума за Зоуи?
— Може би трябва да напишеш нещо — предположи Зоуи. — Например разказ. Както Малъри нарисува ключа си.
— Не е лоша идея — замислено отвърна Дейна. — Проблемът е, че никога не съм искала да пиша, както Малъри иска да стане художник. По-скоро трябва да прочета нещо, но бог ми е свидетел, не се натъкнах на него в никоя от шестте милиона книги, които вече прерових. Така че, може би, наистина трябва първо да го напиша.
— Или не ти, а Джордън. — Флин нехайно заигра с косите на Малъри, докато говореше. — Той е писателят. Не омаловажавам собствения си забележителен талант, но аз отразявам истински събития, а той съчинява разни небивалици.
— Доста добри небивалици — напомни му Джордън.
— Няма спор. Мисля, че ако не за друго, поне за да можем да кажем, че сме опитали всичко, не е зле Джордън да опише това, което ни се случва. В художествена форма. Може би, когато Дейна го прочете, мъглата пред очите й ще се разсее, ще види ключа и ще си устроим празненство с торта.
— Предложението не е твърде глупаво — реши Дейна.
— Мисля, че е страхотно. — Зоуи се обърна към Джордън и лицето й засия. — Ще го направиш ли? Обожавам книгите ти, а тази ще ми бъде още по-интересна.
— За теб съм готов на всичко, хубавице.
Повдигна ръката й и я целуна.
— Малко ми се гади. — Дейна докосна корема си. — Кога ще имаш нещо готово, което мога да видя? — попита го тя.
— Говориш като редактор. Това би могло да ме зареди е вдъхновение или да ме накара да изпадна в творчески застой.
— Така ли започва всичко? — въодушевено попита Зоуи. — Нещо те зарежда с вдъхновение? Винаги съм
