— Най-големият ми страх за нашия свят се оказа истина. Кейн остава безнаказан, след като е нарушил законите и е пролял човешка кръв. О… — Роуина се обърна и притисна лице към гърдите на Пит.
— Несъмнено се води война. А аз съм тук като в капан.
Думите му издадоха отчаяние.
— Нужен си тук. — Роуина остана с гръб към тях. По страните и се стичаха сълзи. — И тази битка трябва да бъде спечелена. — Върна се при Зоуи. — Но има нова надежда.
Тя отвори чантата си и й подаде носна кърпичка.
— Не разбирам.
— Аз не видях това и Кейн не го е видял. Никой от двама ни не го е очаквал. Щом е успяла да ти се яви и си могла да я докоснеш, значи той е достигнал до нея.
— Кой?
— Кралят. Не само Кейн може да постига целите си с война. Ако ние победим тук, той ще победи в своя свят. Приеми го като дар, Зоуи. За няколко мига си била богиня, кралска дъщеря. — Лицето й засия. — Не само си видяла същността им и това, което са загубили, а си се докоснала до нея. Кейн никога не ще успее да разруши тази връзка.
— Тя се опита да се бие, но не можа. Извади меча си. — Докато изричаше тези думи, Зоуи отново почувства как го бе изтръгнала от ножницата. — Но той я повали на земята, преди да успее да го използва.
— Битката не е свършила. — Роуина леко докосна ръката й. — Нито в твоя свят, нито в моя.
— Позна го. Разбра какво се кани да направи и застана с лице срещу него.
— Достигнала е до сърцето ти и е станала част от теб за няколко мига, мислите й са се слели с твоите и е узнала всичко, което ти знаеш. Това е твоят дар за нея.
— Няма да я оставя там. Надявам се да знае.
Вървейки към вратата, Брад забави крачките си и се обърна към Пит, докато Роуина и Зоуи бяха избързали напред.
— Ако й се случи нещо, вечно ще те преследвам, какъвто и образ да приемеш.
— И аз на твое място бих постъпил така.
Брад хвърли поглед към Зоуи и сниши гласа си.
— Кажи ми как да го накарам да напада мен вместо нея.
— Скоро ще те споходи, защото сте свързани. Всичките. Накарай я да те обикне и ще стане по- скоро.
Тринадесета глава
За известно време сънят нямаше да бъде приоритет в живота на Зоуи. Той не заемаше дори едно от първите пет места в плановете й. Струваше й се, че напоследък не посвещава на сина си вниманието, което заслужава. Освен това имаше бизнес, чието организиране изискваше доста време.
Бе започнала първата си зряла връзка с мъж, а все още не бе намерила време да помисли за нея и още по-малко да й се наслади.
Бе подложена на изпитание и ако не пресечеше финалната линия в близките две седмици, всичко щеше да бъде загубено. Една от пленените души бе оживяла в нея за няколко вълшебни мига. Готова бе да се бори за тях дори ако се наложеше да пролее кръвта си.
Затова сънят щеше да почака, докато успее да го вмести в графика си.
Прекара деня в „Малки удоволствия“ в интервюиране на кандидатки за работа и съставяне на работно време и схема на заплатите. Вечерта помогна на Саймън да изработи къщичка за птици по задача, възложена от училище, подстрига косата му и просто се порадва на компанията му.
По-голямата част от нощта бе разпределена между документацията и домакинските задължения, които твърде дълго бе отлагала.
Направи изчисленията по безброй различни начини, свивайки максимално разходите, но резултатът бе един и същ. Началният капитал щеше да се изчерпа твърде бързо. Спомни си, че това бе основната причина за нерешителността й, преди да се залови да създава свой салон. Но проклета да бе, ако допуснеше нещо да помрачи тази мечта.
Трябваше да бъде много пестелива. И по-рано бе живяла в лишения. Ако успееха да отворят врати преди Деня на благодарността и да привлекат достатъчно клиентела, щяха да започнат постепенно да се измъкват от затрудненията. Капка по капка, щяха да потекат приходи.
Седмиците преди Коледа щяха да бъдат решаващи за „Малки удоволствия“. Трябваше да ги използват по най-добрия начин, за да изплуват.
Едно от уменията, които бе овладяла до съвършенство, бе да се простира според чергата си. Щеше да успее. Само трябваше да изтърпи още две години лишения. Молеше се на бога колата й да не се нуждае от скъп ремонт през това време.
Щеше да се постарае намалението на разходите да не се отрази на Саймън. След шест месеца, може би година, „Малки удоволствия“ щеше да промени живота им. Да им даде сигурността, която тя толкова отчаяно желаеше за сина си, и гордостта и самоуважението, от които толкова се нуждаеше.
Това бе крайната цел, към която бе поела, когато бе напуснала караваната на шестнадесет години. Ключов момент в живота й. Избор на посока. Зоуи седна и се замисли. А другите кръстопътища?
Ако „Малки удоволствия“ бе кръстопът, същото би могло да се каже и за и дома й, за който бе спестявала и всеки месец бе плащала вноски от спечелените с труд пари. Струваше й се, че щом завръщането при корените й и тършуването на тавана на „Малки удоволствия“ бяха събудили свръхестествени сили, нещо подобно би могло да се случи и докато търка пода в кухнята си.
Прибра документите, изключи компютъра и напълни кофа с вода и препарат.
Бе избрала тази къща първо защото можеше да си я позволи. Макар и трудно. Също както при огледа на „Малки удоволствия“, когато за първи път бе влязла тук, бе решила, че това е мястото, на което ще създаде дом за Саймън.
Докато миеше пода, застанала на колене, Зоуи си спомни за невзрачния облик на къщата тогава. Кафявата мазилка бе замърсена, а дворът обрасъл с плевели. Вътре мокетът бе захабен, водопроводната система се нуждаеше от ремонт, балатумът в кухнята бе в окаяно състояние, а по стените личаха дупки от пирони.
Но големината бе тъкмо като за тях и цената бе приемлива.
Бе стъргала, боядисвала, копала и засаждала растения. С мебели се бе снабдила от гаражни разпродажби, битпазари и дори от градското бунище.
Спомни си, че и тогава не бе спала много, но си бе струвало всеки час труд. Бе узнала много за себе си и способностите си.
Усмихна се и прокара пръст по лъскавия винил. Бе застлала пода със собствените си ръце. Бе купила материал от изгодна разпродажба на „Хоуммейкърс“.
Боите за отвън и отвътре също бяха от там, както и част от водопроводните тръби и осветлението за банята.
Всъщност във всяка стая в дома й имаше вещ, купена от „Хоуммейкърс“. Това със сигурност означаваше нещо.
Със сигурност бе свързано с Брадли.
Накъдето и да погледне, нещо й напомняше за него. Дори когато мислеше за съвсем друго, той присъстваше в съзнанието й. Връзката с него бе вълнуваща, въпреки че малко я плашеше. Но да се влюби… това бе невъзможно.
По-скоро бе опасно за него. Думите на Пит не й бяха убегнали. Колкото по-силни ставаха чувствата й към Брадли, толкова повече той можеше да пострада. Не би могла да отрече, че е част от изпитанието й, а и от живота й, но нямаше да допусне фантазиите й за това, което биха могли да изживеят заедно, ако нещата бяха различни, да го поставят на пътя на Кейн.
Достатъчно бе, че мъж като него държи на нея и е толкова привързан към сина й. Нямаше да се лакоми за повече.
