— Тогава значи има война — решително отвърна Роуина. — Все още не са ни върнали у дома, което ме кара да мисля, че каквото и да се случи в моя свят, съдбата ми остава да довърша това, за което съм изпратена тук. Трябва да вярвам, че твоята съдба е да ми помогнеш. — Дълбоко си пое дъх, за да се успокои. — Ще ти дам балсам за раните на твоя човек.
— Просто спим заедно. Не зная дали това го прани мой.
Роуина нехайно махна с ръка.
— Трябва на всяка цена да поговоря с Пит. Стратегията е негова област, а не моя. Ела да ти дам мехлема.
— Почакай, още само един въпрос. За Джордън. Участието му е много важно за намирането на ключа, нали?
— Защо питаш за нещо, което вече знаеш?
— Искам потвърждение.
В отговор Роуина сложи пръсти на сърцето й.
— Знаеш и това.
— Той е част от търсенето, защото го обичам?
— Джордън е част от теб, защото го обичаш. А ти си ключът. — Хвана ръката на Дейна. — Хайде, ще ти дам балсама за твоя воин и ще те изпратя. — Отново погледна към притъмняващото небе. — Дъждът наближава.
Дванадесета глава
Брад напълни кофа с лед и сложи в нея бутилката шампанско „Кристал“. Уви влажна кърпа около гърлото, което се подаваше.
Зад него Флин и Джордън разпъваха сгъваема маса.
— Покривката е ето в онзи плик.
Флин погледна натам.
— Покривка?
— За масата.
— За какво ни е? Масата с чиста.
— Просто я сложи, по дяволите.
Джордън разкъса плика.
— Гледай, избрал е покривка на сладки розови пъпки.
— В комплект със салфетки — добави Джордън и ги извади.
— Страхотно. Не знаех, че имаш и женска страна.
— Когато свършим тук, здравата ще натупам и двама ви само за да докажа, че съм истински мъжкар… и защото ще изпитам удоволствие. — Брад извади високите чаши за шампанско, които бе донесъл, и ги огледа за капки. — После може би ще кажа на жените, че идеята за всичко това е била моя, и ще обера точките.
— Хей, аз отскочих за цветята — напомни му Флин.
— А аз донесох бисквитите.
Джордън повдигна кутията.
— Идеите носят повече точки от бисквити и цветя, приятели. — Брад дръпна покривката, за да я изпъне. — Идеи и естетика. Доказано е, че умението да изявиш женската си страна привлича жените.
— Тогава защо само на нас с Флин ни върви в свалките?
— Почакайте.
— Бих те ударил заради това, което каза, защото става дума за жената, която обичам, и за сестра ми. — Флин срещна шеговития поглед на Джордън. — Но щом целта е да натрием носа на Брад, простено ти е. С колко време разполагаме?
— Доста — успокои го Джордън. — Преговорите няма да траят дълго, но ще имат срещи с адвокати и банкери за подписване на документи, така че ще се забавят двойно повече, отколкото предполагаш.
Отдръпна се назад и огледа масата, подредена във фоайето. Определено се открояваше сред парцалите и принадлежностите за боядисване. Пъстър оазис на фона на грундираните стени.
Жените щяха да се разтопят като сладолед през юли.
— Добре, чудесна идея, Брад.
— Имам безброй такива.
— Не разбирам защо трябва да ни няма, когато дойдат — промърмори Флин. — С удоволствие бих пийнал шампанско и бих хапнал бисквити, да не говорим за големите, звучни целувки, които бих получил.
— Защото поводът за празнуване си е техен. — Брад доволно се облегна на стълбата. — Като покажем, че зачитаме това, ще заслужим много повече „големи, звучни целувки“.
— Обичам жестовете ми да бъдат оценявани веднага. — Но Флин замълча и се огледа. — Наистина ще стане страхотно. Оригинална идея, добро място, атрактивна обстановка. Нещо добро за Вали. Както и за тях. Трябва да видите някои от произведенията, които Мал вече закупи. През уикенда ме заведе при двама художници, които ще лансира. Талантливи са.
— Ходил е да гледа произведения на изкуството — отбеляза Джордън, усмихна се широко и пъхна пръст между устните си, имитирайки кука на въдица. — Сигурно скоро ще тръгне и на опера.
— Ще видим кой ще се смее последен, когато започнеш да киснеш в книжарницата на Дейна и да пиеш билков чай.
— Не е зле. Може би Брад ще се подложи на козметични процедури, за да спечели Зоуи.
— Има граници, които не бих преминал, независимо каква е целта. — Но Брад вдигна поглед към стълбището. — Ще трябва да решат проблема с осветлението. А и част от дограмата се нуждае от подмяна. Биха могли да сложат и допълнителна мивка горе.
— Ще се опиташ да съблазниш Зоуи с принадлежности за баня? — попита Флин. — Голям дявол. Гордея се да те нарека свой приятел.
— Съчетаване на полезното с приятното… Впрочем, с една стълба спечелих порция пилешки гърди за вечеря.
— Пилешки гърди? Можеш да хапнеш същото и в гостилницата. Специалитет на деня всеки вторник. — Флин поклати глава в израз на съжаление. — Вече не съм толкова горд.
— Това е само началото. Факт е, че се нуждаят от помощ тук. Трябва да се сложат теракота и мокет, да се ремонтират водопроводът и електрическата инсталация и да се смени дограмата на някои прозорци. Можем да ги изненадаме и с още нещо, освен бисквити и шампанско.
— Аз съм „за“, съгласи се Джордън.
— Разбира се. Вече предложих услугите си. — Флин сви рамене. — Изглежда, моята къща ще бъде щаб на бояджийската бригада още известно време. Бихме могли да свършим и малко работа. Ако се заловим да ковем пирони, поне няма да се изнервим заради ключовете.
— Като спомена за това… — Джордън хвърли поглед към прозореца. Навън започваше да вали. — Трябва да ви кажа какво стана снощи.
— Нещо се е случило с Дейна? — Флин се отдръпна от стената. — Добре ли е?
— Тя не пострада. По дяволите, трябва да изпуша една цигара. Да излезем на терасата.
Застанаха под козирката, по която барабаняха дъждовни капки. Джордън описа всичко — цветовете, звуците и движенията, както често им бе разказвал какви ли не истории в задния двор или край огън в гората.
Но този път разказът не бе плод на въображението му. Колкото и живо да бе то, не би могло да издълбае в кожата му белезите, които все още пареха. Изпита известна утеха, когато Флин затаи дъх, а лицето на Брад издаде съчувствие при вида на раните му.
— Господи, изглеждат ужасно. — Флин огледа червените ивици. — Не трябва ли да ги превържеш?
— Снощи Дейна сложи нещо, но тя не е родена за медицинска сестра. Тази сутрин отново ги намазах. Важното е, че онзи тип беше сериозно вбесен… толкова, че направи опит да ме очисти. Къде остават жените?
