някого, да се справям с проблеми и да създавам творчески и ефективни планове за развитие и разширение. Най-добра съм като управител. — Изчака няколко секунди. — Никакви саркастични забележки по този повод?
— Запазвам ги за себе си. Ще ги изрека на глас, когато отново ме ядосаш.
— Нямам търпение. Всъщност обичам да създавам градини от самото начало. От нулата. Но още по- приятно е да се заема с някоя зле проектирана, която се нуждае от дооформяне и преобразяване. — Замълча и смръщи вежди. — Току-що си спомних нещо. Преди няколко дни сънувах градина. Беше странен сън и… не зная, в него имаше нещо зловещо. Не мога да го назова точно, но… видях огромна, прелестна далия. Далиите са едни от любимите ми цветя, а синьото е любимият ми цвят. И въпреки това ми се струваше, че не бива да е там. Не бях я засадила, а се появи. Странно.
— Какво направи с нея?
— Не помня. Люк ме събуди и моята градина с екзотичната далия изчезна. — „А в стаята бе толкова студено“, помисли си Стела. — Не се чувствал добре. Малък проблем със стомаха.
— Сега добре ли е?
— Да. —
— А зъбчето?
„Охо, две точки“. Лоугън си спомняше за разклатеното зъбче на малкия.
— Продадено на Феята на зъбчетата за един чисто нов долар. Скоро ще падне и второ. Много сладко фъфли.
— Брат му научи ли го вече как да плюе през дупката?
Стела се намръщи.
— Не, доколкото знам.
— Значи не знаеш какво е станало с онази вълшебна далия? Сигурно все още стои разцъфнала там, в Страната на сънищата.
— Дано е така. —
— От другата страна на шосето. Тук има нещо като център за посетители. Като оранжерия за подготовка на разсад. Ще си купим билети и ще влезем с група. — Угаси двигателя и се обърна с лице към нея. — Пет долара са достатъчни, за да докажеш, че си станала правоверна почитателка на Елвис.
— Правоверна почитателка? Нямам нищо против Елвис.
— Пет долара. На излизане ще си купиш поне един компакдиск с негови песни.
— Обещавам.
Имението се оказа доста по-малко, отколкото очакваше. Беше си представяла нещо огромно и бляскаво, подобна на замък от ранга на Харпър Хаус. Вместо това видя къща със сравнително скромни размери, а стаите, поне онези, в които влизаха туристите, бяха малки.
Затътри крака заедно с останалите от групата, слушайки на записа спомените на Лиса Мари Пресли.
Запита се на кого ли е хрумнала идеята за драпираните тъкани в нюанси на охра, синьо и пурпурно, които висяха от тавана и закриваха всеки сантиметър от стените на тясната стая за игри, по-голямата част от която бе заета от масата за билярд.
С почуда разгледа водопада, макетите на диви животни и туземските аксесоари под провиснал зелен балдахин в стаята-джунгла.
„Някой е живял в това“, помисли си тя. Не просто някой, а идол с безграничен талант и слава. Трогателно бе да слуша жената, загубила известния си баща още като дете и сега споделяща спомените си за човека, когото бе обичала.
Стаята с трофеи й се стори изумителна и неласкавата й преценка за стила моментално се измести от възхищение. Стените на безкрайните криволичещи коридори бяха отрупани от край до край със златни и платинени плочи на Елвис. Всичко това бе постигнато напълно заслужено, и то за по-малко години, отколкото тя бе живяла.
Заслушана в гласа на Елвис, продължи да разглежда наградите и изкусно изработените екстравагантни и уникални сценични костюми. После вниманието й привлякоха снимките, плакатите и откъсите от интервюта.
Можеш да научиш доста за една жена, докато се разхождаш с нея из „Грейсланд“, откри Лоугън. Едни мърмореха заради поовехтелия и според представите на някои хора, кичозен интериор. Други поглъщаха всичко с широко отворени очи, изпълнени с обожание към покойния Крал. Трети не преставаха да бърборят или се притискаха към кавалерите си и ги подканваха да вървят по-бързо, за да приключат час по-скоро с разглеждането и да отидат в магазините за сувенири. После щяха да се хвалят къде са били и какво са правили.
А Стела разглеждаше всичко с интерес. И слушаше. Съдейки по леко наклонената й надясно глава, внимателно следеше записа в слушалките. „Съсредоточена е“, помисли си той и би заложил повече от пет долара, че изпълнява инструкциите на касетата и натиска верния номер за всеки следващ отрязък в точния момент.
Това му се струваше мило.
Когато излязоха навън, за да направят малка разходка до гроба на Елвис край басейна, тя за първи път свали слушалките.
— Не знаех всички тези неща — сподели Стела. — Само най-основните факти. Продал е над милиард плочи? Умът ми не го побира. Не мога да си представя какво е да
— Обзалагам се, че ако сега се явиш на тест за Елвис, ще се представиш блестящо.
— Престани!
Но и тя се засмя, а после отново стана сериозна, когато стигнаха до градината за медитация и гроба на Краля.
Имаше истински цветя, клюмнали от слънцето, и изкуствени, които изглеждаха поизбледнели. Мястото с малкия мемориал до плувния басейн бе ексцентрично, но много подходящо. Около тях защракаха фотоапарати и до слуха й достигнаха тихи ридания.
— Някои хора твърдят, че са виждали духа му ето там — посочи Лоугън. — Впрочем, ако наистина е мъртъв.
— Но ти не вярваш в това?
— О, Елвис си отиде от този свят преди доста време.
— Имам предвид, за духа.
— Е, ако ме споходи, разбира се, ще повярвам.
Стигнаха до микробуса на групата си.
— В този край хората приемат историите за призраци доста нехайно.
Беше му нужна минута, за да се досети за какво говори.
— Аха, Печалната невеста. Видя ли я вече?
— Не. Но може би просто защото тя не съществува. Да не би да кажеш, че ти си я виждал?
— Не. Мнозина казват, че са я виждали, както онези, които твърдят, че Елвис е хапвал сандвичи с фъстъчено масло и банани в някакво заведение десет години след смъртта си.
— Именно! — Бе така приятно изненадана от трезвото му мислене, че приятелски го потупа по рамото. — Хората виждат това, което им се иска да видят или са били възпитавани да очакват. Въображението им се развихря, особено при подходящи атмосферни условия, както избуяват растенията в градините, не мислиш ли?
— Не разваляй приятния следобед.
— Прав си. Да не говорим за работа. Вместо това ще ти благодаря, че ме доведе тук. Не знам кога бих се наканила да дойда сама.
