— Пийбоди, запознай се с детектив Макнаб.
Тя критично го огледа и присви очи, сякаш блестящите му пръстени и обеци я бяха заслепили, сетне попита:
— Това ли е униформата на служителите от вашия отдел?
— Миличка, забравяш, че днес е събота. Обадиха ми се у дома и ми съобщиха, че търсите помощ, затова се отбих да видя каква е ситуацията. А колкото до дрехите ми, в нашия отдел не държим на униформеното облекло.
— Очевидно е. — Тя понечи да се промъкне покрай него, но той отново се ухили и заяви:
— Ако и тримата влезем в тази стая кутийка, ще ни обвинят в нечисти помисли. Обаче съм много навит. — Отмести се колкото да пропусне Пийбоди, огледа пищните й форми и си каза, че мацето си го бива. Когато вдигна поглед, забеляза студеното изражение на Ив и смутено се изкашля. Говореше се, че тя не понася глупците. — С какво мога да ти бъда полезен, лейтенант?
— Разследвам жестоко убийство и се страхувам, че утре сутринта може да загине още един човек. Трябва да разберем откъде се е обаждал престъпникът, както и по какъв начин този гад блокира всичките ни линии.
— В такъв случай си попаднала на човека, които ще ти свърши работа. На този ли видеотелефон са ти се обаждали? — Когато тя кимна, Макнаб се приближи до бюрото й.
— Ако не възразяваш, ще седна на мястото ти.
— Заповядай. — Ив стана и се отдръпна встрани. — Пийбоди, днес следобед трябва да бъда в моргата. Опитай се да отклониш посещението на госпожа Бренън, ако не успееш, запиши показанията й. После ще решим откъде да започнем проверката на ресторантите. Търсим човек, емигрирал в Америка, който работи в дома си и който е познавал Томас Бренън. Имам списък на най-близките приятели и на сътрудниците на убития. Искам колкото е възможно по-бързо да провериш всеки един и да набележиш онези, които имат мотив за извършване на престъплението. — Тя подаде на сътрудничката си разпечатката.
— Слушам, лейтенант.
— И още нещо — ако срещнеш човек на име Райли… или Дайси, обърни му специално внимание.
Макнаб внезапно престана да си тананика песничката, която според наблюденията на Ив беше любимата на всички служители от отдела на Фийни.
— Дайси Райли ли? — изкикоти се той.
— Какво толкова смешно съм казала, Макнаб?
— „Дайси Райли“ е ирландска песничка, любима на кръчмарската клиентела.
— Нима? — Ив присви очи. — Откъде знаеш? Ирландец ли си?
За миг усмивката му помръкна и красивото му лице се изкриви в презрителна гримаса.
— Шотландец съм, лейтенант. Дядо ми е бил войник от шотландския полк.
— Браво на него. Какво се говоря в песента?
— За една жена, която пие прекалено много.
— А пък аз смятах, че гатанката е свързана с място, където хората се хранят — замислено изрече Ив. — Мътните да го вземат. — Погледна списъка и добави: — Слава богу, че поне половината от тези заведения са кръчми. Ще проверим и всички барове, където се събират ирландци.
— За целта ще ви бъдат необходими поне двайсетина полицаи — намеси се Макнаб, сетне се върна към работата си.
— Не бери грижа за нас. Задачата ти е да откриеш откъде се е обаждал престъпникът. Пийбоди, искам списък с названията и местоположението на баровете. Униформеният донесе ли дисковете от Тауърс?
— Всеки момент ще бъде тук.
— Добре. Трябва ни план на града. Аз ще се заема с баровете в южната и западната част, а ти ще обиколиш заведенията в другите два района. — Щом Пийбоди излезе, Ив се обърна към младия мъж: — Действай по-бързо.
— Не мога. — Усмивката му се беше стопила, погледът му беше съсредоточен. — Преминах през няколко слоя, но не открих нищо. В момента прослушвам последното обаждане, но преодоляването на заглушаващото устройство изисква време…
— С което не разполагаме — прекъсна го тя и се отправи към вратата. Обърна се и добави: — Обади ми се веднага, щом узнаеш нещо.
Младежът забели очи и промърмори:
— Такива са всички жени. Винаги очакват чудеса от нас.
По пътя към моргата Ив се отби в десетина бара. Откри двамина собственици, които живееха над своите заведения. Когато паркира колата си на третия етаж на гаража пред сградата, побърза да се свърже със сътрудничката си.
— Пийбоди, как се справяш?
— Прекрасно — сигурна съм, че поне половин година униформата ми ще вони на тютюнев дим и уиски. — Пийбоди направи кисела гримаса. — Открих двама собственици, чиито жилища се намират зад заведенията им, но те отричат да са познавали Томас Бренън и твърдят, че нямат никакви врагове.
— И аз получавам горе-долу същите отговори. Продължавай, но помни, че всяка минута е ценна.
Ив слезе по стълбите, набра кода и влезе през задния вход на сградата. Заобиколи чакалнята, откъдето се разнасяше тежкият аромат на цветя и влезе право в моргата. Тук въздухът беше студен и сякаш лъхаше на смърт, която винаги напомняше за себе си, въпреки че стоманените врати се затваряха херметически.
Беше оставила Бренън във втората зала за аутопсии; с ирония си помисли, че мъртвецът едва ли е отишъл някъде другаде, затова се приближи към охранителната камера и показа значката си.
Заключващият механизъм изщрака и вратата се отвори. Когато влезе в залата, Ив усети полъха на леден въздух.
Патологът не име Морис точно изваждаше мозъка на мъртвеца. Щом видя Ив, подвикна:
— Извинявай за закъснението, Далас. Тази сутрин имаме голям наплив на клиенти без предварителна резервация. Хората умират да дойдат при нас. — Той се засмя, доволен от каламбура си.
— Кажи ми какво си открил досега?
Морис претегли мозъка и го пусна в стъкленица с някаква течност. Ив забеляза, че косата му е вързана на дебела плитка и се спуска чак до кръста му. Под снежнобялата престилка той носеше плътно прилепнал виолетов костюм.
— Покойният е бил петдесет и две годишен и се е радвал на цветущо здраве. Преди години е имал счупване на пищяла, но костта е зараснала правилно. За последен път се е хранил четири часа преди настъпването на смъртта. Пил е и кафе, в което открих следи от успокояващо лекарство.
— Какво по-точно?
— Транквилант, който се продава без рецепта. Предполагам, че покойният се е чувствал леко замаян. — Морис въведе данните в компютърния си бележник и продължи: — Първо е била отрязана едната му ръка. Въпреки транквиланта, жертвата е изпаднала в шок, причинен от бързата загуба на голямо количество кръв.
Ив си спомни окървавените стени на апартамента и си помисли, че живителната течност е бликнала като фонтан от прерязаните артерии.
— Онзи, който го е накълцал, е спрял кръвта чрез обгаряне на крайника. Предполагам, че е използвал горелка… — Лицето му се изкриви. — Не е бил много опитен. Виж как ръката е обгоряла от китката до лакътя. Хайде, признай, че си отвратена.
— Отвратена съм — промърмори Ив и пъхна ръце в джобовете си. — Да разбирам ли, че Бренън е припаднал след първото нараняване, което обяснява защо не е оказал съпротива?
— Не би могъл да се съпротивлява, защото здравата му ръка е била привързана към леглото. Инжектиран е бил с адреналин и дигиталис, което се поддържало сърцето му. Бил е в пълно съзнание, докато убиецът го е… обработвал. — Морис въздъхна. — Смъртта на този ирландски скиталец е била бавна и мъчителна. — Патологът се втренчи в Ив през предпазните очила, сетне посочи малък метален поднос. —
