Погледна към луната, когато слязоха. Тя бе като хронометър, който отмерва изтичащото й време, докато дъщерите чакаха.
Пит отвори вратата, преди да прекосят площадката. Изглеждаше спокоен и бе облечен със сив пуловер, вместо с официален костюм, както обикновено.
— Извинявайте, че идваме толкова късно — започна Зоуи.
— Късно ли е? — Той хвана ръката й и накара страните й да поруменеят, когато я поднесе към устните си. — Тук сте добре дошли по всяко време.
— О. — Зоуи смутено извърна глава към Брад и видя, че съсредоточено го гледа. — Много мило. Все пак няма да ви досаждаме дълго.
— Ще ви отделим толкова време, колкото желаете. — Пит задържа ръката й в своята и я поведе по коридора. — Вечерите стават все по-студени. Запалили сме камината в приемната. Добре ли е синът ти?
— Да. — За първи път водеше непринуден разговор с него. — Спи. Флин и Малъри са у дома. Брадли ме докара, защото… имам въпроси за неща, които ми се случиха.
— Беше нападната — троснато каза Брад, когато влязоха в приемната.
Роуина рязко се изправи.
— Пострада ли?
— Не, не, добре съм. Брадли, недей да плашиш хората.
— Беше нападната — повтори той. — Отърва се с няколко синини и драскотини, но би могло да бъде по-зле.
— Ядосан си — отбеляза Пит. — И аз бих се държал така, ако любимата ми е в опасност. Дори за една жена-войн е добре да има закрилник — обърна се той към Зоуи, преди тя да каже нещо.
— Заповядайте, седнете. — Роуина посочи дивана — Ще ви предложа чай. Нещо успокояващо — Приближи се към нея, докосна лицето й и я целуна по бузите. — Задължена съм ти — каза и тихо. — Никога не ще мога да ти се отплатя.
Зоуи остана безмълвна и загледана в нея, докато излизаше ОТ стаята. След това извърна глава към Пит.
— Ти си бил. Еленът в гората. Ти си бил Той плъзна пръсти но бузата й.
— Защо не избяга, мамче?
— Не можех. Видях, че си ранен. — Краката й се подкосиха и седна на дивана. — Бях твърде изплашена и разгневена, за да побягна. А и ти беше ранен.
— Нападна го с огромен клон вместо кол — каза Пит на Брад. — Беше страхотна. Късметлия си.
— Все още не е убедена в това колкото мен.
Зоуи смутено притисна пръсти към слепоочията са.
— Дошъл си в гората, за да ме пазиш. Но еленът… Твоите очи не са зелени.
— Нямам и рога. Обикновено. — Усмихна се на любимата си, когато тя се върна в стаята. — Може би нямаше да дойда, ако Роуина не бе настояла.
— Щеше ли да ме убие?
— Вече проля човешка кръв. — Пит се настани на едно кресло. — Би могъл да пролее и твоята.
— А можеше ли… да убие и теб?
Вдигна глава малко надменно.
— Нищо не би го възпряло да опита.
— Може би щеше да го сплашиш повече, ако бе отишъл като човек, с пушка — изтъкна Брад.
— Не мога да се боря срещу него в човешки облик, когато е приел образ на звяр.
— Раните ти бяха дълбоки — спомни си Зоуи.
— Вече се погрижиха за тях. Благодаря.
— Чаят е сервиран. Доста мърмори, докато лекувах раните му. — Роуина повдигна чайника, който прислужницата бе сложила на масата. — Добър знак. Ако беше сериозно ранен, нямаше да каже нищо.
— Постъпих правилно, като се върнах там. През повечето време ми се струва, че не правя достатъчно. Но завръщането ми беше важно.
— Сама избираш пътя си. — Роуина й подаде чаша. — Приятелят ти се тревожи за теб. Разбирам те — обърна се тя към Брадли и наля още една. — Мога да ти обещая, че ще направим всичко възможно да я защитим.
— Погрижихте се Саймън да бъде в пълна безопасност. Осигурете я и на нея.
Лицето на Роуина издаде съчувствие, докато му подаваше втората чаша.
— Няма ключ без риск. Рисковете ще свършат едва когато ключът бъде намерен. Зоуи се нуждае от вярата ти в нея. Тя е важна колкото щит и меч.
— Имам пълна вяра в Зоуи. Но не мога да предвидя докъде ще стигне Кейн.
— Имаш право и за двете — съгласи се Пит. — Известно време ще ближе раните си, но това не означава, че е свършил с вас. И с двамата.
— Досега не ме е безпокоил — изтъкна Брад.
— Хитрият враг избира най-подходящия момент и бойно поле. Колкото повече се бои от теб, толкова по-жесток удар ще нанесе. Най-сигурният път към душата е през сърцето.
Когато чашата на Зоуи изтрака върху чинийката й, Брад кимна на Пит.
Нека засега се тревожим само за настоящето. Ти си пазителката на ключовете — заговори той на Роуина.
— Правилата се промениха, както сама каза. Дай й ключа и край.
— Иска да води преговори. — Очевидно доволен, Пит зае по-удобна поза. — Подписан е договор.
— В който не се споменава за опасност за живота и здравето — спокойно каза Брад. — Условията бяха нарушени при нападенията срещу една от страните по договора.
— Предвидена е компенсация за наранявания, които не е по силите ни да предотвратим.
— Няма пълна яснота.
Роуина въздъхна.
— Наистина ли си готов да спориш с него? — Въпросът бе отправен към Брад. — Сигурна съм, че и двамата с удоволствие бихте се впуснали в обсъждане на условията по договора. Съгласна съм да няма наказание отнемане на година от живота ви, ако Зоуи се откаже от търсенето. Пит също не би възразил, но ще се възползва от възможността да се попазари с теб заради принципа.
— И за удоволствие — добави той.
— Не мога да й дам ключа — продължи Роуина. — Щом избраниците са се съгласили на изпитанието и то е започнало, ключовете вече не са в мои ръце. Не мога да ги докосна, докато не бъдат намерени или до края на срока. Така стоят нещата.
— Тогава й кажи къде е.
— Не мога.
— Защото ще се появи някъде едва когато го открия — промълви Зоуи, разбрала смисъла на думите й. — Все още го няма. — Погледна Роуина. — Аз ще разбера, когато е там.
— Притежаваш силата, само трябва да откриеш как да я използваш.
— Сама ли преминах отвъд огледалото? Или ти ме изпрати?
— Не разбирам.
— Огледалото на тавана на „Малки удоволствия“. Кайна се появи в него. Гледахме се, а после пристъпих напред и се озовах там, в градината от твоята картина, Станах част от нея.
Роуина обхвана китката й.
— Разкажи ми всичко както се е случило.
Докато я слушаше, отмести поглед от лицето й и така притисна ръката й, че тя изтръпна. Зоуи продължи да чувства допира на треперещите й пръсти и след като я пусна.
— Момент — каза Роуина с пресипнал глас, изправи се и застана с лице към огъня.
— A ghra.
Пит се приближи към нея и потърка буза в косите й.
— Това лош знак ли е?
Разтърсена, Зоуи посегна към ръката на Брад.
