Потисна гаденето си и успя да се засмее.
Събуди се разтреперан от студ в леглото си.
Притисна ръка към гърдите си, за да овладее учестения си пулс, надигна се и дълбоко си пое дъх.
— Е, крайно време беше.
— Толкова ужасяващо ли изглеждахме?
Флин се усмихна на Брад. Двамата с Джордън седяха на масата в кухнята му. Беше им се обадил едва на сутринта, въпреки че двата часа насаме с кошмарните образи му се бяха сторили безконечни.
Не им бе казал нищо друго, освен че трябва да се види с тях. Бяха се отзовали незабавно, както винаги.
Сега, когато навън бе светло и стаята бе изпълнена с аромат на кафе и препечени питки, цялото изживяване му се струваше пресилено и глупаво. Много страховити видения наведнъж, които бързо щяха да избледнеят в паметта му.
— Да видим. По-голямата част от врата ти я нямаше, както и парче от гръдния ти кош. А ти — обърна се той към Джордън, — лявото ти око висеше изтръгнато и едната половина на лицето ти беше разкъсана.
— Доста е бил разкрасен — отбеляза Флин.
— Мисля, че се подхлъзнах на част от мозъка ти — каза Брад. — Не би проличало, че липсва.
— Флин неведнъж е бил изпързалян от собствения мозък — подхвърли Джордън и изгледа Брад над ръба на чашата си. — Пострада ли?
— Сърцето ми препускаше около час и имах непоносимо главоболие, но това с всичко.
— Остава въпросът как успя да се върнеш.
— Първо, имах повече време от вас да се подготвя за това, което ме очаква. Второ, помогна ми ключова фраза, която не престанах да си повтарям.
Флин захапа закуската си.
— Каква беше?
— „Шибана измама“. Цинично — продължи Брад, когато приятелят му се засмя с пълна уста, — човешко и напълно уместно. Освен това тактиката му беше глупава. Не твърдя, че не е постигнал въздействие. Отначало успя да ме накара да се почувствам отново на шестнайсет. По дяволите, седях край огъня, пиех топла бира и си мислех за тялото на Патси Ауърбак.
— Наистина имаше страхотно тяло — спомни си Джордън.
— Както и да е, онова лято доста си падах по нея. Всъщност падах си по секса, а Патси беше на първо място в списъка. Бях в гората до „Пийк“ и изведнъж Флин се разпищя като момиче…
— Откъде знаеш, че не е бил Джордън? — Флин обидено наведе глава над закуската си. — Защо е трябвало точно аз да пищя като момиче?
— Сърди се на Кейн — посъветва го Брад. — В онзи момент наистина ме хвана страх. И двамата стенехте и ме викахте. Но мъглата и студът бяха познати елементи и започнах да схващам какво става. После, когато ви видях да лежите в тревата, отново се подведох за момент. Подхлъзнах се на мозъка на Флин или може би на червата му.
— Опитвам се да ям — промърмори Флин.
— Беше прекалено и въздействието отшумя. Опомних се и вече знаех, че не съм на шестнайсет години. Прозрях, че всичко е негово дело. Измама. — Брад стана и взе кафеварката. — През последните два часа размишлявах и се досетих каква е била целта му.
— Да ни раздели — каза Джордън.
— Именно. Седях сам, докато пие се бяхте отдалечили от мен заедно. После ви намерих обезобразени, след като ме бяхте повикали на помощ.
— И накрая ни е тласнал срещу теб — довърши Флин. — Близнаците-зомбита. Как да имаш доверие и да работиш с двама негодници, които се опитват да изядат мозъка ти? Виждал съм го във филми — добави той. — Това правят зомбитата.
— Искал е да се почувствам самотен, изоставен и застрашен.
— Може би още по-зле — добави Джордън. — Ако не се бе събудил, щеше да се опита да те нарани сериозно. Следващия път ще бъде още по-нагъл.
— Както желае. — Брад взе чашата си с кафе. — Аз също.
— Мисля, че неотразимият ти чар не е достатъчен, за да победиш един магьосник, приятел — изтъкна Флин.
Брад кимна, взе ножа до чинията си и прокара палец по острието.
— И магьосниците кървят.
— Ще разкажеш ли на Зоуи за случилото се? — попита Джордън.
— Да. Трябва да споделяме всичко, до края на изпитанието. Ще отскоча до „Малки удоволствия“ тази сутрин.
— Тя ще отиде чак следобед — осведоми го Флин. — Малъри каза, че първо трябвало да се погрижи за нещо у дома.
— Още по-добре.
Завърши разговор по мобилния си телефон, докато паркираше зад нейната кола, и записа новата уговорка в органайзера си. Замислен за срещата с архитекта и плановете за разширение и промени в интериора на магазина, измина пътеката до входната врата и почука.
Всички тези мисли изчезнаха от съзнанието му, когато Зоуи отвори. Бе облечена с джинси, съдрани и на двете колена, и късо горнище, под което се виждаше голият й пъп. Днес се бе спряла на катинарчето и съблазнителният му блясък привлече вниманието му. Краката й бяха боси, с ярък розов лак, а на ушите й висяха огромни халки. Държеше парцал, от който лъхаше приятен мирис на лимон.
— Чистя — припряно каза Зоуи. — Тъкмо свърших със спалнята. — Осъзнала, че парцалът все още е в ръката й, тя го пъхна в задния си джоб. — Трябваше да свърша това-онова тук, преди да отида във фирмата днес.
— Добре. — Брад влезе и едва успя да откъсне очи от нея, за да огледа хола. Всеки сантиметър от паркета бе лъснат, а всеки стъклен съд искреше от чистота. — Престарала си се.
— Чистенето ми помага да събера мислите си, а и ми хрумна, че тази къща е част от изпитанието и ако посветя достатъчно време и внимание на всичко в нея, може би… Какво има? — Съсредоточеният му поглед я накара да се изчерви. Потърка бузата си. — Да не би по лицето ми да има прах?
— Лицето ти изглежда идеално. Най-съвършеното лице, което съм виждал.
— Радвам се да го чуя, след като съм бърсала прах.
— Саймън на училище ли е?
— Да. — Широко отвори очи, когато видя блясъка в неговите. — О, за бога, наближава десет сутринта. Не трябва ли да бъдеш на работа?
— Трябва. — Брад пристъпи към нея, когато тя се отдръпна крачка назад. — Но отделих малко време, защото се налага да поговоря с теб. Изглежда, разговорът ще почака.
— Не можем просто…
„Защо не?“
— Можем. Да опитаме.
Вдигна я на ръце и през тялото й премина тръпка, когато я понесе към спалнята.
— Чувствам се като в любовен роман. Но би трябвало да бъда облечена с нещо по-секси от стари джинси.
Тя ухаеше на препарат за полиране и сочни плодове.
— Няма нищо но секси от стари джинси, когато ти ги изпълваш.
— О, това е страхотно. — Зоуи с наслада прокара върха на носа си но врата му. — Невероятно. — Всмука меката част на ухото му. — Пуснала съм пералнята. Отдавна не бях прала и… не нося нищо под тези джинси.
Той наведе глава назад и срещна дяволития й поглед.
— Да, приказките определено трябва да почакат.
Когато я сложи на леглото, ръцете й обгърнаха врата му и го притеглиха към нея.
