След като бе решил да пропуснат аперитива, Стела отвори менюто си.
— Специалитетът на заведението е морска котка. Яла ли си? — попита Лоугън.
Тя вдигна очи и срещна погледа му.
— Не. Но с риск отново да бъда наречена „янки“, ще поръчам пиле.
— Добре. Може да опиташ от моята, за да разбереш какво изпускаш. Предлагат добро калифорнийско шардоне, подходящо и за риба, и за птиче месо. Има чудесен привкус.
Стела остави менюто и се наведе напред.
— Наистина ли знаеш това, или си измисляш?
— Обичам вино, затова го зная.
Облегна се назад, когато Лоугън махна на сервитьора. След като поръчаха, тя го погледна с присвити очи.
— Какво правим тук, Лоугън?
— Лично аз мисля да хапна вкусна морска котка и да пийна чаша добро вино.
— Досега проведохме няколко разговора, главно делови.
— Както и няколко спора — добави той.
— Вярно. Веднъж излязохме заедно и приятната разходка завърши е доста интимна случка.
— Понякога ми е забавно да те слушам, Червенокоске. Имам чувството, че говориш на чужд език. Подреждаш фактите, сякаш прокарваш пътека от плочи към нещо важно.
— Може би е така. Факт е, че сега седя тук с теб, на вечеря в ресторант. Преди двадесет и четири часа нямах подобни намерения. Отношенията ни са чисто професионални.
— Аха. Като заговорихме за това, новата ти система все още ме дразни.
— Много изненадващо. Впрочем днес следобед забрави да оставиш онази фактура на бюрото ми.
— Така ли? — Той повдигна рамене. — Сигурно съм я пъхнал някъде.
— Имам предвид…
Стела замълча, когато сервитьорът донесе виното и показа на Лоугън етикета на бутилката.
— Това е. Нека дамата го опита.
Стела бавно доближи чашата до устните си, отпи глътка и повдигна вежди.
— Добро е… има чудесен привкус.
Лоугън се усмихна широко.
— Тогава да започваме.
— Исках да кажа — отново заговори тя, — че е разумно и полезно и за двама ни да изградим приятелски взаимоотношения, но може би за никого от нас не би било добре да прераснат в нещо друго.
— Аха. — Лоугън опита виното на свой ред, взирайки се в нея със зелените си котешки очи. — Мислиш, че не бива да те целувам, защото не е разумно и полезно?
— Дойдох на ново място, започнах нова работа, доведох децата си в нова къща. Поставям тях преди всичко.
— Вярвам, че е така, но не вярвам това да е първата ти вечеря с мъж, откакто си загубила съпруга си.
— Предпазлива съм.
— Не бих го предположил. Как загина той?
— При самолета катастрофа, на връщане от командировка. Бях включила телевизора и чух новините. Не споменаха имена, но знаех, че става дума за самолета на Кевин. Знаех, че е сред жертвите още преди да ми го съобщят.
— Помниш с какво си била облечена, когато си чула новините, какво си правила, къде си стояла. — Говореше тихо и я гледаше право в очите. — Помниш всяка подробност от деня.
— Защо казваш това?
— Защото е бил най-ужасният ден в живота ти. Споменете ти за предишния и следващия се губят, но няма да забравиш дори една подробност от този ден.
— Прав си. — Интуицията му я изненада и трогна. — И ти ли си загубил някого?
— Не така, както предполагаш. Но нима жена като теб би се омъжила и би останала омъжена, ако целият й свят не се върти около едни мъж? Нещо изтръгва този център от живота ти и никога не ще го забравиш.
— Не мога. — Беше се запечатало в сърцето й. — Това е най-точният и най-утешаващият израз на съчувствие, който съм получавала. Дано не те обидя като споделя, че съм изненадана.
— Не се обиждам таткова лесно. Загубила си бащата на децата си, но си им създала условия за живот, и то доста добри, което изисква усилия. Не си първата жена с деца, към която съм проявявал интерес. Уважавам майчинството и приоритетите, свързани с него. Но това не ми пречи, когато погледна над тази маса, да си те представям гола.
Стеля зяпна за миг и отново затвори уста.
— Е, поне си откровен.
— Ако беше различен тип жена, досега да сме скочили в леглото. — Докато слушаше сподавения й смях, той повдигна чашата си. Изчака, докато им сервираха предястието. — Но както стоят нещата… щом прекарваме приятна вечер заедно в ресторант, бих казал, че си от предпазливите жени.
— Искаш да кажеш от задръстените.
Лоугън се усмихни и я изгледа изпитателно.
— Човек никога не знае. Освен това и двамата работим за Роз, а аз не бих направил нищо, с което мога да й навредя. Макар и непреднамерено. Ти имаш две деца за които си загрижена. Не знам доколко си превъзмогнала загубата на съпруга си. Затова, вместо да те завлека в леглото, ще хапнем и ще си поговорим.
Стела поразмишлява няколко минути. Не откри нито една слабост в тази логика. Всъщност бе напълно съгласна с нея.
— Добре. Първо, за Роз. Аз също не бих направила нищо, с което мога да й навредя. Затова, каквото и да се случи тук, нека се разберем занапред да бъдем учтиви един с друг, докато работим заедно.
— Не непременно учтиви, но ще разговаряме само за работа.
— Добре. Второ, момчетата ми са моят първи и последен приоритет. Не защото трябва да бъде така — добави тя, — а защото аз искам. Нищо няма да промени този факт.
— Ако мислех, че е възможно нещо да ги измести, не бих те уважавал толкова.
— Е… — Изчака само миг, защото отговорът му отново бе не просто откровен, а достоен. — Що се отнася до Кевин, много го обичах. Когато го загубих, сякаш бях разкъсана на две. Част от мен искаше да се предаде и да умре, а другата бе готова да преодолее скръбта и гнева и да продължи да живее.
— Нужна е смелост, за да продължиш.
Очите й запариха и тя плахо си пое дъх.
— Благодаря. Трябваше да стъпя на крака. Заради децата и заради себе си. Никога няма да изпитвам към друг мъж точно същите чувства. Не мисля, че бих могла. Но това не означава, че няма да проявя интерес и влечение към никой друг. Не съм се обрекла на вечна самота.
Лоугън помълча няколко секунди.
— Как е възможно толкова разумна жена да изпитва емоционална привързаност към формуляри и фактури?
— Как е възможно толкова талантлив мъж да бъде толкова неорганизиран? — По-спокойна, отколкото бе очаквала, Стела с наслада хапваше от салатата си. — Отново минах покрай обекта на Доусън.
— А. Така ли?
— Знам, че има довършителни дейности, които трябва да почакат, докато отмине студът, но държа да ти кажа, че си свършил добра работа. Не, не просто добра, а изключителна.
— Благодаря. Направи ли още снимки?
— Да. Ще използваме някои от тях — преди и след промените, в раздела за оформяне на градини в уебсайта, който проектирам.
— Без майтап.
— Напълно сериозно. Опитвам се да увелича приходите на Роз. Ако тя печели повече, и ти ще печелиш, Лоугън. Сайтът ще донесе повече поръчки на отдела ти. Гарантирам.
