— Това е първият ти и единствен шанс — без капка съчувствие промълви Ив. — Полицията издирва сина й Лиъм Калхун във връзка с тези престъпления. Обади се на отдела за връзки с обществеността, ако ти трябват фотографии на предполагаемите убийци.
— Непременно. Слушай, искам още тази вечер да излъча интервю с майката.
— Продължавай да вярваш в чудеса, Надин. Наивността ти стопля сърцето ми.
— Далас…
Ив прекъсна връзката и се усмихна. Репортерката беше истинска професионалистка — информацията щеше да бъде излъчена след трийсет минути.
Когато премина през огромните врати на градината и подкара по алеята към дома си, очите й пареха от умора, но едновременно се чувстваше напрегната. Реши да поработи още няколко часа, но преди това искаше набързо да хапне и да вземе душ.
Остави колата пред входа и се заизкачва по каменните стъпала. Щом влезе във фоайето, съблече коженото си яке и го преметна на перилото на вътрешната стълба. Тежко въздъхна при мисълта, че ще трябва да разговаря със Съмърсет. Предпочиташе изобщо да не го вижда, но все пак беше длъжна да му съобщи, че обвиненията срещу него напълно са отпаднали. Питаше се къде е — обикновено безшумно изникваше отнякъде и я посрещаше с намръщена физиономия.
— Навярно се е затворил в жилището си и се преструва на обиден — промърмори тя и се обърна към домашния робот: — Къде е Съмърсет?
—
— Знаех си, че се цупи. — Пое си въздух и извика: — Прибрах се, бастун такъв! Да знаеш обаче, че предпочитам да ме отбягваш пред пороя от упреци и оплаквания, с които ме заливаш… — Тя тръгна към дневната, но внезапно се вцепени.
Изгаряше от желание да извади оръжието си, вместо това протегна ръце, за да покаже, че са празни.
— Умна си, затова те харесвам. — Лиъм усмихнато надникна иззад креслото, в което седеше завързаният иконом. — Знаеш ли какво е това? — попита и насочи някаква сребриста тръбичка към окото на Съмърсет.
— Не, но изглежда доста… ефикасно.
— Нарича се лазерен скалпел — един от най-модерните инструменти, използвани от съвременните хирурзи. Щом го включа, ще извадя окото на този сводник. Но няма да спра дотам, а ще унищожа и мозъка му.
— Струва ли си труда, Лиъм? Мозъкът на този човек е колкото на кокошка — има опасност да не го откриеш.
— Не го обичаш, нали? — Младежът се усмихна още по-широко, а Съмърсет отчаяно затвори очи. За миг Ив видя пред себе си привлекателен млад мъж с интелигентни очи и чаровна, многообещаваща усмивка. — Именно това ми доставяше най-голямо удоволствие. Опитваше се да спасиш кожата му, въпреки че го мразиш не по-малко, отколкото го мразя аз.
— Вярно е, но исках да го отърва, защото съм практична жена. В днешно време трудно се намира добра прислуга… Слушай, махни този лазер, започвам да се изнервям.
— Искам да извадиш оръжието си, лейтенант. Хвърли го на пода и го ритни към мен. Виждам, че се колебаеш. Ето защо искам да те предупредя, че съм направил известни изменения в устройството на този инструмент и съм увеличил обсега му на действие. — Той се изкиска и насочи лазера към главата й. — Гарантирам, че ще прободе мозъка ти.
— Мразя лекарите. — Тя с два пръста измъкна оръжието си от кобура и приклекна, сякаш да го остави на пода, но вместо това здраво го стисна. От лазера се стрелна тънък лъч и младата жена усети невероятна и пареща болка в рамото.
Пръстите й изтръпнаха и оръжието й издрънча на пода.
— Предвиждах го — заяви младежът. — Виждаш ли колко добре те познавам? — Докато говореше, прекоси дневната и вдигна оръжието, докато Ив се опитваше да потисне гаденето си и да се съсредоточи. — Казвали са ми, че болката при разрязване с лазер е нетърпима и че се препоръчва упойка. — Засмя се, отстъпи и заяви: — Но от болка не се умира. Не е зле да превържеш раната — целият под се изцапа с кръв. — Приведе се, услужливо откъсна ръкава на ризата й и пусна парчето плат в скута й.
Замълча и се втренчи в младата жена, която тежко дишаше, опитвайки се да завърже плата със зъби и с една ръка.
— Жилава жена си, лейтенант. Освен това си умен и достоен противник. Но се провали. Още в началото беше обречена на провал. Само праведните побеждават.
— Спести ми религиозните проповеди, Лиъм. Признай, че за теб всичко е игра.
— Грешиш, лейтенант. Когато с удоволствие служиш на Бога, това означава, че се прекланяш пред величието Му и не е грях.
— Все пак признаваш, че си изпитал удоволствие.
— И то голямо. Всяка твоя стъпка, всеки твой ход те приближаваше към нашата среща. Такава е волята Божия.
— Твоят Бог е кръгъл идиот.
Той я зашлеви с опакото на ръката си.
— Не смей да богохулстваш! Никога не се подигравай с Всевишния в мое присъствие, уличнице. — Остави я да лежи на пода и взе чашата с вино, която си беше налял докато я чакаше. — Исус е изпил гроздовия сок, седейки между враговете си. — Той отпи една-две глътки и видимо се поуспокои. — Когато и Рурк се прибере, кръгът ще се затвори. В ръцете ми е силата Божия. — Усмихнато погледна към двете оръжия и добави: — Плюс най-модерните технологии.
— Рурк няма да се прибере — изфъфли Съмърсет, който беше замаян от инжектираната му упойка. — Казах ти, че няма да се прибере.
— Ще си дойде. Винаги се прибира при блудницата.
Ив стисна зъби и успя да застане на колене. Втренчи се в лицето на младежа и разбра, че е безвъзвратно изгубен. Лудостта, която майката беше посяла в детето, беше покълнала в мъжа.
— Ти не се обаждай — сопна се тя на иконома. — Искам да знам защо си пуснал в къщата този смахнат дето само цитира Библията?
— Искаш ли отново да изпробвам лазера върху теб? — изкрещя Лиъм.
— Не разговарям с теб.
— Реших, че идва полицията — въздъхна Съмърсет. — Този човек караше полицейска кола и беше униформен. Съобщи ми, че вие сте го изпратила.
— Не си успял да се справиш със системата за сигурност, а, приятел? Доста сложна е за елементарните ти познания.
— Нямах достатъчно време. — Лиъм се нацупи като дете, на което са отказали любимия му десерт. — За мен не съществуват невъзможни неща. Но ми омръзна да чакам.
— На два пъти вече се провали. — Ив с усилие се изправи на крака и заскърца със зъби, за да не изкрещи от болка. — Не можа да се добереш до Брайън, нито да довършиш Пат Мъри. Той ще оздравее и ще свидетелства против теб в съда.
— Бог е искал да провери дали съм готов на всичко. Той винаги подлага на изпитания учениците си. Но сега почти всичко свърши. Играем последния рунд и ти губиш. — Наклони глава, очите му блестяха като на хищна птица. — По-добре е да седнеш, лейтенант. Загубила си доста кръв и си бледа като платно.
— Предпочитам да остана права. Няма ли да споделиш с мен плана на играта? Нима ще ме убиеш, без да се похвалиш колко си умен и находчив?
— Не обичам да се хваля. Само отмъщавам в името на баща ми. Постепенно, без да бързам, проливам кръвта на виновниците. Щом свърша тук, ще довърша Кели, Мъри и още един човек. Първият ще умре от задушаване, вторият ще удавя, а третия ще отровя. Шестима грешника ще умрат заради шестимата мъченици, но ще убия още трима. Едва тогава баща ми ще почива в мир.
За миг остави лазера и докосна булото на статуетката, която беше поставил на масата.
— Промених реда, но Бог ще ме разбере. Тази нощ Рурк ще прекрачи прага на своя ад. Когато се прибере, ще види, че дългогодишният му служител и приятел е мъртъв. Мъртва е и уличницата, мръсното
