се преоблече.
Тъй като повечето й дрехи бяха предназначени за носене главно на плажа и в морето, Лиз не губеше много време пред гардероба. И сега без въодушевление извади памучна пола в електриково синьо и я комбинира с широка червена блуза. По-скоро за да удължи времето, през което можеше да е сама, отколкото поради някаква друга причина, тя се засуети с малкия комплект гримове, който почти не използваше. Още се разтакаваше и решеше бавно косата си, когато Джоунъс почука на вратата. Не й даде време за отговор, а я отвори със замах.
— Донесе ли списъка?
Лиз вдигна изписан лист от бележник. Можеше, естествено, да му се сопне за нахълтването, ала от това крайният резултат нямаше да се промени.
— Нали ти казах, че ще го донеса.
Той взе листа от ръцете й и го зачете. Беше се избръснал и носеше елегантно сако върху панталони в цвят слонова кост. Изисканият му и лъскав вид не се връзваше с ядно стиснатите му устни и наежения поглед.
— Знаеш ли кои са тези места?
— Била съм в две от тях. Нямам, както се сещаш, много време за барове и забавления.
Джоунъс вдигна очи и резкият отговор, който беше на езика му, замря. Щорите зад гърба й бяха вдигнати както тя обичаше, и през прозореца влизаше розово аленото сияние на ранната привечер. Блузата й беше закопана догоре, а косата сресана назад, като откриваше лицето. Беше си сложила лек грим, но, както винаги, без да прекалява. Подчертани с тъмен туш ресници, леки сенки върху клепачите, малко руж на бузите, устните без червило.
— Трябва да внимаваш какво правиш с очите си — измърмори той и прокара разсеяно палец по скулата й. — Те са проблем.
Лиз усети бърза неволна трънка, ала остана неподвижна.
— Проблем ли?
— Мой проблем — Джоунъс смутено пъхна листчето в джоба си и се огледа наоколо. — Готова ли си?
— Трябва да си обуя обувките.
Той не излезе, както тя очакваше, а тръгна да крачи из стаята. Както и останалата част от къщата, спалнята й беше мебелирана просто, но с ярки цветови контрасти. Особеното ухание, което беше доловил първия път, идваше от широка зелена купа, пълна със сушени розови листа, ароматни треви и екзотични подправки. Върху стената висяха два цветни етюда. Единият изобразяваше залез, много приличащ на кроткото сияние отвън, а вторият — разразила се по крайбрежието буря. Спокойствие и ведрина на едната рисунка, ярост и мощ на другата. Мислено се запита колко от едното и другото се криеше в Елизабет Палмър. На нощното шкафче до леглото стоеше в рамка фотография на момиченце.
Облечено в блуза на цветя и бухнали ръкави, то се усмихваше лъчезарно. Косата й стигаше до под ушите, слабо завита в края, черна и лъскава. Липсваше едно зъбче, което придаваше допълнително очарование на овалното й, загоряло лице. Ако не бяха очите, никога не би свързал това дете с Лиз. Бяха тъмнокафяви, леко дръпнати и се смееха от снимката, доверчиво отворени, без да крият загадъчни тайни като очите на майка й.
— Това е дъщеря ти, нали?
— Да.
Тя нахлузи втората обувка, после взе снимката от ръката му и остави на мястото й.
— На колко години е?
— Десет. Тръгваме ли? Не искам да се връщаме късно.
— На десет? — учуди се Джоунъс. Беше предположил, че Фейт е по-малка, резултат от любовна връзка, която Лиз е имала на острова. — Изключено е да имаш десетгодишно дете.
Тя отправи поглед към фотографията.
— Както виждаш, имам. И е точно десетгодишна.
— Значи ти самата си била още дете.
— Не бях дете.
Лиз отново понечи да тръгне, ала той пак я спря.
— Преди да дойдеш тук ли е родена?
Тя го изгледа безизразно.
— Родена е шест месеца след като пристигнах на Косумел. Ако ти е нужна помощта ми, Джоунъс, тръгваме веднага. Да отговарям на въпросите ти за Фейт не влиза в уговорката ни.
Той обаче не помръдна, а попита:
— Бил е негодник, нали?
Гласът му неочаквано бе станал нежен. Лиз издържа погледа му, без да трепне. Устните й се изкривиха, но не в усмивка.
— Да, точно такъв.
Без да е наясно какво го бе подтикнало, Джоунъс се наведе и докосна устните й.
— Дъщеря ти е прелестна, Елизабет. Има твоите очи.
В гласа му звучеше разбиране, ала без намек от съжаление. Нищо не би могло да я срази повече. Като да се защити от собствената си слабост, тя направи крачка назад.
— Благодаря. А сега трябва да вървим. Утре ще ставам рано.
Първият нощен клуб, в който попаднаха, беше пълен предимно с американска клиентела. В дъното, върху нисък подиум имаше уредба, където облечен в прилепнала тениска младеж пускаше записи и обявяваше предстоящото парче в съпровод от мигащи цветни светлини. Поръчаха си към питиетата и нещо за хапване. Джоунъс се надяваше да забележи нечия реакция поради удивителната си прилика с Джери.
— Луис каза, че често са идвали тук, защото Джери обичал да слуша американската музика.
Лиз опита от лютото ястие и се огледа наоколо. Не би си избрала доброволно това заведение да прекара вечерта. Масите бяха нагъчкани лакът до лакът, а музиката бе надута до грохот. Тълпата обаче изглеждаше добродушна, крещяха в такт с музиката или един на друг. На съседната маса една групичка експериментираше с бутилка текила и купичка лимонови резенчета. И понеже бяха млади грингос, можеше да се предположи, че щяха да се чувстват твърде зле на заранта.
Това определено бе средата на брат му, реши Джоунъс. Шумно, претъпкано, гръмогласно и необуздано, почти до границата на безумието.
— Каза ли ти с кого точно е разговарял Джери?
— С жени — подсмихна се Лиз, докато отхапваше от тънката питка. — Луис беше много впечатлен от способността на Джери да… заинтригува дамите.
— Някоя конкретно?
— Каза, че имало една, но Джери я наричал просто „бебчо“.
— Познат номер — отвърна разсеяно Джоунъс.
— Номер ли?
— Ако ги наричаш всичките „бебчо“, няма да им объркаш имената и да изпаднеш в затруднение.
— Аха.
Тя отпи от виното и откри, че бе леко и приятно на вкус.
— Луис описа ли я как изглежда?
— Каза само, че била потресаваща — мексиканка, ако това може да ти помогне с нещо. Имала пищна коса и пищни хълбоци. По думите на Луис — добави Лиз при погледа, с който я стрелна Джоунъс. — Каза също, че Джери приказвал на няколко пъти с двама мъже, но винаги той отивал при тях, тъй че Луис не знае за какво са си говорили. Единият бил американец, а другият мексиканец. И тъй като Луис повече го интересували жените, не им обърнал внимание. Ала спомена, че Джери кръстосвал баровете, докато не ги открие, а после обикновено заявявал, че вечерта е минала върховно.
— Тук срещал ли се е с тях?
— Луис каза, че, доколкото помни, май никога не са се виждали на едно и също място.
— Добре, да ставаме. Сами ще обиколим наоколо.
