— Да, тръгна си към три. Скоро щеше да бъде сред посветените… — Чернокосата въздъхна и прокара дългите си нокти, лакирани в червено, по ръката на Олбан. — Но преди да си отиде, съедини тялото си с моето.
— Твърдиш, че снощи си правила секс с него.
— Да. Сексът играе важна роля в нашите ритуали. Снощи Лобар беше моят избраник. — Отново потръпна от наслада, представяйки си как беше прерязала гърлото на младежа. — Навярно някой ми е подсказал да избера точно него.
— Може би ти го е подсказало едно птиченце? Или поточно една голяма черна птица. — Ив иронично повдигна вежда и се обърна към Олбан: — Разбирам, че нямаш нищо против да наблюдаваш, докато други мъже правят секс с… приятелката ти. Повечето мъже са ревнивци и изпитват омраза към съперниците си.
— Ние не вярваме в моногамията. Смятаме, че по този начин се ограничават правата ни. Плътската любов е удоволствие, а ние не се въздържаме от удоволствията. Доколкото ми е известно, законът не ни забранява да правим секс в лицензираните клубове или в частен дом, лейтенант. — Той се усмихна. — Сигурен съм, че и вие не живеете като монахиня.
— Харесва ли ти да наблюдаваш съвокупление, Олбан?
Красавецът повдигна вежди и попита:
— Това покана ли е? — Като дочу смеха на Селина, той се обърна и я хвана за ръката. — Струва ми се, че си по-добре.
— Скръбта се забравя, нали, Селина? — заядливо попита Ив.
— Така и трябва. Животът продължава. Ще търсиш извършителите на злодеянието и може би ще ги заловиш. Ала нашият Господар ще им изпрати много по-страшно наказание, отколкото можеш да си представиш.
— Изобщо не се интересувам от Господаря ти. Тук съм, за да разследвам брутално убийство. След като призна, че си била близка с починалия, може би ще ми позволиш да огледам жилището ти.
— Ще ти разреша само ако имаш заповед за обиск. — Очите на Селина бяха замъглени от успокоителното, ала гласът й бе пронизителен. — По-голяма глупачка си, отколкото предполагах, щом си въобразяваш, че съм замесена в убийството на Лобар. Той беше наш съмишленик. Беше ни верен. Нашите закони забраняват да причиняваме зло на членовете на братството.
— Снощи разговарях насаме с него. Подсказа ли ти димът какво ми е съобщил Лобар?
Очите на Селина потъмняха и тя извърна поглед.
— Блъфовете ти не минават пред мен, Далас. Уморена съм, Олбан. Изпрати гостите. — Тя се отдалечи с грациозната си походка.
— Не можем да ви помогнем, лейтенант. Селина има нужда от почивка. — Той проследи с поглед любовницата си. Изглеждаше искрено разтревожен. — Трябва да се погрижа за нея.
— Хубавичко те е дресирала, а? — презрително попита Ив и се изправи. — А умееш ли да правиш фокуси?
Олбан печално поклати глава.
— Предан съм на Селина, защото се прекланям пред способностите й, пред могъществото й. Готов съм вярно да й служа. — Изпрати Ив и Пийбоди до фоайето и отвори вратата. — Искаме да вземем тялото на Лобар, щом разрешите и да извършим нашата погребална церемония.
— Родителите му изявиха същото желание, а те са с предимство.
Когато излязоха на улицата, дъждът валеше като из ведро. Ив едва изчака вратата да се затвори зад тях и се обърна към сътрудничката си:
— Какво знаем за този Олбан?
— Почти нищо. — Пийбоди побърза да се качи в колата и моментално се почувства по-добре. Глупаво беше да се надява, че никога повече няма да стъпи в зловещата сграда и все пак й се искаше надеждата й да се сбъдне. Най-странното е, че този човек няма друго име, освен Олбан.
— Сигурна съм, че ако се поразровим, ще открием по-подробни сведения за него — измърмори Ив, докато барабанеше с пръсти по волана. Внезапно си спомни как навремето беше проучвала друг съмнителен човек и не бе открила почти нищо, освен че единственото му име е Рурк.
— Опитай се да намериш още нещо — посъветва сътрудничката си и подкара автомобила. Пийбоди послушно включи портативния си компютър, а Ив замислено отбеляза: — Странно, в този участък няма никакво движение. — Зави зад ъгъла и моментално попадна в улично задръстване, причинено от проливния дъжд. Минувачите забързано вървяха по тротоарите или търсеха подслон във входовете. Двама конкуриращи се улични търговци се криеха под раздърпаните платнени навеси на сергиите си и си разменяха враждебни погледи.
— Сякаш всички инстинктивно избягват да минават от тук. — Пийбоди неспокойно се озърна, сякаш очакваше да види, че ги преследва чудовище. — Около онази сграда витае нещо зловещо.
— Глупости! Това е съвсем обикновена постройка.
— Съгласна съм, ала знам, че понякога сградите заприличват на обитателите си.
Някаква кола зави иззад ъгъла, шофьорът натисна клаксона, за да предупреди пешеходците, забързани да пресекат улицата. Някои го изругаха, други използваха неприлични жестове, един от минувачите дори го заплю.
От вентилационните шахти излизаха облаци пара и се смесваха с вонящия дим от подвижен грил, чийто собственик с мъка си пробиваше път през тълпите изнервени от дъжда пешеходци. След като се бе изкачил до първото ниво, най-близкият уличен ескалатор внезапно блокира, хората върху него залитнаха и заругаха.
От преминаващия над улицата въздушен туристически автобус се разнесе весела мелодия. Певецът описваше колко хубаво е да се живее в големия град.
Пийбоди дълбоко си пое въздух, сякаш искаше да се пречисти от атмосферата в дома на Селина. Внезапно се почувства щастлива, че е в сърцето на арогантния и пренаселен Ню Йорк, който така добре познаваше. Обърна се към Ив и доразви теорията си за сградите.
— Жилището на Рурк е типичен пример за онова, което ти казах. Къщата е великолепна, елегантна и всява респект, едновременно е някак секси и доста загадъчна. — Тя се взираше в монитора на портативния компютър, затова не забеляза, че Ив развеселено я изгледа. — А пък домът на родителите ми е светъл, уютен и в стаите понякога цари безпорядък.
— Питам се как ли изглежда твоето жилище, Пийбоди?
— Като място за временно пребиваване. Лейтенант, имам затруднения със захранването… — Преди да се е доизказала, Ив се приведе и удари с юмрук таблото на колата. На екрана се появи неясно изображение. — Сега е малко по-добре — заяви Пийбоди и поиска информация за Олбан.
ОЛБАН. ДРУГО ИМЕ НЕИЗВЕСТНО. РОДЕН НА 3–22–2020 В ОМАХА, НЕБРАСКА. НОМЕР НА ЛИЧНАТА МУ КАРТА 3166-ЛПТ–99. РОДИТЕЛИ — НЕИЗВЕСТНИ. СЕМЕЙНО ПОЛОЖЕНИЕ — НЕЖЕНЕН. НЕ Е ИЗВЕСТНО КАКВО РАБОТИ. НЕ РАЗПОЛАГАМЕ С ДАННИ ЗА ФИНАНСОВОТО МУ СЪСТОЯНИЕ.
— Интересно. Изглежда, че живее на гърба на Селина. Компютър, искам полицейското му досие.
НЯМА ТАКОВА.
— Какво образование е получил?
НЯМАМЕ СВЕДЕНИЯ.
— Нашият човек добре е прикрил следите си или някой му е помогнал да го стори — замислено промълви Ив. — Невъзможно е да бъдеш на четирийсет години и в полицейския компютър да няма данни за теб. Очевидно Олбан има влиятелни приятели.
Хрумна й, че точно сега най-много се нуждае от Фийни. Компютърният гений положително щеше да открие повече информация. Ала не й оставаше друг избор, освен отново да потърси помощта на съпруга си
