отдалечи и от него.
— Госпожице Палмър.
Моралес свали шапка, щом влезе, стрелна под око Джоунъс и зачака.
— Капитане — Лиз стоеше права до канапето, ала не седна. — Имам информация за вас. Тук, на острова, е един американец на име Скот Трайдънт. Преди по-малко от час той ми предложи пет хиляди долара, за да пренеса кокаин от рифовете край Исла мухерес.
Изразът на Моралес остана безстрастен. Пъхна шапката си под мишница.
— Има ли сте и преди вземане-даване с този човек?
— Беше на лодката при един от уроците по подводно плуване. Държеше се дружелюбно. Днес дойде при мен в павилиона, за да говорим. Очевидно е смятал, че… — тя млъкна и погледна към Джоунъс. Той стоеше съвсем неподвижно и без да се обажда досами вратата. — Смяташе, че Джери ми е казал за сделката. Разбрал е за банковия сейф. Нямам представа как. Сякаш е наясно с всяко мое движение от седмици насам. — Нервите започнаха да й изневеряват и тя прекара ръка през косата си. — Каза ми, че мога да заема мястото на Джери, да направя размяната в пещерите край Исла мухерес и да спечеля пари. Той знае… — Наложи й се да преглътне, за да не се разтрепери гласът й. — Знае за дъщеря ми.
— Ще го разпознаете ли?
— Да. Не зная дали Трайдънт е убил Джери — погледът й се върна върху Джоунъс. В него се четеше молба. — Това не знам, но мога да го разпозная.
Моралес я наблюдаваше внимателно, после прекоси стаята.
— Моля ви, седнете, госпожице Палмър.
— Ще го арестувате ли? — искаше й се Джоунъс да се обади, да каже нещо, ала той продължаваше да стои безмълвно. — Този човек е част от канала за наркотици. Знае за убийството на Джери Шарп. Трябва да го арестувате.
— Госпожице Палмър — побутна я Моралес надолу към дивана, после сам се отпусна до нея. — Ние разполагаме с имена, знаем кои са хората. Действащият понастоящем на полуостров Юкатан контрабанден канал е под наблюдение от мексиканските и американските власти. Имената, които вие и господин Шарп ми дадохте, не ги чуваме за първи път. Но има едно, което не ни е известно. На този, който е организирал цялата операция и който несъмнено е наредил убийството на Джери Шарп. Това е името, което ни е нужно. Без него арестът на куриерите, на приносителите и пласьорите е дребна работа. Нужно ни е неговото име, госпожице Палмър. Трябват ни и доказателства.
— Нещо не разбирам. Да не искате да кажете, че просто ще оставите Трайдънт да си иде ей така? Та той ще намери някой друг да му свърши работата!
— Няма да е необходимо да търси друг, ако вие се съгласите.
— Не — намеси се Джоунъс още преди тя да бе вникнала в думите на Моралес. Каза го тихо, толкова тихо, че ледени тръпки я полазиха по гърба. Той извади цигара. Ръцете му не потрепваха. Без да бърза, щракна запалката и я поднесе към цигарата. Дръпна силно, докато връхчето й се разгоря. Издиша струя дим и прикова поглед в Моралес. — Вървете по дяволите.
— По-скоро госпожица Палмър има правото да ми го каже.
— Не си и помисляйте да я използвате. Щом искате някой отвътре, някой, който да е по-близо до имената и доказателствата, аз ще се гмурна в пещерата.
Моралес го наблюдаваше внимателно. Отбеляза железните му нерви и несекващо търпение, безспорната способност да се владее, наред със сдържания гняв. Ако имаше избор, би предпочел точно него.
— Не към вас е било отправено предложението.
— Лиз няма да слиза долу.
— Почакайте малко — тя притисна с ръце слепоочията си. — Да не би да искате отново да се видя с Трайдънт и да му кажа, че се наемам да свърша работата? Това е лудост! Каква може да е целта на подобно нещо?
— Ще послужите за примамка — Моралес сведе поглед към ръцете й. Изящни, наистина, ала силни. Нямаше нещо относно Елизабет Палмър, което да не му бе известно. — Разследването напредва и кръгът се стеснява. Не бихме искали на дадения етап каналът да бъде променен. Ако операцията им върви гладко, няма да предприемат такъв ход за момента. Вие се оказахте препъникамък, госпожице Палмър, както за трафика, така и за разследването.
— Как така? — избухна Лиз и понечи да се надигне. Моралес я спря, като кротко сложи длан върху ръката й.
— Джери Шарп живееше при вас, работеше при вас. Имаше слабост към жените. Нито полицията, нито наркотрафикантите можеха да са напълно сигурни каква роля играете. Сега пък братът на Джери Шарп живее в дома ви. Освен това ключът от банковия сейф се намираше у вас.
— Виновна по косвени улики, така ли, капитане? — гласът й придоби онзи режещо леден оттенък, който Джоунъс беше чувал само един-два пъти преди. — Намирам се под закрила на полицията или под нейно наблюдение?
Тонът на Моралес не се промени.
— И едното, и другото имат обща цел.
— Щом ме подозирате, не се ли замисляте, че мога просто да взема парите и да избягам?
— Точно това и искаме от вас да направите.
— Много умно! — Джоунъс не беше сигурен дали още дълго щеше да е в състояние да сдържа гнева си. Би му доставило огромно удоволствие лично да изхвърли Моралес от къщата. От живота на Лиз. — Тя вече на два пъти им се изпречва на пътя и им създава неприятности, с което достатъчно е вбесила главатаря на шайката. Ще сметнат за необходимо да я отстранят, както отстраниха и брат ми.
— С тази разлика, че госпожица Палмър е била охранявана от полицията и двата пъти. Ако сега нещата протекат съгласно начертания план, случаят ще приключи и трафикантите, наред с убиеца на брат ви, ще бъдат заловени и наказани. Нали това е вашето желание?
— Не и ако това означава Лиз да бъде изложена на риск. Сами си свършете работата, Моралес.
— Не разполагаме с време. С вашето съдействие, госпожице Палмър, ще приключим бързо. А без него, ще ни отнеме месеци.
Месеци? И един ден в повече й се струваше прекалено много.
— Ще го направя.
В следващия миг Джоунъс се озова до нея и я вдигна от канапето.
— Лиз…
— Дъщеря ми се връща след две седмици — тя се опря с две ръце в гърдите му. — Не може да си дойде при това положение.
— Отведи я някъде другаде — той я стисна за раменете. — Да идем и тримата другаде.
— Къде? — попита Лиз рязко. — Всеки ден си повтарям, че ще се измъкна от тази история и всеки ден това не става. Забърках се в нея от мига, в който Джери прекрачи прага на къщата ми. Не можем да променим нещата. Докато всичко не свърши, ама наистина да свърши, нищо няма да е наред.
Той разбираше, че е права, знаеше го от самото начало. Но имаше неща, които бяха се променили. Твърде много променили. Изпълни го мрачна злост, каквато не бе очаквал, че може да изпитва. Не към нея. Заради нея.
— Върни се в Щатите с мен! Тогава на всичко това ще бъде сложен край!
— Дали? Ще забравиш ли, че брат ти е бил убит? Ще престанеш ли да мислиш за убиеца му?
Юмруците му се свиха, очите му потъмняха, ала не каза нищо. Тя въздъхна примирено.
— Не, Джоунъс, няма да има край, докато сами не се погрижим той да настъпи. Бягала съм преди, но съм се зарекла да не го правя повече.
— Може да те убият.
— Не бях направила нищо, а на два пъти едва не ме убиха — Лиз отпусна глава на гърдите му. — Моля те, помогни ми.
Джоунъс видя, че няма да я разубеди. Две от нейните качества, които предизвикваха възхищението му, бяха способността й да дава и волята твърдо да стои на своето. Можеше да я моли, да спори с нея, ала не можеше да я лъже. Ако тя побегнеше, ако двамата побегнеха, никога нямаше да се избавят от всичко това.
