започнала да го приспиваш с приказки за кърваво отмъщение. — Презрително я изгледа, извади комуникатора си и се свърза с Уитни. — Сър, направих важни разкрития. Необходимо ми е разрешително за обиск на жилището на Одри Мъръл. — Замълча за миг и добави: — Известна още като Мери Патриша Калхун.
Откриха „бърлогата“ на Лиъм в килера. Сложната електронна апаратура почти изпълваше тясното помещение. До едната стена имаше масичка, застлана с бяла дантелена покривка. Върху масичката стоеше великолепна мраморна статуетка на Дева Мария, над която беше окачено разпятие с прикования й Син.
Ив се питаше дали Одри се е опитвала да внуши на Лиъм идеята, че тя е чистата, мъдрата и непорочна майка, а той е синът — мъченик.
— Обзалагам се, че грижовно му е поднасяла чай и сандвичи, докато той е залагал капаните си като паяк, който впримчва в мрежата си нищо неподозиращите жертви. А преди Лиъм да отнеме живота на поредната си жертва, навярно двамата са отправяли молитва към Всевишния.
Фийни не я чуваше. Благоговейно докосна апаратурата и възкликна:
— Макнаб, виждал ли си подобно чудо на техниката? Погледни този осцилатор! Ами предавателя? Такива не можеш да намериш в магазините за електроника…
— Ще бъдат пуснати в продажба през пролетта — прекъсна го младежът. — Видях прототип на системата в проектантския отдел на Рурк. Половината от компонентите още не са подготвени за масово производство.
Ив го сграбчи за ръкава.
— Кажи ми с кого от служителите си разговарял? Спомни си имената им!
— Консултирах се само с трима души — Рурк не искаше целият отдел да разбере, че полицията се интересува от дейността им.
— Имената им, Макнаб!
— Суейн Лий, Билингс Ниб и Ей Ей Дилард.
— Суейн жена ли е?
— Да, страхотно гадже, въпреки че е с дръпнати очи. Беше…
— А Ниб?
— Той е истински гений. Знае абсолютно всичко. Колегите му подмятат, че е бил приятел с изобретателя на компютрите.
— А Дилард?
— Много е умен. Вече ви разказвах за него. Има златни ръце.
— Как изглежда — русокос, зеленоок, на около двайсет, висок метър и седемдесет?
— Точно така. Но нали не сте го виждала, как така го описахте толкова точно?
— Боже мой, убиецът е служител на Рурк! Фийни, искам пълен анализ на апаратурата.
— Веднага ще се заема.
— Да тръгваме, Пийбоди.
— Няма ли да разпитате Мери Калхун?
— Разбира се, че ще я разпитам. Но първо ще връча на Ей Ей Дилард заповед за уволнение.
Началникът на отдела Ниб ги осведоми, че днес Ей Ей не се е явил на работа. Случвало се за първи път. Дилард бил известен с точността и с работоспособността си, бил в добри отношения с колегите си; накратко — бил идеалният служител.
— Искам достъп до файловете му. Интересувам се от проектите, върху които работи в момента, както и от онези, които е завършил.
Ниб, който не беше толкова възрастен, че да познава изобретателя на компютъра, но вече беше отпразнувал стогодишния си юбилей, скръсти ръце и стисна устни.
— Държа да ви уведомя, че въпросната информация е поверителна. Конкуренцията между производителите на електронна апаратура е безмилостна. Ако проявявам небрежност…
— Разследвам три убийства, господин Ниб. Нима допускате, че ще продам информацията на конкурентите на собствения ми съпруг?
— Имаме си правила, лейтенант. Не мога да ви дам сведения за проектите, върху които се работи в момента без разрешението на шефа.
— Имаш го — обади се Рурк от вратата.
— Какво правиш тук? — сопна му се Ив.
— Виждам, че подозренията ми са били оправдани. Ниб, моля да предоставиш на лейтенанта всички сведения, които са й необходими — добави и дръпна Ив настрана. — Отново гледах записа на инцидента във фоайето на хотела, сетне го подложих на анализ чрез специална апаратура. Не искам да навлизам в технически подробности, които едва ли ще разбереш. Важен е резултатът от анализа, според който съществуваше деветдесет процента вероятност убиецът да е гледал Макнаб, не полицая пред входа.
— А после си се запитал кой човек, свързан с теб, би могъл да знае, че Макнаб е от полицията.
— Точно така. Отговорът дойде от само себе си — служител от проектантския отдел. Току-що прегледах досиетата на всички и физическите данни на Ей Ей са най-близки до тези на убиеца.
— Знаеш ли, от теб може да излезе сносно ченге.
— Напразно се подиграваш с мен. Точно когато открих домашния адрес на Дилард, ми съобщиха, че ченгетата разпитвали Ниб. Предполагам, че си тук, защото и ти си стигнала до моето заключение.
— Кажи ми адреса. Ще изпратя полицаи да арестуват този мръсник.
— Според служебното му досие той живее в катедралата „Сейнт Патрик“, но не вярвам да го откриеш да обядва там.
— Очевидно хората ти от „личен състав“ не са си на мястото.
Рурк кисело се усмихна.
— Повярвай, че ще им го кажа. А ти какво научи за него?
— Той е син на Лиъм Калхун и също се казва Лиъм. Залових и вдъхновителката на престъпленията — милата му майчица. — Докато му разказваше подробностите, очите на Рурк потъмняха от гняв. — Фийни и Макнаб работят върху апаратурата, която открихме в апартамента на Одри. Ще се занимаят и с подслушвателните устройства, които открихме в жилището на Съмърсет. Всъщност къде е сега твоят любим иконом?
— У дома. Освободиха го под гаранция. Но го задължиха да носи гривната за проследяване — с горчивина добави той.
— Не се притеснявай, ще я махнат веднага — вече имаме доказателства, че е невинен. Бързам да се върна в управлението, за да разпитам Одри. Уитни също ще присъства.
— Фийни и Макнаб положително ще установят, че „бръмбарите“ за подслушване се произвеждат в моите предприятия и че имат специално покритие, което не позволява на скенерите да ги открият. Каква ирония — излиза, че съм снабдявал убиеца с всичко необходимо, отгоре на всичко е получавал и заплата.
— Вече знаем кой е, Рурк. Дори някак си да е разбрал какво се е случило и да се укрива, непременно ще го заловим. Майка му е в ръцете ни. Всичко, което знаем за него, подсказва, че той не може да действа без указанията й. Ето защо предполагам, че няма да напусне града… А колкото до секретната информация от твоя проектантски отдел, обещавам да занеса дисковете право в полицейското управление; до тях ще имаме достъп само двамата с Фийни. Законът ти дава право на подобна защита. — Тежко въздъхна и добави: — Предстои ми нелеката задача да разпитам Одри. Предполагам, че ще закъснея.
— По всичко личи, че и аз ще имам доста работа тук. Може би ще се прибера още по-късно от теб… Разговарях с лекуващия лекар на Пат Мъри, който ми съобщи, че пациентът е излязъл от комата. Още не можел да говори и да движи крайниците си, но лекарският екип се надява, че с помощта на различни процедури Пат ще се възстанови напълно.
Ив, която знаеше, че Рурк плаща лечението на сънародника си, нежно докосна ръката му.
— Двама полицаи охраняват стаята му. Утре ще го посетя.
— Ще отидем двамата. — Забеляза, че Ниб носи кутия с дискове и усмихнато промълви: — Наслука, лейтенант.
