На излизане от четвъртото заведение Лиз беше грохнала. Забеляза, че във всеки бар Джоунъс едва се докосваше до питието, но на нея вече й прилошаваше само от миризмата на алкохол. Някои от заведенията бяха тихи и немноголюдни и изглеждаха почти западнали. В други, облени от ярка светлина, цареше глъч и шумотевица. Лицата пред погледа й започнаха да се размазват, губеха очертанията си и трудно ги различаваше едно от друго. Имаше млади хора и недотам млади. Бяха американци, отдали се на бурен нощен живот, или местни, излезли да се почерпят и повеселят. Видя такива, които нямаха нищо друго, освен пари и време, и други, които седяха в компанията на бутилката и мрачното си настроение.
— Това е последното — каза на Джоунъс, когато той откри свободна маса в поредния нощен клуб с претъпкан дансинг и гърмяща от тонколоните музика.
Джоунъс хвърли поглед на часовника си. Беше едва единадесет. Страстите рядко се нажежаваха преди полунощ.
— Добре — съгласи се, като реши да не спори, а да я поразсее. — Хайде да танцуваме.
Преди да бе успяла да му откаже, я задърпа към навалицата.
— Няма място — започна тя, ала той вече я държеше в прегръдката си.
— Ще си направим — привлече я по-близо и ръцете му се плъзнаха по гърба й. — Ето, виждаш ли?
— Не съм танцувала от години — измърмори Лиз, а Джоунъс се засмя.
— Все едно, няма къде да се развихрим.
Плътно притиснати и блъскани от тълпата, те можеха само да се поклащат на място.
— Каква е смисълът на всичко това? — попита тя с леко раздразнение.
— И сам не знам, докато не разбера. Междувременно не можеш ли да се отпуснеш малко?
Отново прокара длан по гърба й. Усети, че бе скован и напрегнат.
— Не.
— Я опитай — докато говореше, погледът му обхождаше тълпата. — Какво правиш, когато не работиш?
— Мисля за работата.
— Лиз!
— Е, добре, чета. Предимно книги за морето.
— Почивка с полза за бизнеса?
— Това е, което ме интересува.
Тялото й се движеше, осезаемо притиснато в него. Вниманието му се откъсна от заобикалящите ги лица и той сведе поглед към нея.
— Единствено и само това ли те интересува?
Стояха прекалено плътно един до друг. Тя се размърда, за да се отдалечи, но ръцете му се оказаха яки. Въпреки взетото решение да не допуска подобни вълнения, започна да усеща ударите на сърцето си в слепоочията.
— Нямам време за друго.
Джоунъс забеляза, че Лиз не употребяваше парфюм, ала от нея се долавяше същия аромат като в спалнята й — екзотичното ухание на сушени цветя и треви. Почуди се дали тялото й наистина бе така крехко, както го усещаше, допряно до неговото.
— Звучи така, сякаш нарочно си налагаш някакви ограничения.
— Трябва да се грижа за бизнеса си — заяви тя. Дали ще е същото, ако пак я целуне? Онова нежно и омайно усещане като първия път. Устните му бяха близо, още повече се приближиха, когато прокара ръка през косата й и леко наклони главата й назад. Почти усещаше вкуса им.
— Печеленето на пари толкова ли е важно?
— Налага се — успя да изрече Лиз, но едва помнеше за какво говорят и защо го бе казала. — Важно е — добави след малко. — Трябва да купя водни колелета.
Очите й бяха премрежени и отнесени. Караше го да се почувства силен и могъщ.
— Водни колелета, значи.
— Ако не съм в крак с конкуренцията…
Той докосна с устни ъгълчето на устата й.
— А-ха, конкуренцията, значи.
— Аз… Клиентите ще идат при някой друг. Тъй че…
Целувката се премести върху другото ъгълче.
— Тъй че какво?
— Трябва да купя колелетата преди началото на летния сезон.
— Ясно. Ала дотогава е далеч. Бих могъл да те любя десетки пъти за това време. Десетки — повтори, когато тя го изгледа смаяно.
После притисна устни в нейните.
Усети я как трепна — от изненада, гняв или в знак на протест, не беше сигурен. Знаеше само, че близостта й предизвика в него вълнение, а вълнението доведе след себе си желанието. По природа беше човек, който предпочиташе да проявява изблиците си на чувства в тихи, уединени места по негов избор, но сега забрави претъпканото заведение, гърмящата музика и ярките, проблясващи светлини. Вече не се поклащаха, я стояха изблъскани в края на дансинга, заобиколени, притиснати отвсякъде. В забрава.
Главата й се замая, музиката сякаш заглъхна, а гласовете долитаха много отдалеч. Топлината му се разля в тялото й, направи целувката пареща, обгаряща, изпепеляваща. Макар да стояха съвършено неподвижни, Лиз имаше чувството, че се въртят като във вихър. Едва си поемаше дъх, цялата бе натегната като струна. После въздъхна на пресекулки и се отпусна върху вълна от смущаваща наслада. Притисна се по-близо и посегна да докосне лицето му. Внезапно музиката промени ритъма си и от нежно бавен той стана неистово буен. Джоунъс я отдалечи леко от ръцете си.
— Крайно неподходящо — промърмори.
Бяха й нужни няколко мига, за да дойде на себе си.
— Да — отрони тя.
Ала имаше предвид съвсем друго. Не ставаше дума и обстановката, за времето и мястото, а за пълната невъзможност. Понечи да тръгне и да се върне на масата, но той я стисна.
— Какво има? — започна Лиз, обаче й беше достатъчно само да зърне лицето му.
Внимателно се огледа през рамо, за да види какво бе привлякло така силно вниманието му. Една жена, облечена в доста оскъдна червена рокля, го гледаше втрещено. Лиз забеляза потресения й израз, преди жената да се обърне и да хукне сред танцуващите, оставяйки партньора си зяпнал от изумление.
— Бързо!
Без да я чака, Джоунъс се запромъква на бегом из тълпата. Като лавираше, заобикаляше или блъскаше според случая, Лиз се втурна след тях.
Жената едва се бе добрала навън, когато Джоунъс я настигна.
— Защо бягаш? — подпря я той на стената и пръстите му се впиха в ръцете й.
— Пор фавор, но компрендо — промълви тя, разтреперана като лист.
— Разбираш, и още как! — разтърси я Джоунъс и, надвесен над нея, я стисна още по-силно, докато жената едва не се разпищя от страх. — Какво знаеш за брат ми?
— Джоунъс! — ужасена и възмутена, Лиз застана помежду им. — Ако това е начина, по който смяташ да действаш, нямаш нужда от помощта ми!
Избута го и докосна жената по рамото.
— Ло сиенто мучо — поде тя, като се извини за постъпката му. — Той загуби брат си. Джери Шарп му е брат. Познавахте ли го?
Жената я погледна и прошепна:
— Има лицето на Джери. Ама нали той е мъртъв, видях във вестника.
— Това е брат му Джоунъс. Иска да говори с вас.
Както се случи и с Лиз, жената бързо бе доловила разликата между Джоунъс и мъжа, когото познаваше. От Джери никога не би се уплашила поради простата причина, че се мислеше за по-хитра и умна от него. Надвисналият сега отгоре й мъж бе съвсем различно нещо.
— Нищо не знам.
— Пор фавор, само няколко минути.
