настоявам за висока заплата. Съпругът ми печели добре и сме осигурени, но бих искала да имам собствени приходи от дейност, която не включва пране, готвене или надзираване на единадесетгодишни хлапаци.
— Мисля, че притежавате всички необходими качества за моя помощничка. Защо не наминете някой ден? Къщата със синята тераса. Ще ви разведа из нея и ще си поговорим.
— Чудесно. Ще дойда. — Джоана издаде вик на въодушевление и се засмя. — Толкова се радвам, че се натъкнах на вас. Навярно съдбата има пръст.
„Съдбата“, помисли си Дейна, когато се разделиха. Досега не й бе отдавала дължимото. Нуждата от хранителни продукти я бе довела тук, на щанда за млечни произведения в местния супермаркет.
„Нещо толкова дребно и банално“, помисли си тя, докато вървеше към касата. Но то я бе накарало да дойде в най-подходящия момент. Може би жената, която бе срещнала случайно, щеше да стане нова спица в колелото на живота й.
Важни бяха и думите, които бе изрекла. Бяха точно това, което Дейна бе имала нужда да чуе.
„Завъртяхте вярното ключе в главата му“.
Нима бе просто съвпадение, че Джоана бе употребила тази фраза? Не, нямаше да го приеме за съвпадение. Нейният ключ, верният ключ бе познанието.
„Ще го открия“, обеща си Дейна. Щеше да успее, ако съзнанието й е отворено.
Тринадесета глава
Според Дейна имаше много неща, които биха могли да се кажат за Брадли Чарлз Вейн IV.
Бе забавен, остроумен и привлекателен. В зависимост от настроението си и обстоятелствата, можеше да се представи в изискан, градски имидж, който й напомня за Джеймс Бонд пред чаша мартини в Монте Карло, а само след миг да се превърне в зевзек, готов на всякакви щуротии.
Можеше да разговаря за френски филми за изкуството с въодушевлението на човек, който не се нуждае от субтитри, и също толкова разпалено да спори дали Елмър Фъд или Йосемити Сам е по-достоен противник на Бъгс Бъни.
Това бяха част от нещата, които харесваше у Брад.
Още едно от тях бе къщата му.
Жителите на града я наричаха „къщата на Вейн“ или „къщата край реката“, където бе построена преди повече от четири десетилетия.
Бащата на Брад я бе облицовал с дърво, от което бяха направени първите изделия, сложили началото на империята „Вейн“. Използвайки свойствата на дървото и естетическия си усет, Б. Ч. Вейн III й бе придал семпъл и същевременно впечатляващ облик.
Златистата постройка се издигаше на брега на реката и привличаше вниманието с просторните си веранди и множество тераси. Покривът бе начупен и всичките му части бяха балансирани в неповторима хармония така, че красотата на дървото да изпъква.
От терасите се откриваше изглед към реката, дърветата или майсторски проектираната раздвижена градина.
Всичко това не издаваше благосъстояние, а по-скоро будеше възхищение.
Често бе идвала тук заедно с Флин като дете, а по-късно с Джордън. Винаги се чувстваше спокойна на това място, сякаш приоритетът при проектирането е бил обстановката да носи успокоение, а на второ място да издава стил.
Друго, което Дейна можеше да каже за Брад, бе, че не се скъпи за храна и напитки, когато в дома му има събиране.
Не бяха нищо изискано или поне не бяха поднесени по изискан начин. Невероятна италианска салата, която непрекъснато я изкушаваше да си вземе още, интересни хапки, тънко нарязана шунка и плътен, пълнозърнест хляб за сандвичи.
Имаше купа, пълна с едри, сочни малини и бисквити, толкова тънки, че изглеждаха почти прозрачни, които тя хрупаше с наслада.
Бирата, виното, безалкохолните и минералната вода бяха в изобилие.
Вече знаеше, че няма да устои на сладките със смета на, с които бе отрупан огромен поднос.
Всичко това бе подредено на шведска маса в голямата приемна, където в камината гореше силен огън, а мебелите приканваха госта да се настани удобно и да не стане от тях със седмици.
Не изглеждаше толкова разкошно, че човек да се срамува да опре крака на масичката. Просто бе стилно.
Край нея се водеха непринудени разговори, които заедно с вкусната храна и топлината я унасяха в блажена дрямка.
Наистина щеше да заспи, ако Зоуи престанеше да нервничи до нея.
— Сякаш имаш мравки в гащите — каза Дейна.
— Съжалявам. — Зоуи за пореден път хвърли поглед към сводестата врата. — Просто се безпокоя за Саймън.
— Защо? Изяде достатъчно за цял изгладнял батальон, а сега е в стаята за игри. Мечта за всеки деветгодишен хлапак.
— В тази къща има толкова вещи — прошепна Зоуи. — Скъпи вещи. Стъклени и порцеланови съдове, произведения на изкуството. Не е свикнал да бъде заобиколен от такива неща. — „Аз също“, помисли си тя и положи усилие да потисне ново нервно движение. — А ако счупи нещо?
— Е — Дейна вяло сложи още една малина в устата си, — тогава Брад ще го направи на пихтия.
— Той бие деца? — ужасено промълви Зоуи.
— Не. За бога, Зоуи, стегни се. Тази къща е оцеляла след игрите на доста деветгодишни, трима от които са живи и здрави в тази стая. Спокойно. Пийни чаша вино. Когато станеш да си налееш, донеси ми още малко малини.
„Половин чаша“, помисли си Зоуи и се изправи. Но преди да вземе бутилката, Брад я изпревари.
— Изглеждаш малко разсеяна. — Напълни една от чашите на масата и й я подаде. — Проблем ли има?
— Не. — По дяволите, искаше само половин чаша. Защо той все се изпречваше на пътя й? — Просто си мисля дали да не нагледам Саймън.
— Спокойно. Вече знае къде се намира всичко в стаята за игри. Но ще те придружа до там, ако все пак искаш да се увериш — добави Брад, когато видя намръщеното й лице.
— Не. Сигурно е добре. Много мило от твоя страна, че му позволи да си поиграе.
Знаеше, че думите й прозвучаха хладно и сковано, но не можа да ги изрече по друг начин.
— Това е предназначението на стаята — отвърна Брад със същия тон.
Зоуи кимна.
— Хм. Дейна иска още малко от тези.
Смутена поради причина, която не би могла да назове, сложи няколко малини в по-малка купа и ги отнесе до дивана заедно с виното си.
— Надут пуяк — промърмори под нос и накара Дейна учудено да запримигва.
— Брад? — Взе купата от ръцете й. — Сбъркала си адреса.
Джордън се приближи, седна на страничната облегалка до Дейна и си открадна две от малините й, преди да го спре.
— Вземи си сам от масата.
— Твоите ми харесват повече. — Заигра с косите й. — Как се сдоби с тези руси кичури?
— Благодарение на Зоуи.
Джордън взе още една малина и хвърли поглед към Зоуи.
— Добра си.
— Заповядай, когато решиш да се подстрижеш. Ще те обслужа безплатно.
— Ще запомня това. — Отново се отпусна на облегалката. — Сигурно и трите се питате защо ви повикахме тук тази вечер — заговори той и накара Дейна да се засмее.
— Ето кой е надут пуяк. — Сложи ръка върху бедрото му. — Мисля, че щом сме се събрали, за да говорим за ключа, който аз трябва да открия, имам право първа да взема думата.
