Не бе казал „Ела“, а „Иди и виж“. Доверявайки се на инстинкта си, Джордън тръгна по пътека в обратната посока.
Когато излезе от гората, се озова в градина с ярки цветя, чиито цветове бяха нов шок за сетивата му. Алени, сапфирени, аметистови и кехлибарени венчелистчета проблясваха на слънчевата светлина, сякаш всяко от тях бе съвършено изваян скъпоценен камък. В средата на това море като най-красив цвят бяха трите дъщери, спящи в кристални ковчези.
— Не, не сънувам — заговори той на глас, за да докаже на себе си, че чува собствения си глас, и да се съсредоточи, преди да тръгне към центъра на градината и да се вгледа в трите лица, които вече познаваше.
Изглеждаха заспали. Красотата им бе ненакърнена, но студена. Застинала красота, която никога нямаше да се промени, прикована завинаги в един миг от времето.
Изпита жалост и гняв, когато впи поглед в лицето на онази, която толкова приличаше на Дейна, и го обзе разкъсваща скръб, каквато бе изживял само когато бе загубил майка си.
— Това е адът — каза той. — Да бъдеш заклещен на границата между живота и смъртта и да не можеш да преминеш нито от едната, нито от другата страна.
— Да. Намери много точно описание. — Срещу него стоеше Кейн. Бе загърнат с черна мантия, а върху буйните му черни коси блестеше корона със скъпоценни камъни. Усмихваше му се. — Имаш проницателен ум, за разлика от повечето си себеподобни. Адът, както го наричате, е просто безкрайна празнота.
— Би трябвало в него да попада онзи, който е заслужил.
— Аха. Философия. — Гласът му издаде лека насмешка и лукава пресметливост. — Не би могъл да отречеш, че понякога адът се наследява. Баща им и смъртната му кучка ги обрекоха на тази съдба. — Посочи към ковчезите. — Аз бях само инструмент, така да се каже, който… — Вдигна ръка и раздвижи китката си. — …завъртя ключа.
— За слава?
— Да. И за власт над всичко тук. — Разпери ръце, сякаш за да обхване целия свят. — Всичко, което никога не ще бъде тяхно. В царството на боговете няма място за смъртни същества с чувствителни сърца и човешки слабости.
— И боговете обичат, мразят, ламтят за слава и богатство, заговорничат и водят войни, смеят се и плачат. Не са само човешки слабости, нали?
Кейн вдигна глава.
— Струваш ми се интересен. Осмеляваш се да спориш с мен, когато знаеш кой съм? Знаеш, че аз те доведох тук, отвъд Завесата на силата, където си по-незначителен от мравка. Мога да те убия с една единствена мисъл.
— Така ли? — Джордън решително заобиколи ковчега. Не искаше дори двойницата на Дейна да стои помежду им. — Защо досега не си го направил? Може би защото предпочиташ да тормозиш жени. Различно е, когато застанеш срещу мъж, а?
Ударът тласна Джордън няколко крачки назад и го повали на земята. Усети вкус на кръв в устата си и я изплю върху смачканите цветя, преди да се изправи. Лицето на Кейн издаваше и нещо друго освен сила. Беше ярост. А там, където има гняв, има и слабост.
— Дим и огледала. Нямаш смелост да се биеш като мъж. С юмруци. Само един рунд, копеле. Един рунд, по моите правила.
— По твоите правила? Ти нямаш право да определяш правилата тук. Ще ти покажа какво е да изпиташ болка.
В кожата на гърдите му се впиха ледени нокти, остри като бръсначи. Неописуемата агония го накара да падне на колене и от гърлото му се изтръгна вик, който не можа да сдържи.
— Молѝ! — подкани го Кейн с пъклено задоволство. — Молѝ за милост. Пълзи, за да я получиш.
Със сетни сили, Джордън вдигна глава и срещна очите му.
— Върви на…
Погледът му се премрежи. Нечий глас надвика бученето в ушите му и топла вълна разсея ужасяващия студ.
В съзнанието му прозвуча яростният вик на Кейн:
— Не съм свършил!
Джордън изпадна в безсъзнание.
— Джордън! О, господи, Джордън, съвземи се.
Струваше му се, че се намира на кораб сред бурно море. Предполагаше, че би могъл да се удави. Усещаше парене в гърдите и пулсираща болка в слепоочията. Но някой се опитваше да го свести, притискайки топли устни към неговите. Връщаше го към живота, независимо дали той иска или не.
Но какъв бе този оглушителен кучешки лай в открито море?
Примигна и втренчи поглед в Дейна.
Образът й бе блед, като през замъглено стъкло, но изпита радост, когато я видя. Прокарваше трепереща ръка по лицето му, заровила пръстите на другата в косите му, притискаше го към себе си и го разтърсваше.
През затворената врата на спалнята се чуваше лаят на Мо, който драскаше по касата.
— Какво става, по дяволите? — глуповато промълви той и я накара да се засмее.
— Свести се. Най-сетне се свести — В гърдите й сякаш се надигаше истерия. — Устните ти са разкървавени, имаш рана на гърдите и си толкова студен.
— Почакай.
Не се опита да помръдне. Все още не се осмеляваше, защото при съвсем леко завъртане на главата усети вълна на болка и световъртеж.
Но гледката му донесе невероятно облекчение. Намираше се в спалнята на Дейна, изтегнат на леглото й, или по-скоро проснат върху скута й, и тя го притискаше към гърдите си, сякаш люлее бебе.
Ако не се чувстваше като прегазен от камион, би било доста приятно.
— Сънувах.
— Не. — Дейна потърка буза в неговата. — Не си сънувал.
— Отначало… или може би не. Дългучке, намира ли ти се някакво уиски? Трябва да пийна.
— Имам бутилка „Падис“.
— Давам хиляда долара за три пръста „Падис“.
— Продадено. — Смехът й прозвуча почти като ридание и не му донесе утеха. — Стой тук, не се движи. Ще го донеса. Трябва да се завиеш. Трепериш. — Придърпа завивката над него и го уви като в пашкул. — О, господи.
Самата тя потръпна, когато допря челото си до неговото.
— Две хиляди, ако се върнеш след по-малко от четиридесет и пет секунди.
Дейна побягна от стаята и когато я проследи с поглед, Джордън реши, че навярно не е толкова зле, щом може да оцени красотата на голото й тяло в движение.
Миг по-късно Мо скочи върху леглото и утрои всички болки в тялото му. Той понечи да изругае, но издаде само въздишка на примирение, когато кучето тихо изръмжа, подуши чаршафите и облиза лицето му.
— Да, това ще ни даде добър урок да не затваряме вратата на спалнята само защото искаме да правим секс насаме.
Мо изскимтя, побутна рамото му с нос, направи три безуспешни опита да догони опашката си и седна до него.
Дейна дотича обратно е бутилка в едната ръка и чаша в другата. След като наля значително повече от три пръста уиски, плъзна ръка зад тила му и доближи чашата до устните му.
— Благодаря, мога да се справя и сам.
— Добре.
Въпреки това тя внимателно отпусна гърба му на възглавницата, преди да повдигне бутилката и да отпие глътка направо от нея.
