мразя аз?
— Знам, че няма да пропуснеш да ме осведомиш, но в момента не разполагам с време. Изпратих Макнаб и Пийбоди да проверят важни улики; не мога да си покажа носа навън, защото чрез Надин разгласих, че съм ранена и се възстановявам вкъщи.
— Май вече си се специализирала да пускаш лъжливи слухове.
Тя гневно пъхна ръце в джобовете си.
— Предлагам да престанеш с недомлъвките и да изясним нещата. С интервюто, което дадох на Надин целях да оскърбя убиеца и да го предизвикам да насочи вниманието си към мен. Надявах се да спечеля време и да спася поредната му жертва. Планът ми се оказа успешен. Както очаквах, престъпникът е бил толкова разгневен, че е станал безразсъден, поради което вече имаме важна информация, за която преди двайсет и четири часа не можехме и да мечтаем.
Рурк мълчаливо я изслуша, сетне стана, отиде до прозореца и разсеяно натисна бутона за оцветяване на стъклото, за да пропусне повече светлина в помещението. Когато почувства, че се е овладял, заговори:
— Какво ти дава основание да ме мислиш за наивник или за кръгъл глупак? Защо реши, че ще бъда доволен да науча, че си се жертвала заради мен?
Ив си каза, че увъртанията няма да я доведат доникъде и заяви:
— Изобщо не те мисля за наивен и глупав. Когато реших да отклоня вниманието на убиеца към себе си, изобщо не съм разсъждавала каква ще бъде реакцията ти. Най-важното за мен е, че си жив и съм готова да понеса последствията от постъпката си.
— Не е трябвало да го правиш. Нямаш право да ме защитаваш с риск за живота си. — Той се обърна и Ив видя, че сините му очи са потъмнели от гняв.
— Нима? — Тя се приближи до него. — Хайде, погледни ме в очите и кажи, че нямаше да постъпиш по същия начин, ако моят живот беше в опасност.
— Това е съвсем различно.
— Защо? — Тя вирна брадичката си и заби пръст в гърдите му. — Може би защото си мъж, така ли?
Рурк понечи да й отговори. На езика му бяха какви ли не обидни думи, ала самоувереното й изражение го накара гневно да стисне устни. Обърна се и се подпря с две ръце на бюрото, сетне промълви:
— Признавам, че имаш право, но все пак не мога да се съглася с теб.
— Тогава ще ти кажа още нещо, за да преглътнеш по-лесно горчивия хап. Обичам те и не мога да живея без теб. Вярно е, че не ти го казвам често и не умея да изразявам чувствата си, но това не ги прави по-малко искрени. Съжалявам, ако в желанието си да те предпазя съм засегнала мъжкото ти самочувствие.
Рурк прокара пръсти през косата си, после се обърна към нея.
— Измислила си много хитър начин да сложиш край на спора.
— Така ли?
— Да, защото, ако започна да излагам аргументи в своя полза, ще заприличам на кръгъл глупак.
— Разсъждаваш логично. — Тя плахо му се усмихна. — Щом вече не ми се сърдиш, ще ми направиш ли една услуга?
— Не съм казал, че не ти се сърдя, само отказах да продължим спора. — Приседна на ръба на бюрото и добави: — Каква услуга искаш?
Ив му подаде един диск и мислено се поздрави за изхода от спора.
— Пусни го. На него е записано изображение, което ще видиш на монитора. Искам максимално да го увеличиш.
Рурк се подчини и се втренчи в екрана. Забеляза приспособлението в ръката на престъпника. Горната му част не се виждаше, но бутоните на дръжката му ясно се различаваха. На върха му проблясваше зелена светлинка.
— Това е заглушител — промълви той. — Много по-усъвършенстван и по-компактен от тези, които се предлагат на пазара. — Приведе се към екрана и продължи: — Наименованието на фирмата производител — ако изобщо го има — вероятно е изписано върху горната му част и е закрито от ръката. В един от моите отдели се разработва по-малък, но по-мощен заглушител. Ще се поинтересувам дали проектът е в напреднал стадий.
Ив изумено възкликна:
— Нима произвеждате подобни устройства?
Той долови възмущението й и леко се усмихна.
— „Рурк Индъстрийс“ изпълняват много правителствени поръчки… всъщност работят за правителствата на няколко страни. Министерството на отбраната се интересува от такива играчки и плаща много добре.
— Мислиш, че подобно устройство се разработва в един от твоите отдели. Бренън се е занимавал с комуникации. Твърде възможно е и неговите хора да са работели върху същото изобретение.
— Лесно ще разберем. Ще накарам мой шпионин да провери специалистите на Бренън.
— Какво, нима имаш и шпиони?
— О, те мразят да ги наричат така. Предпочитат да им казват събирачи на информация. Но този диск има ли снимка на мъжа в цял ръст?
— Върни на предишното изображение.
Той замислено смръщи чело, докато се взираше в снимката. Съдейки по височината на колите, прецени, че ръстът на непознатия е около един и шейсет.
— Не мога да преценя теглото му, понеже широкото палто прикрива фигурата му, но смятам, че е приблизително осемдесет килограма. Кожата му е много бяла, което подсказва, че ако изобщо работи, сигурно е чиновник. Не мога да преценя възрастта му, но стойката му е младежка. Забелязвам, че се усмихва. Ама че нахално копеле. Отгоре на всичко палтото му е отвратително безвкусно.
— Носи униформеното палто на полицай — сухо отбеляза Ив, — но не вярвам да е наш служител. Ченгетата не носят маратонки; освен това момчетата от отдела по електроника веднага щяха да заловят всеки квартален полицай, който има такава свръхмодерна апаратура. Подобно палто може да се купи на много места в Ню Йорк. — Тя замълча за секунда и добави: — Все пак ще проверим.
— Ами камионетката?
— Проверяваме всички притежатели на този модел. Ако нашият човек не я е откраднал, кръгът на заподозрените ще се стесни.
— Грешиш, Ив. Самият аз вероятно притежавам поне двайсет такива камионетки, които обслужват различните ми отдели.
— Е, все пак е някаква следа.
Той нареди на компютъра да се изключи и се обърна към нея:
— Мислиш ли, че Пийбоди и Макнаб ще се справят с възложените им задачи, ако отсъстваш ден-два?
— Разбира се. Междувременно ще свърши отпуската на Фийни и ще го включа в екипа.
— От моргата ми се обадиха, че днес следобед мога да прибера трупа на Джени.
— Така ли?
— Искам да ме придружиш в Ирландия. Разбирам, че сега не е най-удобното време за теб, но моля да ми отделиш само два дни.
— Ами…
— Не мога да замина без теб — нетърпеливо заяви той. — Няма да замина сам. Не бих рискувал да бъда на другия край на света, ако престъпникът отново се опита да те убие. Искам да си до мен. Уредил съм всичко. Можем да тръгнем след час.
Ив се обърна и отиде до прозореца, за да прикрие усмивката си. Навярно би трябвало да му признае, че възнамеряваше да го помоли да замине с нея в Дъблин. Ала беше изкушена от възможността да изиграе ролята на покорна съпруга.
— Много ли държиш да те придружа?
— Да.
Тя се обърна и сдържано се усмихна.
