направляваше и двамата.
Джоунъс прати по дяволите здравия разум и самообладанието. Хвана я за хълбоците, примъкна я нагоре, после проникна в нея със сила, която я накара да ахне от изумление и наслада. Разтърсиха я тръпки на удоволствие, пак и пак. Той намери ръцете й, пръстите им се преплетоха, тя се изви назад и Джоунъс я остави на сладостното изживяване. Невероятно. Безумно. Несравнимо. Удоволствие, болка, радост, страх — всичко я връхлиташе едновременно, тласкаше я все по-нататък, все по-нагоре.
Той не бе в състояние да мисли, можеше само да чувства. До този момент не бе вярвал, че бе възможно чувствата да го обсебят така изцяло, да са тъй наситени. Усещанията го раздираха, усилваха се все повече и повече, заплашваха да го взривят и разкъсат, докато единственото, което започна да чува, бе викът на собственото си сърце, ехтящ в главата му. През полуспуснати клепачи я виждаше над себе си, гола и прекрасна в лъчите на луната. Когато го докара почти до несвяст, извън пределите на разум и действителност, когато погледът му съвсем се замъгли, Джоунъс още я виждаше. Винаги щеше да е пред очите му.
Невероятно, мислеше Лиз. Съвършено необяснимо й беше как се въртеше в магазина и обслужваше клиентите, раздаваше екипировка и пишеше фактури, когато цялото й същество още бе пропито със сладостните усещания, изпитани призори. При все това тя попълваше формуляри, даваше съвети, пресмяташе цената и връщаше ресто. Но всичко вършеше механично. Прояви обаче благоразумието да не излиза с водолазните лодки в морето, а да остане на брега.
Поздравяваше клиентите си — някои познати, други нови, и се стараеше да не мисли много за списъка, който бе принудена да връчи на Моралес. Колко от тях щяха отново да дойдат в „Черния корал“ за плувни принадлежности и уроци, ако знаеха, че със самото си идване тук вече ставаха обект на полицейско наблюдение? Убийството на Джери Шарп и нейното съпричастие в тази объркана история можеха да навредят на бизнеса й далеч повече, отколкото един слаб сезон или свиреп ураган.
Над цялото й състрадание и съчувствие към Джоунъс, над надеждата и искреното желание той да намери покой за ума и сърцето си, стоеше отчаяната нужда да защити своите собствени, да запази това, което бе създала от нулата за дъщеря си. Колкото и да се стараеше, не можеше напълно да потисне негодуванието, че бе била въвлечена в ситуация, за което нямаше ни най-малка заслуга.
В душата й се бореха противоречиви чувства. Недоволството, че бе нарушен нормалният ход на живота й, се сражаваше с копнежа Джоунъс да бъде част от него. Ако не бяха тези сътресения, нямаше да го има и него. Дори и да искаше, тя никога нямаше да съжалява за седмиците, които бяха прекарали заедно. Нещо повече, беше си обещала, беше се заклела да не съжалява. Настъпило бе време да си признае, че душата й не бе напълно опустошена, че там имаше огромен запас от любов, която Лиз досега беше държала под ключ. Измамена веднъж, отхвърлена и огорчена, се бе опасявала да рискува отново. Ала Джоунъс освободи пленницата, пусна я на воля. Или може би самата тя го направи. Каквото и да се случеше, както и да свършеше всичко това, важното беше, че Лиз отново бе способна да обича.
— Трудно е да ви хване човек.
Извадена от размисъла, тя вдигна стреснато глава. Трябваха й няколко секунди, за да си спомни физиономията и да я свърже с име.
— Господин Трайдънт — изправи се иззад бюрото и отиде към тезгяха до широкия отвор, откъдето обслужваше клиентите. — Не знаех, че сте още на острова.
— Понеже съм в отпуск само веднъж годишно, предпочитам да използвам времето максимално — той постави отпреде й картонена чаша, допълнена с лед. — Реших, че това е единственият начин да ви склоня за едно питие с мен.
Лиз погледна чашата. Запита се дали се бе държала с него просто делово или, без да иска, бе била груба. И въпреки че в момента не й се щеше нищо друго, освен да е насаме с мислите си, клиентът си беше клиент.
— Много мило от ваша страна. Бях твърде заета.
— Не ще и дума — Трайдънт й отправи широка усмивка, като демонстрира равни зъби и естествена, ненатрапчива привлекателност. — Или сте извън града, или вътре в морето. Тъй че се сетих за планината и Мохамед. — Той се огледа наоколо. — Май е доста спокойно.
— Обедно време е — отвърна тя. — Всички, които са имали желание, вече са отплавали с лодките, а останалите хапват или си почиват, преди да решат с какво да си запълнят следобеда.
— Островитянски начин на живот.
Лиз също се усмихна.
— Именно. Пробвахте ли се пак в подводното плуване?
Трайдънт изкриви лице.
— Оставих господин Амбъкъл да ме склони за едно нощно гмуркане, преди да си замине за Тексас. Смятам до края на отпуската си да кисна вече само в басейна.
— Водолазният спорт не е за всеки.
— Спор няма — той отпи от втората чаша, която беше донесъл, и се облегна върху плота. — Какво ще кажете за една вечеря? Вечерята поне е за всеки.
Тя вдигна вежда — леко учудена, леко поласкана от явното му намерение настойчиво да я преследва.
— Рядко ям навън.
— Аз обичам домашните ястия.
— Господин Трайдънт…
— Скот — поправи я.
— Скот, благодаря за предложението, но аз… — Как да го формулира? — Аз излизам с един мъж.
Той сложи длан върху ръката й.
— Сериозно ли е?
Не съвсем сигурна дали бе смутена, или й бе смешно, Лиз си издърпа ръката.
— Аз по принцип съм сериозен човек.
— Е, добре — надигна пак питието Трайдънт, като не сваляше поглед от нея и я наблюдаваше над ръба на чашата. — Тогава май ще по-добре да се придържаме само към деловата част. Как гледате на това, да ми дадете урок за плуване с шнорхел?
Тя сви рамене.
— Ако можете да плувате, значи и с шнорхел няма да имате проблеми.
— Да речем, че просто съм предпазлив и искам да се застраховам. Имате ли нещо против да вляза и да хвърля един поглед?
Лиз реши, че досега вече бе проявила достатъчно нелюбезност, и му се усмихна.
— Разбира се, разгледайте каквото желаете — Трайдънт заобиколи, влезе през вратата и тя го поведе към рафтовете навътре в магазина. — Шнорхелът представлява куха тръба с мундщук — започна да обяснява, свали един и му го подаде. — Слагате тази гума между зъбите и дишате нормално през устата. С тази тръба, прикрепена към маската, може да си плувате под водата неограничено време.
— Ясно. Ами как става тая работа, дето тези тръбички непрекъснато изчезват под повърхността?
— Когато искате да се гмурнете по-надълбоко, задържате дъх и изпускате малко въздух, за да може да се потопите. Номерът е да издухате силно и да изкарате водата от тръбата, когато решите да изплувате нагоре. Щом човек му хване веднъж цаката, вече може да го прави, без дори да си показва лицето от водата.
Той завъртя шнорхела в ръце.
— Има какво да се види там, долу.
— Цял един свят.
Сега Скот беше вперил очи в нея.
— Предполагам, знаете много неща за морето и рифовете наоколо. Добре ли познавате Женския остров?
— Отлично място за гмуркане — Лиз разсеяно свали от рафта една маска, за да му покаже как да я прикрепи към шнорхела. — Предлагаме целодневни и полудневни разходки дотам. Ако имате приключенски наклонности, подводните пещери предоставят любопитни изживявания.
