РАБОТИ… ЦЕРЕМОНИЯТА Е КАТОЛИЧЕСКА И СЕ НАРИЧА „РЕКВИЕМНО БОГОСЛУЖЕНИЕ“ ИЛИ „ЛИТУРГИЯ ЗА МЪРТВИТЕ“. ЕЗИКЪТ Е ЛАТИНСКИ. В ДАДЕНИЯ ОТКЪС Е ВКЛЮЧЕНА МОЛИТВА ЗА ВОЛНИ ПОЖЕРТВУВАНИЯ И РИТУАЛ, ПРИ КОЙТО…
— Достатъчно! По дяволите, откъде взе този диск, Пийбоди?
— Директно от помещението за охрана на Лакшъри Тауърс. Беше закодиран и върху него имаше съответен етикет.
— Онзи мръсник е сменил дисковете — промърмори Ив. — Продължава с игричките си и трябва да призная, че си го бива. Компютър, запиши информацията. — Тя пъхна ръце в джобовете си и добави: — Подиграва ни се, Пийбоди. Скъпо ще ми плати за това. Нареди на „метачите“ да прегледат всеки сантиметър от помещението и конфискувай всички дискове, записани в периода от време, който ни интересува.
— Всички дискове ли?
— Абсолютно всички, независимо от етажа. Искам и рапорта на униформените, които са разпитвали живущите в сградата — Прибра в джоба си разпечатката и нервно изрече: — А сега ще проверя защо се бави докладът на „метачите“. — Посегна към видеотелефона, но в този момент той иззвъня. — Тук лейтенант Далас.
— Много бързо се справи, лейтенант. Възхитен съм.
Ив направи знак на сътрудничката си да проследи обаждането и ядно се усмихна като видя на екрана калейдоскопа от цветове, който този път беше съпроводен, с хорово изпълнение на латински — сега поне знаеше какъв е езикът.
— Доста беше накълцал Бренън. По всичко личи, че добре си се забавлявал.
— Права си. Томи беше истински талант. Биваше си го да пее. Чуй сама.
Внезапно тясното помещение се изпълни с нечовешки писъци, които смразиха кръвта на Ив.
— Прекрасно е, нали? Отначало той молеше да пощадя живота му, сетне ме умоляваше да сложа край на мъките му. Убих го едва след четири часа, за да му дам време да си припомни греховете от миналото си.
— Методът ти не е особено изтънчен, приятел. Обещавам, че когато те пипна, ще разполагам с доказателства, които не ще ти позволят да се престориш на малоумен и да се спасиш от правосъдието. Ще се постарая да те изпратят в затвора на Атика, в сравнение с който тукашните затвори приличат на луксозни клубове.
— Хвърлили са в затвора и Йоан Кръстител, но той е познал райското блаженство.
Ив трескаво се опита да си припомни Библейската притча.
— Сигурно говориш за онзи, комуто отсекли главата заради някаква танцьорка. Нима искаш да загубиш твоята глава заради едно ченге?
— Онази жена е била уличница — промълви той толкова тихо, че Ив трябваше да се наведе, за да го чуе. — Понякога злото се прикрива под красива външност. Кръстителят е устоял на изкушението и е загинал като мъченик, но без да бъде опетнен.
— Ако си решил да умреш в името на онова, което наричаш своя вяра, ще ти помогна. Само ми кажи къде се намираш.
— Лейтенант, не съм очаквал, че ще приемеш предизвикателството ми. Няма по-голямо удоволствие от това да се сблъскаш с волева жена. Наречена си на Ева, жената-майка на човечеството. Щях да се възхищавам от теб, ако и помислите ти бяха чисти.
— Притрябвало ми е възхищението ти!
— Но, Ева е била слабоволева, поради което на чедата й е бил отказан достъпа в рая…
— А пък Адам е бил пълен мухльо, който се е страхувал да поеме отговорността. Часът по вероучение приключи. Да продължим по същество.
— С нетърпение очаквам срещата с теб… въпреки че дотогава има още доста време.
— Възможно е да се срещнем по-скоро, отколкото очакваш.
— Ще видим. Междувременно трябва да отгатнеш нова гатанка или по-точно — да се състезаваш с мен. Следващият грешник още е жив и не подозира какво наказание го очаква. Според Божиите закони той вече е осъден. Чуй това: „Блажен човек, който вярата прегърне, ала онзи, що бърза да забогатее, заслужено възмездие ще да получи.“ Човекът, за когото става дума, отдавна трябваше да бъде наказан.
— Защо?
— Защото е лъжец. Имаш на разположение двайсет и четири часа, за да спасиш един живот, ако такава е Божията воля. Ето и гатанката: „Той има хубаво лице и някога си изкарваше хляба с хитрини. Ала умът му не е същият, откакто като горкия стар Дайси Райли го удари на разгул. Живее където работи и работи, където живее, и цяла нощ дава на други онова, за което най-много копнее. Пропътувал е през води пенливи, ала се е затворил в крепост, що напомня му дома му роден.“ Ако не го откриеш, утре сутринта ще бъде мъртъв. Съветвам те да побързаш.
Екранът потъмня, но Ив продължи да се взира в него.
— Съжалявам, лейтенант, но не успях да проследя обаждането. Може би детективът от електронния отдел ще успее да открие нещо.
— По дяволите, кой е Дайси Райли? И какво намекваше като говореше за разгул? Думата се използва от ирландците… дали не говореше за някакъв ресторант, посещаван от ирландци? Компютър, искам разпечатка на имената и местоположението на всички ирландски ресторанти в града. — Завъртя стола си и нареди на Пийбоди: — Свържи се с Туийзър — тя е шеф на „метачите“ по случая „Бренън“. Кажи й, че ми трябва нещо, за което да се хвана. Изпрати в Тауърс някой униформен да вземе дисковете на системата за охрана. И побързай — нямаме време.
— Бързам — заяви сътрудничката й и излезе.
След час Ив намръщено преглеждаше доклада на „метачите“, в който се казваше, че не са открили почти никакви следи на местопрестъплението.
— Мръсникът не е оставил дори косъм — ядно промълви тя и уморено потърка очите си. Реши да отиде в апартамента на жертвата и да си представи какво се е случило. При първия оглед беше забелязала само кръвта и отрязаните крайници.
Непознатият отново беше използвал цитат от Соломоновите притчи, следователно се предполагаше, че следващата му жертва ще принадлежи към света на богатите. Което според Ив означаваше, че убиецът може да е набелязал един от хилядите обитатели на нюйоркските богаташки квартали.
Едно беше ясно, че престъпникът е обсебен от идеята за отмъщение. Питаше се дали следващият му обект по някакъв начин е свързан с Бренън. Поиска от компютъра списъка с имената на сътрудниците и приятелите на Томас Бренън, който Рурк й беше изпратил. Забеляза, че покойният не е имал любовници, иначе Рурк непременно щеше да ги открие. Томас Бренън е бил верен съпруг, а сега жена му беше вдовица.
Някой почука на вратата, Ив вдигна очи и се намръщи. На прага стоеше мъж на около двайсет и пет, с красиво момчешко лице, очевидно проявяващ склонност към модните дрехи. Ръстът му едва ли надвишаваше метър и шейсет, затова непознатият се беше постарал да го компенсира с яркожълти ботуши с висок ток. Носеше джинсови панталони, провиснали на коленете, и яке с оръфани маншети. Златистата му коса стигаше до кръста и беше вързана на опашка. На лявото му ухо проблясваха половин дузина златни халкички.
— Сбъркал си посоката, приятел — подвикна му тя. — Тук е отдел „Убийства“.
— А ти сигурно си Далас — усмихна се младият мъж и на бузите му се появиха трапчинки. Ив забеляза, че очите му са сиво-зелени. — Казвам се Макнаб.
Ив едва се въздържа да не изстене, когато му протегна ръка, и забеляза многобройните му пръстени. В главата й се въртеше една и съща мисъл: „Само това ми липсваше.“ Ала на глас изрече:
— Значи си от хората на Фийни…
— Да, назначиха ме преди шест месеца. — Младокът се огледа и заяви: — Жестоко са ви прецакали при разпределянето на средствата. В нашия отдел дори гардеробите са по-големи от тази стаичка. — Вдигна очи и като видя Пийбоди, целият засия. — Адски си падам по жени в униформа.
