телефонни разговора, които трябва да проведе по списъка си.
— Кой иска котенце? — чу умолителния глас, докато прекосяваше помещението. — Котката ми току-що е родила десет в кухненската мивка. Жена ми ще откачи.
— Здрасти, Лив — улови я за ръка Брайън, когато минаваше край бюрото му. — Вече приех две обаждания за теб тази сутрин.
— Така ли? — Огледа критично сакото му. — Нов костюм?
— Да-а. — Придърпа леко перленосивите му ревери. — Какво мислиш?
— Страхотно! — отвърна тя, тъй като добре знаеше колко много се притеснява Брайън за вида си на екрана. Беше способен да се терзае за най-лекия нюанс на вратовръзката си. — Та какво за обажданията?
— Малко се притеснявах как ще ми стои в раменете — раздвижи ги пробно той. — Първото беше от секретарката на госпожа Дитмайер. Нещо във връзка с уговорен обяд. Второто беше от някакъв тип на име Дъч Сийдел. Каза, че имал нещо за теб.
— Така ли? — намръщи се замислено Лив. Дъч беше единственият сигурен източник, с който разполагаше на Капитолийския хълм. Беше портиер, с амбиции за политическа кариера.
— Кого познаваш на име Дъч?
Лив му отправи невинна усмивка.
— Това е букмейкърът ми — отвърна уверено и понечи да се отдалечи.
— Пълна си с изненади, а? — подхвърли Брайън. — Кой е кавалерът, който непрекъснато ти изпраща цветя?
Това я спря.
— Какво?
Брайън се усмихна и погледна ноктите си.
— На бюрото ти има свежа бяла роза, също като онази от миналата седмица. Стажантчето с къдравата коса казва, че пристигнала отгоре — погледна я закачливо. — Доста шум се вдигна около посещението му в студиото миналата седмица. Да не си сътрудничите по някой голям случай?
— Не си сътрудничим в нищо. — Лив се завъртя на пети и бързо се отправи към бюрото си.
Там беше — бяла и невинна, с леко притворени листенца. Обзе я лудо желание да я смачка в ръце.
— На мен никой никога не ми изпраща цветя. — Лив се обърна и погледна жената, която пишеше на бюрото зад нея. — Сигурно си хванала някой романтик — въздъхна тя. — Късметлийка!
— Късметлийка — измърмори Лив. Какво се опитва да направи с нея този мъж? Изведнъж осъзна, че залата е станала подозрително тиха. Долови множество многозначителни погледи и твърде много усмивки. Вбесена, тя грабна розата, заедно с вазата и я тръшна на бюрото на другата репортерка. — Ето — изрече с широк замах, — можеш да я вземеш. — После излетя яростно от стаята. Време е, реши тя, докато чуваше сподавения смях зад гърба си, да изясни правилата на играта.
Лив изскочи като стрела от асансьора, след като спря на етажа на Торп. Все още кипнала от гняв, спря пред бюрото на секретарката.
— Вътре ли е?
— Кой?
— Торп.
— Ами, да, но след двайсет минути има среща със завеждащия личен състав. Мис Кармайкъл! — Изгледа отчаяно отдалечаващия се гръб. — О, добре де — измърмори си под носа и се върна към пишещата машина.
— Виж какво — започна Лив, още преди вратата да се е затръшнала зад нея. — Това трябва да престане!
Торп изви едната си вежда и остави химикала, с който пишеше.
— Добре.
Тя стисна зъби при дружелюбния му отговор.
— Знаеш какво имам предвид.
— Не. — Посочи с жест към един стол. — Но съм сигурен, че ще ми кажеш. Седни.
— Тази работа с розите — продължи тя и без да обръща внимание на стола, и се приближи към бюрото. — Неудобно ми е, Торп. Нарочно го правиш.
— Неудобно ти е от рози? — усмихна й се с вбесяваща невинност. — Какво ще кажеш за карамфили?
— Ще престанеш ли! — Облегна се с длани върху бюрото, почти по същия начин, както и първия път, когато нахлу в кабинета му. — Може да залъгваш политиците с потайната си усмивчица и невинен поглед, но не и мен. Много добре знаеш какво правиш. Това ме подлудява! — Замълча за миг, за да си поеме дъх, и той се приведе напред. — Знаеш каква клюкарница е това място. Още преди обед цялата зала ще си мисли, че имам нещо с теб.
— Е, и?
— Нямам нищо общо с теб. Никога не съм имала и няма да имам. И не искам колегите ми да си мислят друго.
Торп вдигна химикала и почука по плота на бюрото.
— Смяташ ли, че ако имаш нещо с мен, ще навреди на авторитета ти?
— Това няма нищо общо. — Измъкна химикала от ръката му и го запрати през стаята. — Между нас няма нищо.
— Друг път няма! — невъзмутимо възрази той. — Събуди се, Лив.
— Слушай…
— Не, ти слушай. — Стана и заобиколи бюрото. Тя се направи, за да го посрещне. — Преди два дни ме целуваше.
— Това няма нищо…
— Мълчи — прекъсна я кротко. — Знам какво изпитваше и трябва да си глупачка, ако си мислиш, че можеш да се преструваш, че не е било така.
— Нищо не се преструвам.
— Не? — Вдигна леко рамене, все едно че не вярва особено на думите й. — Във всеки случай изпращането на рози изобщо не може да се сравни с нахлуването в редакцията по време на почивката за кафе. Ако искаш нещо, от което действително да се почувстваш обидена, бих могъл да ти помогна. — Придърпа я в ръцете си. За първи път Лив забеляза гневния блясък в очите му. Отказа се да се бори. Би било твърде унизително, защото той беше по-силен. Вирна брадичка и го погледна смело.
— Предполагам, че не е нужно да полагаш големи усилия, за да се държиш оскърбително, Торп.
— Никак даже — потвърди той. — В момента не разполагам с много време, иначе щях да ти демонстрирам. Можем да го обсъдим довечера на вечеря.
— Няма да вечерям с теб.
— Ще те взема в седем и половина — пусна я и вдигна сакото си.
— Не.
— Не мога да го уредя преди седем и петнайсет — целуна я бързо. — Ако имаме да си казваме нещо, трябва да го направим насаме, не смяташ ли?
Имаше известно право. А и устните й още бяха затоплени от неговите.
— И ще изслушаш какво имам да ти кажа? — запита предпазливо.
— Разбира се — усмихна се и отново докосна устните й, този път съвсем леко.
Лив отстъпи назад.
— И ще се държиш прилично?
— Естествено — облече сакото си. Лекотата, с която се съгласи, я тревожеше, но едва ли би могла да възрази. — Трябва да вървя. Ще те изпратя до асансьора.
— Добре. — Докато крачеше редом с него, Лив се питаше дали е спечелила, или изгубила спора. Равенство, реши тя, е най-доброто, което би могло да се каже.
Торп се поколеба пред апартамента на Лив. Не беше сигурен защо го прави. Не беше свикнал на отказ, особено на отказ от жена. Винаги е имал успехи, както в личен, така и в професионален план. За
