работиш по седем дни в седмицата.
Тя си пое дълбоко дъх и се отдръпна, за да го гледа в очите.
— Фейт е мое дете, само мое още от мига, в който Маркъс ми връчи чека. Можех да направя аборт и да се върна към предишния си живот такъв, какъвто го бях планирала. Ала постъпих другояче. Предпочетох да имам детето, да го отглеждам и издържам. Фейт ми е доставяла само радост, откакто се е родила, нямам намерение да я деля с никого.
— Ще дойде ден, когато тя ще те попита за името му, ще поиска да узнае кой е той…
Лиз прехапа устни, но кимна.
— Когато дойде този ден, аз ще й кажа. Тогава и тя ще трябва сама да направи своя избор.
В момента Джоунъс не искаше да настоява повече, ала и не виждаше причина защо да не накара помощника си да провери как стоят по закон нещата с детската издръжка и родителските задължения.
— Ще ми позволиш ли да се запозная с нея? Помня, че се споразумяхме да напусна къщата и живота ти, щом тя се върне. Така и ще стане, но много бих желал да я видя.
— Стига да си още в Мексико по това време.
— Само още един въпрос.
Сега Лиз се усмихна по-непринудено.
— Само още един.
— Не е имало други мъже, нали?
Усмивката й помръкна.
— Не.
Той почувства едновременно облекчение и вина, признателност и угризение.
— Тогава нека да ти покажа как трябва да бъде.
— Не е нужно да…
Джоунъс нежно махна косата от лицето й.
— Напротив. Заради нас двамата — докосна с устни очите й. — Желая те още от самото начало. — Устните му бяха омайни като пролетен дъжд и точно толкова ласкави. Бавно смъкна халата от раменете й, като следваше пътя му с целувки. — Кожата ти е като златна — прошепна и прокара ръка върху гърдите й, където цветът бе различен. — А тук е толкоз бяла. Искам да те видя цялата.
— Джоунъс…
— Цялата — повтори той, като я гледаше в очите, докато не видя лумналата отново жарава. — Искам цялата да те любя.
Тя не устоя. Никога никой през живота й не я бе докосвал с такова благоговение, не я беше гледал с такова желание. Джоунъс я наведе надолу и Лиз се отпусна на леглото.
— Прекрасна си… — промълви той. На лунната светлина тялото й беше като мед и мляко. Широко отворените й очи — невинни и неуверени. — Искам да ми се довериш — започна Джоунъс бавно да я гали от глезена нагоре. — Искам да видя, че не се страхуваш от мен.
— Не ме е страх от теб.
— Ала преди се страхуваше. Възможно е дори да съм искал да е така. Но вече не.
Езикът му се плъзна по свивката на коляното. Тя се изви и простена.
— Джоунъс…
— Отпусни се — ръката му леко-леко запълзя по бедрото й. — Искам да усетя как омекваш и се разтапяш. Легни, Лиз. Остави ме да ти покажа колко много можеш да имаш.
Тя се подчини само защото нямаше сили нито да се противопостави, нито да устои. Той й шепнеше, милваше, целуваше и захапваше, докато Лиз не се потопи напълно в усещанията, които й доставяше, без да бе в състояние сама да даде. Джоунъс точно това и искаше, искаше да я люби така, сякаш до този момент никой не я бе докосвал. Нито той, нито който и да било друг. Бавно, усърдно и с огромно търпение й доставяше наслада. Струваше му се, че чува под устните си как кожата й мърка.
Тя не бе и подозирала, че може да съществува подобно нещо — дълбоко и загадъчно. То сякаш я освобождаваше, носеше й чувството за лекота и волност, каквито бе изпитвала само в морските дълбини. Тялото й се рееше като безтегловно, ала Лиз чувстваше всяко докосване, всяко движение. Заливаха я неправдоподобни усещания, неописуеми и тайнствени, едното се преливаше в друго. Колко можеше да продължи това? А може би наистина съществуваше вечността?
Беше слаба и стройна, със стегнати мускули на краката. Като на танцьорка, помисли Джоунъс. Във въздуха се носеше екзотичният аромат от купичката върху тоалетката, но нейното ухание, прохладно и свежо като водопад, беше това, което го замайваше. Всичко друго бе изскочило от ума му, освен желанието да й достави наслада. Любовта, лишена от егоизъм, бе невероятна сила.
Стисна ръцете й, когато тя се изви нагоре, сепната внезапно и запратена от висините на полета към знойна, още по-потайна и смайваща пропаст. После той се отдръпна решително и търпеливо изчака разтърсилите я тръпки да достигнат най-връхната си точка и да отшумят постепенно. Когато усети, че ръцете й омекнаха и се отпуснаха, Джоунъс ги сложи върху тялото си и сам се отдаде на удоволствието.
Лиз не знаеше, че страстта може да стигне такива предели, а тялото да понесе такъв порой от усещания. Грапавите му длани й разкриваха потайности, каквито не си бе и представяла. Устните му, сгрети от собствената й плът, открехваха небивали загадки и нашепваха отговорите. Той я примамваше и насочваше, галеше и съблазняваше, поглъщаше и завладяваше. Тя се бореше за глътка въздух, беше готова да му даде това, което искаше.
Когато го почувства в себе си, помисли, че бе получила всичко, което би могла да желае. Ако това бе любовта, то Лиз никога досега не я бе вкусвала. Ако това бе страстта, то тя досега се бе плъзгала само по повърхността й. Беше дошло време да я изпита до дъно, да се гмурне в шеметните й дълбочини. С нетърпение и жажда се вкопчи в него.
Вярата й, пълното доверие, с което разбра, че Лиз му се отдава, бяха непоносимо затрогващи. И преди кръвта му бе бушувала, и преди бе желал, ала никога така всецяло. Макар и да знаеше какво бе да си част от друг човек, не бе очаквал отново да изпита подобно единение. Усети, че го повлича и поглъща силно, непреодолимо чувство. Джоунъс й принадлежеше така напълно, както искаше тя да му принадлежи.
Облада я бавно, така, че тръпката, която прекоси тялото й, изглеждаше безкрайна. Лиз допря устни в шията му. Сърцата им биеха в един общ, ускорен ритъм. Обзе я необяснимо ликуващо чувство, бързо пометено от нов изблик на страст.
Той я придърпа нагоре и тялото й, гъвкаво и горещо, се надигна като вълна и се сля с неговото. Вкопчени един в друг, с впити и ненаситно търсещи устни, те се задвижиха заедно. После тя отметна глава и косата й се посипа като водопад по гърба. Чувстваше ударите на сърцето му.
Все така заедно, те се отпуснаха и легнаха отново. Движенията станаха по-бързи, възбудата по- неудържима. Чу го да мълви името й, преди бентът да рухне и пороят да я отнесе.
Девета глава
Още не съвсем разсънена, тя се протегна лениво. Лежеше със затворени очи и чакаше будилника да звънне. Рядко й се случваше да се чувства тъй отпочинала, дори на събуждане, затова сега, макар и за кратко, се отдаде на удоволствието да помързелува. След час вече с пълна сила щяха да са я завъртели обичайните задължения. Плоскодънката, помисли, сбърчила вежди. Трябваше ли днес да плава с нея? Какъв беше графикът за деня? Странно, че не можеше да си спомни. В следващия миг внезапно й проблесна, че не си спомняше, просто защото нямаше откъде да знае. Два дни не бе била на работа. А нощес…
Лиз рязко отвори очи. В нея се взираха очите на Джоунъс.
— Наблюдавах как съзнанието ти бавно се пробужда — наведе се той и я целуна. — Беше интересно.
Тя хвана чаршафа и го придърпа леко нагоре. Какво трябваше да каже? Никога не бе прекарвала цяла нощ с мъж, не се бе събуждала редом с него. Зачуди се дали всички те имаха сутрин този примамливо отпуснат и небрежно разчорлен вид, както Джоунъс Шарп. Покашля се.
— Как спа? — попита и се почувства ужасно глупаво.
— Чудесно — усмихна се той и махна спусналия се върху лицето й кичур. — А ти?
— И аз.
