На петия час от разпита на Одри Ив се отказа от кафето и премина на вода. При продължителна употреба заместителят на кафе, който полицейската закусвалня предлагаше на уморените ченгета, предизвикваше язва на стомаха.
Одри пиеше чаша след чаша чай, но умората и напрежението постепенно си даваха отражението. Елегантно фризираната й коса се сплъсти от потта, гримът й се поизтри и Ив забеляза, че лицето й е бледо като на мъртвец, а устните й — прекалено тънки без червилото, което е смекчавало очертанията им. Клепачите и очите й бяха зачервени.
— Иска ми се да обобщим казаното досега. Когато съпругът ти е бил убит…
— Той беше екзекутиран — прекъсна я Одри. — Хладнокръвно екзекутиран от онзи мръсен плъх Рурк. Загуби живота си заради една блудница и ме остави вдовица, а детето си сираче.
— Повтаряш думи, които ден след ден, година след година си натрапвала в съзнанието на сина си и постепенно си изпълвала сърцето му с омраза. Превърнала си го в свое оръдие на отмъщение.
— Нито за миг не съм го лъгала. Исках да стана монахиня и да умра без да съм познала плътската любов. Ала Лиъм Калхун ми беше изпратен, един ангел го доведе при мен, затова легнах с него и заченах син.
— Ангел ли? — повтори Ив и се облегна назад.
— Видях светлина — замечтано произнесе Одри и очите й заблестяха. — Златиста светлина. Затова се омъжих за човека, който беше само инструмент за създаване на момчето. А когато го екзекутираха, разбрах каква е мисията на сина му. Синът ми не беше роден да умре заради греховете си, а да отмъсти за тях.
— Непрекъснато си му внушавала, че мисията му е да убива.
— Не. Учех го да вземе онова, което е било отнето, да балансира и изравни везните. Лиъм беше болнаво и хилаво дете. Беше подложен на страдания, за да се пречисти за своята задача. Посветих живота си на обучението му. — Тънките й устни се извиха в усмивка. — Той беше прекрасен ученик. Никога не ще го заловите. Умно е моето момче, истински гений. А душата му е чиста като току-що паднал сняг. — Усмихна се още по-широко и добави: — Ние сме недосегаеми.
— Синът ти е убиец, социопат и религиозен фанатик. А ти си се погрижила да получи добро образование в областта, която си преценила като най-необходима за осъществяване на бъдещите ти планове.
— Умът му беше неговият меч.
„А душата му? — запита се Ив. — Каква жлъч е вливала в душата на собственото си дете.“
— Обучавала си го почти петнайсет години, моделирала си го като фигура от глина преди да го накараш да убива. Умна жена си, Мери.
— Одри, сега се казвам Одри. Имам документи, които го доказват.
— Компютърният гений се е погрижил и за това, нали? Създал е Одри Мъръл. Имала си достатъчно пари за осъществяването на плана си, но най-вече си проявила похвално търпение, докато уточниш дори най- малките подробности. Ала синът ти не е толкова търпелив. Как ли ще постъпи сега, когато не можеш да го ръководиш?
— Лиъм ще се справи и сам. Ще довърши започнатото, защото е роден именно заради това.
— Нима мислиш, че си го програмирала толкова добре? Дано да си права. Надявам се да ми предложи нова игра, тогава непременно ще го заловя. Сигурна съм, че има резервна апаратура и се крие някъде наблизо.
Одри се усмихна и отпи от чая си.
— Никога не ще го намериш в твоя огромен, нечистоплътен град, който е олицетворение на Содом и Гомор. Но синът ми ще знае къде се намирате с твоя любовник, чиито ръце са окървавени. Бог ми е свидетел, че добре изиграх ролята си. Жертвах се като позволих на онзи глупак Съмърсет да ме докосва. Разбира се, не му разреших големи волности, защото Одри е почтена жена, освен това не исках да го изпусна. Глупакът страстно ме желаеше. Няколко пъти ме покани в жилището си, за да послушаме музика и да рисуваме.
— А пък ти си се възползвала, за да поставиш „бръмбарите“.
— Изобщо не се затрудних, любовта го беше заслепила. Подсказах му, че мястото на картината, която му подарих, е в спалнята и той я окачи там. Така знаехме какво прави във всеки момент. Беше пионка за моя Лиъм.
— Ти ли заповяда на сина ти да постави бомба в колата ми? — Ив се усмихна, когато забеляза как Одри гневно стисна устни. — Съмнявам се. Действаш много по-коварно, освен това едва ли си искала толкова рано да ме извадиш от играта. Направил го е на своя глава. Лиъм е като парен котел, който може да избухне, ако не го държиш под око. А сега ти не можем да го контролираш.
— Той се покая заради грешката си. Никога повече не ще се отклони от верния път.
— Не бъди толкова сигурна. Мисля, че точно сега ще сгреши и ще ми падне в ръцете. Възможно е да пострада, да бъде убит, Одри. Има опасност да го загубиш. Ако ми кажеш къде е, ще ти дам обещание, че няма да пострада.
— Да не мислиш, че искам до края на живота си момчето ми да бъде затворено в някоя лудница? — Тя стана и се приведе към Ив. — Предпочитам да умре като мъж, като мъченик, който е отмъстил заради пролятата кръв на баща си. „Почитай твоя баща и твоята майка“ — това е най-мъдрата Божия заповед, защото човек идва на бял свят благодарение на родителите си. Моят син няма да я забрави, сигурна съм. Ще си я повтаря, докато довърши започнатото.
— Тази жена е истинско чудовище — обърна се Ив към Уитни след приключването на разпита.
— Не се съгласява да го издаде, дори ако с това ще го спаси и ще бъде щастлива, ако синът й умре, довършвайки делото, започнато от нея.
— Ще й бъдат направени изследвания; вероятно до края на живота си ще бъде затворена в заведение за хора с престъпни наклонности и умствени увреждания.
— Мисля, че се преструва на умопобъркана. Жалко за младежа — ако не е било нейното „възпитание“, може би от Лиъм е щяло да излезе нещо друго.
— Миналото не може да се промени. Прибери се вкъщи, Далас. Достатъчно поработи за днес.
— Първо ще проверя докъде е стигнал Фийни.
— Не е необходимо. Двамата с Макнаб работят усърдно. Ако отрият местонахождението на втората апаратура, ще ти се обадят. Отивай си у дома, лейтенант — повтори командирът преди да е измислила друга причина да остане. — Навярно „горивото“ ти е изчерпано. „Зареди“ се и утре сутринта започни с нови сили.
— Слушам, сър. — Докато отиваше към гаража, тя си помисли, че Уитни е прав. Щеше да се прибере у дома, да хапне и да разбере какво е открил Рурк в отдела си. Хрумна й, че ако въведат имената на заподозрените в неговия компютър, може би ще намерят скривалището на убиеца.
В този огромен и пренаселен град човек можеше лесно да се скрие… Ами ако Лиъм още не знае за арестуването на майка му… Тя включи видеотелефона.
— Надин Фарст, Канал 75.
— Говори Надин Фарст. В момента не съм на работното си място. Моля, оставете съобщение или ми го изпратете по факса или чрез електронната поща.
— Прехвърлете обаждането в дома й. По дяволите, Надин, как можа точно днес да си вземеш почивка!
— Здравейте. Аз съм Надин. В момента не съм у дома. Ако желаете…
— Проклятие! Слушай, скъпа, бягаш си от късмета. Имам новина, която толкова ще повиши рейтинга ти, че ще станеш най-прочутата репортерка.
— Така кажи! — Лицето на Надин се появи на монитора. — До късно работиш, Далас.
— Да, за разлика от теб.
— Човек има нужда от малко почивка, нали?
— Ти не си човек, а репортер. Искам информацията, която ще ти дам да бъде излъчена още тази вечер. Полицията е арестувала човек, свързан със серията от жестоки убийства. Задържаната се нарича Мери Патриша Калхун, известна още като Одри Мъръл, и е обвинена в съучастие при убийствата на Томас Бренън, Шон Конрой и Джени О’Лиъри, както и в опита за убийство на Патрик Мъри.
— Почакай, едва сега успях да включа записващото устройство.
