пардесю.
— Съкрушена съм.
— Аз пък съм впечатлен.
— Така ли? От какво?
— От представата ти за полевия репортер.
— Такава беше представата ми, преди да вляза в играта — съгласи се тя. — Мислех си, че ще се срещам с пропаднали типове от подземния свят в долнопробни барове и за нула време ще разкривам случаи, които ще разтърсват света. Историите ще се развиват шеметно една след друга. Приключения, вълнения, интриги.
— Никаква бумащина, цензура и редактиране на времето. — Торп отпи от бирата, загледан в нея. Как може някой да изглежда толкова добре след ден като този, който бе преживяла?
Смехът й бе топъл и одобрителен.
— Точно така. Мисля, че действителността започна да ми се изяснява в колежа, но ми се струва, че все още си бях запазила представата за приключения и слава. Остана в мен, докато не се наложи да отразявам първото убийство. — Потрепери бързо и отново се зае с виното. — Неща от този сорт бързо те връщат на земята. Ти успя ли да свикнеш да се справяш с това, Торп?
— Човек не свиква — отвърна той. — Но се справя.
Тя кимна, после отхвърли мрачните мисли. Пианистът беше минал на някаква меланхолична балада.
— Наистина ли пишеш роман?
— Казал ли съм такова нещо?
Лив се усмихна над ръба на чашата.
— Да, каза. За какво е?
— За политическа корупция, естествено. Ами твоят?
— Нямам такъв. — После вдигна поглед към него с лукави пламъчета в очите. В стомаха му запулсира тъпа болка. — Всъщност — заговори със снижен глас тя, след това се разколеба. — Може ли да ти се довери човек, Торп?
— Не.
Тя се изсмя сподавено.
— Разбира се, че не, но все пак ще ти кажа. Извън протокола — добави бързо.
— Извън протокола — съгласи се той.
— Когато бях в колежа и парите не достигаха, пописвах малко допълнително.
— О? — Запита се за какви ли недостигащи пари може да става въпрос, като се има предвид произходът й, но остави въпроса неизречен. — Какъв вид писане?
— Изпратих няколко материала за „Моята истинска история.“
Той се задави с бирата, после се взря в нея.
— Майтапиш се! Списанието за изповеди?
— Не се прави на толкова важен! Парите ми трябваха. Освен това — допълни тя с лека нотка на гордост — материалчетата доста си ги биваше.
— Нима? — изгледа я похотливо.
— Измислени — заяви важно.
— Бих искал да ги прочета… само с образователна цел.
— Никакъв шанс. — Вдигна поглед, тъй като тълпата на бара стана по-шумна. — Ти с какво се занимаваше в неразумната си младост, Торп?
— Пишех за вестник. — Хвърли небрежен поглед през рамо към двама мъже, които се караха заради игра на дартс.
— А, все журналист значи.
— И свалях момичета.
— Това се подразбира от само себе си. — Лив наблюдаваше как играчите на дартс се изправят един срещу друг в спора си. Клиентите на бара започнаха шумно да вземат страна. Торп посегна към портфейла си.
— Нали няма да си тръгваме още? — запита тя, когато понечи да извади банкноти.
— Всеки момент нещата ще загрубеят.
— Знам — усмихна се тя. — Искам да видя. Кой избираш — онзи с шапката или другия с мустаците?
— Лив — търпеливо заговори той, — кога за последен път си присъствала на бой в бар?
— Не ставай досаден, Торп. Аз залагам на този с шапката. По-дребен е, но е по-жилав. — Още докато говореше, мъжът с мустаците нанесе първия удар. Торп се облегна назад с въздишка на примирение. На този етап ще е по-безопасно да останат в ъгъла.
Мъжете на бара се извърнаха да наблюдават. Държах чашите в ръце и подвикваха окуражително. Лив примигна, когато нейният човек получи юмрук в стомаха. Хората из кръчмата започнаха да вадят пари и да залагат за изхода от боя. Барманът продължаваше да подсушава чаши. Двамата мъже се вкопчиха яростно, после се строполиха на пода.
Торп ги наблюдаваше как се търкалят по дъските. Един стол бе съборен и някакъв мъж с чаша тъмна бира в ръка го изправи и издърпа на безопасно разстояние. После седна на него, за да е по-близо до избраника си. Чуваха се насърчителни викове и напътствия.
Изглежда, прогнозата на Лив щеше да се окаже правилна. Мъжът с шапката беше гъвкав като змиорка. Приклещи по-едрия си противник в здрава хватка и настоя да се предаде. Онзи, почервенял от яд и недостиг на въздух, бе принуден да го стори.
— Искаш ли още едно? — обърна се той към Лив, след като положението започна постепенно да се успокоява.
— Хм? — Вниманието й отново се насочи към него, после се усмихна на спокойното му изражение. — Не мислиш ли, че точно от такива неща стават добри материали, Торп?
— Ако смяташ да коментираш професионален бокс — съгласи се той, но се усмихна. — Изненадваш ме, Оливия.
— Защо, понеже не се разпищях и не закрих очи? — Разсмя се и сама даде знак на сервитьорката. — Торп, те не си причиняват нищо чак толкова страшно — някоя и друга синина и да има за какво да говорят. При нас в залата всеки ден преди началото на новините е много по-зле.
— Смела дама си ти, Кармайкъл — вдигна чашата си за тост той.
Тя доволно допря своята до нея.
— О, благодаря ти, Торп!
Когато отново се озоваха навън, беше късно. Лив чу часовникът да бие един. Слабият дъждец продължаваше да ръми упорито. Светлините се отразяваха в плитките локви и трепкаха мъждиво през булото на дъжда. Макар въздухът да беше студен, виното я бе сгряло и тя се чувстваше съвсем бодра.
— Знаеш ли — заговори, докато крачеха бавно по улиците на Сохо, — първия път, когато идвах в Лондон, ходих по музеи, паметници, на чай и театър. Струва ми се, че тази вечер видях повече, отколкото тогава за цяла седмица. — Когато хвана ръката й в своята, тя не възрази. Имаше нещо съвсем естествено в това да върви с него в ранните часове на нощта под мъглата от дъжд. — Когато излязох от хотела тази вечер, бях уморена, потисната. — Леко раздвижи рамене. — Неспокойна. Радвам се, че ме намери.
— Исках да бъда с теб — простичко отвърна той.
Лив предпазливо заобиколи думите му.
— Радвам се, че се връщаме в почивните дни — продължи тя. — Такива командировки ти изцеждат силите докрай. Особено след неочакваното събитие от сутринта.
— Всъщност не беше чак толкова неочаквано — подхвърли Торп.
Лив го изгледа втренчено.
— Да не искаш да кажеш, че си очаквал да се случи нещо такова?
— Да речем, че имах предчувствие.
— Ами можеше да го споделиш с нас, останалите — подхвърли тя с нотка на раздразнение. — В края на краищата, нали беше специален кореспондент.
— И като такъв, от мен се иска да съобщавам факти и информация, а не предчувствия. — Усмихна й се,
