си го прости. Нито на него.
Беше я накарал да почувства нещо, което не бе изпитвала цели десет години. Възбуда. Накара я да пожелае това, което бе убедена, че не иска от един мъж. Обич. Не се беше отдръпнала, нито го отблъсна, както би направила с всеки друг. Дори не се беше опитала. Джоунъс я накара отново да се почувства женствено слаба и безпомощна, после сам я отхвърли.
Затова отношенията им ще бъдат само делови, каза си. Напълно и недвусмислено делови през цялото време, което е решил да остане. Ще задели парите от наема, докато събере достатъчно, за да плати в брой водните колелета.
Той седна на масата с чиния пържени яйца, от които се вдигаше ароматна пара.
— Ключът ти — плъзна го тя по покривката. — И разписка за парите за първата седмица.
Без да погледне листчето, Джоунъс го пъхна в джоба си.
— Често ли пускаш наематели?
— Не, ала ми е нужно ново оборудване.
Лиз стана да си налее още кафе и да си измие чинията. По радиото съобщиха часа и тя го изключи. По график разполагаше с още десет минути. Тъй като обикновено ставаше доста по-рано, занапред нямаше да им се налага да закусват заедно.
— А ти често ли наемаш стая в къщата на непознати, вместо апартамент в хотел?
Той опита яйцата и остана крайно недоволен от кулинарните си умения.
— Не, но нали вече не сме непознати.
Лиз го наблюдаваше над ръба на чашата. Тази заран изглеждаше не така изтупан и пригладен. Това му придаваше значително по-привлекателен вид, отколкото изрядната външност. Поколеба си дали да не му предложи самобръсначка, после отхвърли идеята. Звучеше твърде лично.
— Напротив.
Джоунъс продължи да яде мълчаливо и тя реши, че просто се бе съгласил с думите й.
— Учих право в Нотр Дам, чиракувах при Нейръм и Баркър в Бостън, после отворих собствена кантора във Филаделфия преди пет години — той посоли яйцата с надеждата това да оправи вкуса им. — Специализирал съм наказателно право. Не съм женен, живея сам. В апартамент — добави. — През почивните дни се занимавам с ремонт на една викторианска къща, която купих в Чедс Форд.
Искаше й се да го разпита за къщата — колко е голяма, с онези чудесни високи тавани ли е и с възхитителен старинен паркет на пода? Има ли парк с увивни розови храсти? Ала вместо това се обърна да изплакне чашата си.
— Това не променя факта, че сме непознати.
— Независимо дали се познаваме, или не, и двамата имаме един и същи проблем.
Чашата издрънча в умивалника, изплъзнала се от ръката й. Лиз я взе мълчаливо, изми я пак и я остави върху сушилката. Беше се нащърбила леко, но това не беше съществено в момента.
— Имаш десет минути — каза на излизане от кухнята, ала когато мина край него, Джоунъс я хвана за ръката.
— Ние наистина имаме общ проблем, Елизабет.
Гласът му беше тих, но твърд. Би могла да го намрази само заради това.
— Не, нямаме! Ти искаш да отмъстиш за смъртта на брат си. А аз искам просто да си изкарвам прехраната.
— Да не мислиш, че всичко ще се оправи от само себе си кротко и мирно, ако се върна обратно във Филаделфия?
Тя напразно опита да издърпа ръката си.
— Да!
Очите й пламнаха, защото знаеше, че лъже.
— Едно от първите неща, които ми направиха впечатление у теб, бяха твоята схватливост и здрав разум. Не зная защо се криеш на своя хубав малък остров, Лиз, ала ти имаш ум в главата, определено имаш. И двамата прекрасно разбираме, че това, което се случи с теб миналата вечер, щеше да се случи с или без моето присъствие тук.
— Добре — престана да дърпа тя ръката си. — Случилото се не е заради теб, а заради Джери. Това едва ли променя с нещо положението ми, нали така?
Той бавно се изправи, но не я пусна.
— Доколкото някой смята, че знаеш с какво се е занимавал Джери, то ти си на мушката. А докато си на мушката, аз ще бъда близо до теб, защото ти непосредствено или косвено ще ме отведеш до убиеца на Джери.
Лиз онемя и проговори, едва когато реши, че може да го направи спокойно.
— Това ли представляват за теб хората, Джоунъс? Инструменти? Средства за постигане на целта? — погледът й сновеше по лицето му, ала то беше безизразно и отчуждено. — Хората като теб никога не виждат по-далеч от собствените си интереси.
Ядосан, без да знае защо, той я хвана за брадичката.
— Никога не си познавала такива като мен!
— Така си мислиш — отвърна тя тихо. — Не си единствен и неповторим, Джоунъс. Израснал си сред пари и възможности, посещавал си най-добрите училища, сътрудничил си на видни личности. Осъществил си желанията си. Постигнал си целта си и ако е трябвало по пътя към нея да избуташ или прегазиш някой и друг човек, то в това не си вложил нищо лично. Което е най-лошото — довърши Лиз на един дъх. — Никога нищо лично. — Отметна глава, за да се освободи от ръката му.
— Какво искаш да направя?
Никой през живата му не го бе карал да се чувства толкова низък и противен. С няколко думи тя го осъди и заклейми. Спомни си съня и равнодушните, безучастно втренчени очи на съдебните заседатели. Изруга наум, обърна се и отиде до прозореца. Не можеше да се откаже сега, каквото и да си мислеше Лиз за него и независимо как го караха да се чувства думите й, защото бе прав — дали бе тук, или във Филаделфия, нямаше значение, тя бе ключът към всичко.
Навън, опънат между две палми, висеше хамак на яркосини и жълти райета. Почуди се дали Лиз намира някога време да го използва. Изведнъж му се прищя да я хване за ръка, да излязат двамата на двора и да се излегнат заедно в хамака с никаква по-важна грижа, освен да разгонват мухите.
— Трябва да говоря с Луис — рече. — Искам да разбера къде са ходили с Джери, с какви хора го е виждал да приказва.
— Аз ще разговарям с Луис — той понечи да възрази, но тя тръсна глава. — Видя го как реагира вчера. Няма да е в състояние да приказва спокойно с теб, защото му действаш прекалено изнервящо. Ще си водя бележки и ще им ги дам.
— Добре — съгласи се Джоунъс, бръкна за цигарите и с раздразнение разбра, че ги бе оставил в спалнята. — Ще се наложи да ходиш с мен, като започнем още тази вечер, по местата, за които ще ти каже Луис.
Обзе я осезаемото чувство, че нагазва в подвижни пясъци.
— Защо?
Той не бе съвсем сигурен за отговора.
— Защото трябва отнякъде да започна.
— За какво съм ти нужна аз?
За това беше още по-малко сигурен.
— Не зная колко време ще отнеме, а не искам да те оставям сама.
Лиз повдигна вежди.
— Нали полицията ме пази.
— Не е достатъчно. Във всеки случай, ти знаеш езика, тукашните нрави. А аз не. Затова ми трябваш — Джоунъс пъхна палци в джобовете. — Това е просто и ясно.
Тя отиде до печката, изключи колелото и премести кафеника на съседното.
— Нищо не е ясно — отвърна троснато. — Ала ще ти дам списъка и ще дойда с теб при едно условие.
— Какво е то?
