— Сигурно това е награда за досадната домакинска работа, която свърших — промълви тя.
— Откакто се любихме за първи път, не преставам да мисля колко те желая.
Устните му погалиха нейните, а после жадно се впиха в тях.
„Това е истинско чудо за мен“, помисли си Зоуи и се предаде на магията на мига.
Понесе се по вълните на насладата, която й даряваше този мъж. Караше я да се чувства по-ценна от диамант.
Целуна я така, сякаш би могъл да прекара целия си живот в сливане на устните си с нейните. Постепенно разпалваше желанието й и не бързаше, въпреки че тя долавяше жаждата, която го изгаря. Блаженството от близостта му обгръщаше сърцето й като нежен копринен воал.
Докосваше тялото й, сякаш бе крехко изящно съкровище, което никога не би му омръзнало да изучава. Всяка ласка на вълшебните му ръце успокояваше, възбуждаше и обещаваше. Сладостта се вля в кръвта й като вино.
Ръцете му търпеливо се плъзгаха по кожата й в слънчевото утро и тя ритмично се надигаше под тях, докато животът навън продължаваше трескавия си ход без нея.
Мисълта за откраднатото време засилваше възбудата й.
Пръстите му заиграха с отрязаните джинси и се плъзнаха по ивицата гола плът между тях и късата тениска. Чу тихия и стон, когато ръката му се спря върху сребърното катинарче, а устните му обходиха шията й.
Всичките й тревоги и мъчителната умора сякаш изчезнаха.
Брад се заслуша в учестеното й дишане, докато ласките му я завладяваха. Дали осъзнаваше какво означава за него този миг в празната, тиха къща, изпълнена със слънчева светлина?
Дали предполагаше колко много се нуждае от нея, когато самият той едва започва да го разбира?
В този миг прозря колко отчаяно копнее да й даде всичко, на което е способен. Себе си, целия си свят, чувствата и мечтите си. Отново я целуна, готов да й ги дари.
Сърцето й препускаше, ръцете й сграбчиха ризата му и опияняващите усещания, които нахлуваха в нея, прераснаха в нещо повече от наслада. Тръпнейки, остана в тяхна власт.
Бе копнял за това пълно отдаване един на друг. Сякаш нищо на света не съществуваше, освен тях двамата.
— Искам да те гледам. — Обсипа лицето й с целувки, преди да издърпа тениската над главата й. — Само да те гледам.
Загледан в притворените й очи, плъзна джинсите й надолу.
Гладка кожа, изваяни форми и дълги крака, стройни като на балерина. Очи с премрежен поглед и устни на морска сирена. Тя бе неповторимо съчетание на нежност и екзотика.
Наведе се, докосна бедрата й с устни и бавно плъзна език към чувствителната плът между тях, все по- близо до най-горещата точка.
— Искам просто да се наслаждаваш.
Не би могла да го спре. Вече преливаше от блаженство. Когато първият горещ тласък я накара да настръхне, тя се хвана за металната конструкция на леглото и му позволи да я понесе накъдето желае.
Изживяването бе истинско вълшебство. Ръцете му, толкова ласкави и търпеливи, разкривиха всички тайни на тялото й. Нежните му устни сякаш я изпиваха. Изви гръбнак, когато полетя към върха, а той все още не спираше.
Сливаха се емоции и чувства, във всичките й сетива нахлу светлина и кожата й засия. Всеки миг, в който в нея отново се надигаше отчаяна жажда, бе неповторим.
Всичко бе изчезнало от съзнанието му, освен това, което му даряваше тя. Всеки път, когато тялото й потръпваше, желанието му ставаше по-неудържимо.
Надигна се над нея. Тя го обгърна с тялото си и се сля с него. Изживяха всяка капка наслада от чувствените движения на телата, нахлуващата кръв и учестения пулс, пред които целият свят извън тази слънчева стая бледнееше.
Някъде времето течеше, по улицата бръмчаха коли, нечие куче лаеше по катерички в задния двор, но единственото, за което бе способна да мисли, бе той. Докато се носеше отвъд света, чу името си, изречено почти като молитва.
И собствения си вик на наслада, когато заедно се издигнаха.
„Никоя жена на света не се е чувствала толкова щастлива, колкото мен тук и сега“, каза си Зоуи.
Тя бе единствената, изживяла такава възбуда и блаженство.
Все още замаяна, прокара пръсти през косите на Брад.
Бе отпуснал глава между гърдите й, а ръката му бе обхванала нейната до тялото й. Не би могла дори да си представи подобно съчетание на вълнуващи усещания.
— Радвам се, че намина — каза му сънено и му се усмихна, когато усети движението на устните му с кожата си.
— И аз се радвам, че те намерих у дома.
— Всичко е… великолепно. Лежа тук, гола и доволна… — Извърна глава към часовника. — …ммм, единадесет без десет сутринта. Топа е по-голям късмет, отколкото печалба от лотарията.
Той вдигна глава и й се усмихна.
— И за мен.
— Толкова си красив. Изглеждаш като моделите от моите списания за прически.
Брад смръщи вежди.
— Моля те.
— Наистина. Все пак не би било зле да оформя косите ти. — Леко ги разроши. — Ще се погрижа.
— А… не сега. Друг път.
Зоуи закачливо дръпна един кичур.
— Добра съм в професията си.
— Убеден съм. Напълно. — За да я разсее, той я целуна по ключицата и се обърна встрани. — Наистина дойдох да поговорим.
— Можеш да споделиш какво те тревожи, докато те подстригвам. Фризьорите сме като барманите. Свикнали сме едновременно да работим и да изслушваме клиентите.
— Не се и съмнявам. Но може би моментът не е подходящ. — Стана и потърси панталоните си. — Зоуи, снощи… по-скоро рано тази сутрин… имах страховито изживяване.
Закачливото й настроение внезапно изчезна. Тя се надигна и застана на колене.
— Пострада ли? Какво ти стори той?
— Нищо. — Брад й подаде тениската, — Трябва да запазиш спокойствие, докато ти разказвам.
Облече се и й описа съня си.
Първоначалната й уплаха бе отминала. Очевидно бе, че не е пострадал. Дори й се струваше твърде спокоен.
— Мислиш, че се е опитал да използва Джордън и Флин срещу теб… или целта му е била да помислиш, че и срещу теб.
— Най-общо казано.
— Не разбира човешката природа, любовта и приятелството. Със сигурност не разбира и теб, щом си е въобразил, че ще успее да те накара да се чувстваш изоставен или да те изплаши. Вместо това е засилил решимостта ти.
На устните му заигра лека усмивка.
— За разлика от него ти, изглежда, ме разбираш.
Зоуи се вгледа в лицето му.
— Не зная дали е така, но разбирам връзката между теб, Джордън и Флин. Защо е избрал точно онази нощ? Защото сте били млади и сте се намирали до „Пийк“? Всичко има някакъв смисъл. Толкова сме близо, че всичко означава нещо.
Брад кимна, доволен, че стигат до едни и същи изводи.
— Според мен и по двете причини. Като момчета по-лесно се поддавахме на влияния. Тогава не познавахме теб и Мал, а Джордън гледаше на Дейна само като на сестрата на най-добрия си приятел. В
