— Не е ли точно това идеята?
— По отношение на бизнеса ли? — тя повдигна рамене. — Би било глупаво да се оплаквам.
— Но?
— Но понякога си мисля, че ще е добре нещата да не се променят особено. Не ми се ще цялото море да се окаже залято с плажно масло. Хола, Луис.
— Лиз! — погледът му се стрелна за кратко към Джоунъс, преди да се усмихне насреща й. — Вече мислехме, че си ни зарязала. Как беше в Акапулко? Хареса ли ти?
— Ами, беше… Различно — рече тя и побърза да влезе вътре. — Някакви проблеми?
— Хосе се справи с една-две дребни поправки. Доведох и Мигел за попълнение, ама го държа под око. Взех ето това, диплянката, както я наричаш, за водните колелета — Луис извади цветна брошура, ала Лиз само кимна и пробяга с поглед по графика.
— Бринкман и компанията му са записани за водолазната лодка. Водихме ли ги до Паланкар?
— Два дни подред. Мигел ги хареса. Давали добри бакшиши.
— Хм. Значи ти сам се оправяш с магазина.
— Няма проблеми. А, да не забравя, онзи се мярна насам — Луис сбърчи лице, като се мъчеше да си спомни името. — Кльощавият младеж, американецът. Сещаш се, дето беше в групата на начинаещите.
Тя прелисти фактурите и остана доволна.
— Трайдънт?
— Си, точно той. Идва два пъти.
— Да наеме нещо ли?
— Не — Луис я изгледа с повдигнати вежди. — Търсеше теб.
Лиз не обърна повече внимание. Щом не бе наемал нещо, Трайдънт не я интересуваше.
— Ако всичко тук е наред, ще изведа господин Шарп на урок по гмуркане.
Луис отново му хвърли кос поглед и бързо отмести очи. Този човек го притесняваше, караше го да се чувства тягостно, но затова пък Лиз изглеждаше много по-добре от седмици насам.
— Да приготвя ли екипировката?
— Не, аз сама ще се погрижа — тя вдигна глава и се усмихна. — Попълни бланката на господин Шарп и му дай разписка, като прихванеш снаряжението, урока и излизането с лодката. А понеже… — Лиз погледна часовника си. — Вече минава единадесет, сметни цената за половин ден.
— Самото великодушие — промърмори Джоунъс и тръгна към рафтовете да си избере нужните принадлежности.
— Случили сте с най-добрия учител — обади се Луис, ала така и не можа да задържи дълго погледа си върху него.
— Сто на сто е тъй.
Джоунъс разсеяно обърна налице вестника, хвърлен върху тезгяха. Честно казано, липсваше му сутрешното прелистване на вестниците, докато си пиеше кафето. Обаче заглавията на испански не му говореха нищо.
— Има ли нещо по моя въпрос? — попита той, като посочи вестника.
Луис беше свел глава и пишеше. Беше се поотпуснал малко. Гласовете им с Джери не си приличаха чак толкова. Стига да не го гледаше в лицето.
— Още не съм имал време да го прегледам. Много натоварено беше от сутринта.
По навик Джоунъс разлисти страницата. Там, от една бледа черно-бяла снимка го гледаше Ерика. Ръката му се вцепени. Обърна се и видя, че Лиз бе заета и стоеше гърбом. Без да каже нещо, плъзна вестника към Луис върху бланката, която попълваше.
— Ей, това е…
— Знам — прекъсна го в полушепот Джоунъс. — Какво пише?
Луис се наведе да прочете. Изправи се много бавно, лицето му беше придобило пепеляв оттенък.
— Мъртва — прошепна. — Тя е мъртва.
— Как?
Пръстите на Луис стиснаха силно химикалката, която държаха.
— Наръгана с нож.
Джоунъс си спомни белезите от ножа върху гърлото на Лиз.
— Кога?
— Нощес — Луис преглътна два пъти. — Намерили са я миналата нощ.
— Джоунъс! — повика го Лиз от дъното на магазина. — Колко килограма тежиш?
Като не сваляше поглед от Луис, той затвори страницата и отново обърна вестника наопаки.
— Седемдесет! Сега не е нужно да го вижда — добави шепнешком. Извади няколко банкноти от портфейла си и ги остави върху тезгяха. — Свършвай с тези разписки.
Преодолял след известна борба собствения си страх, Луис се изпъна наежено.
— Не искам на Лиз да й се случи нещо!
Джоунъс го изгледа ядосано, но ядът му бързо премина. В крайна сметка този дребен мургав мъж мислеше за Лиз, безпокоеше се за нея.
— Нито пък аз — отвърна. — Ще имам грижата за това.
— Донесохте само неприятности.
— Знам — погледът му се премести към Лиз. — Ала и да си тръгна, неприятностите ще останат.
За първи път Луис се насили и се взря в лицето му. След малко въздъхна дълбоко.
— Харесвах брат ви, ама мисля, че неприятностите тръгнаха от него.
— Вече няма значение от кого са тръгнали. Аз ще я наглеждам.
— Тогава гледайте внимателно — предупреди с тиха заплаха в гласа Луис. — Наистина внимателно.
— Първо правило — подвикна Лиз, докато си изваждаше нещата от шкафа. — Всеки водолаз сам пренася и отговаря за екипировката си. — Тя се извърна и посочи с глава купчината, където беше струпала екипировката за Джоунъс. Той хвърли последен поглед на Луис. — Подготовката изисква два пъти повече усилия от самото гмуркане — продължи Лиз наставнически и нарами акваланга си. — Хубавото му обаче е, че си заслужава. Ще се върнем преди залез, Луис. Аста луего.
— Лиз…
Тя спря. Луис се помайваше пред вратата. Погледът му се премести върху Джоунъс, после пак се върна на нея.
— Аста луего — каза й само и стисна в шепа медальона, който носеше на врата си.
Още щом стъпи на борда, Лиз се зае с привичния оглед на лодката.
— Можеш ли да отвържеш лодката и да потеглиш? — попита.
Джоунъс я погали по бузата. Изглеждаше толкова делова, толкова сведуща. Дали с това, че се намираше до нея, щеше да я пази, или да я подложи на още по-голяма опасност? Беше му жизненоважно да вярва, че бе първото.
— Ще се оправя.
Изненадана от ласкавия му жест, както и от погледа, който не сваляше от нея, тя почувства трепет под лъжичката.
— Ами тогава по-добре спри да ме зяпаш и действай.
— Харесва ми да те зяпам — той пристъпи и я прегърна. — Мога да те зяпам цял живот.
Лиз вдигна ръце, поколеба се, после ги отпусна. Колко лесно би могла да повярва. Да се довери отново, да даде отново и отново да страда. Как й се искаше да му каже за любовта, която зрееше в душата й, растеше и набираше сили с всеки изминал миг. Ала направеше ли го, тогава вече и себе си не би могла да залъгва, че контролира нещата. А не бе ли в състояние да владее положението, то ставаше напълно беззащитна.
— Времето ти е засечено от единадесет — каза, но не устоя на изкушението да вдъхне дълбоко миризмата му и да я съхрани в паметта си.
Джоунъс се засмя.
— Аз плащам сметката, значи аз ще се безпокоя за времето.
— Имаш урок по гмуркане — напомни тя. — Който няма как да проведем, ако не отвържеш лодката, за
