станал толкова странен?
— Не можеш ли да ми кажеш нещо, което би помогнало? Опитваме се да открием истината и навярно, когато успеем… Не можеш ли да ми кажеш поне името си?
Стела повдигна треперещата си ръка и я протегна напред. Тъжните очи срещнаха погледа й и ръката й премина през образа. Последва студ и миг на необясним ужас, след който всичко изчезна.
— Можеш да говориш — промълви Стела в празната стая. — Щом пееш, значи можеш и да говориш. Защо мълчиш?
Разтърсена, тя се облече и с мъка прихвана косите си с шнола. Сърцето й не престана да бие учестено, докато се гримираше, и не би се изненадала да зърне онова печално лице в огледалото.
Обу се и най-сетне слезе на долния етаж, твърдо решена да остави смъртта зад гърба си и да се подготви за новия си живот.
Седемнадесета глава
Може би в личния й живот темпото й изглеждаше бавно, но работните часове бяха убийствени. Когато пролетта изпълни всичко с буйна зеленина и температурите започнаха да се доближават до нормалните за разгара на лятото, в градинарския център заприиждаха доволни клиенти — колкото за да поразгледат и купят нещо, толкова и за да си побъбрят с персонала.
Всеки ден касетки с разсад за градински цветя, саксии с многогодишни растения и цели горички от храсти и декоративни дръвчета излизаха през вратата.
Наблюдаваше как работниците връзват корените на фиданките в чувалчета и тичаше да запълни празните места на масите с нов разсад от оранжериите. Когато готовите сандъчета, висящите кошници и бетонните контейнери със засадени растения се разграбеха, бързаше да подготви нови.
Обаждаше се на безброй доставчици за още съдове, торове, семена за райграс, добавки за почва и всичко останало.
Въоръжена с бележника си и наблюдателното си око, прегледа наличната стока, направи корекции и отиде да помоли Роз за разрешение да изложи част от по-младите растения.
— Не са готови. Следващата година.
— Ако продължаваме така, скоро ще останем без кандилки, спиреи, кремове… — Размаха бележника. — Роз, вече сме продали тридесет процента от многогодишните. Ще бъде голям късмет, ако издържим до май със стоката, която имаме.
— Ще стане по-спокойно. — Роз отдели издънка от карамфил. Ако започна да излагам новите твърде рано, клиентите няма да бъдат доволни.
— Но…
— Тези карамфили ще разцъфтят едва догодина. Клиентите искат цвят Стела, и ти го знаеш. Искат да ги засадят, докато цъфтят или са напъпили. Не им се чака цяла година да видят за какво са броили пари.
— Зная. Все пак…
— Увличаш се. — Без да свали ръкавицата си, Роз се почеса по носа. — Както и всички други. Господи, Руби сияе, сякаш отново е станала баба, а Стив иска да се поздравяваме като победители след мач всеки път, когато се срещнем.
— Обичат това място.
— Както и аз. Истината е, че това е най-успешната ни година досега. Отчасти благодарение на времето. Имаме прекрасна пролет. Трябва да отдадем дължимото и на неуморната си, ентусиазирана управителка. Но качеството остава на първо място за нас а количеството на второ.
— Права си. Разбира се, че си права. Просто не ми се иска да изпращам клиенти другаде.
— Може би няма да се стигне до там, особено ако сме достатъчно умни и винаги намираме подходящ заместител.
Стела въздъхна.
— Отново си права.
— А ако наистина се наложи да препоръчаме друг градинарски център…
— Клиентите ще са впечатлени от усилията ни да им помогнем. Затова ти си собственик на такава фирма, а аз — управител.
— Важен е и фактът, че аз съм родена и отраснала тук. Още няколко седмици — и пролетната треска за купуване и засаждане ще отмине. Всеки, който дойде след средата на май, ще търси главно тор, аксесоари, готови сандъчета или няколко растения за подмяна на загинали или престанали да цъфтят. Щом започнат юнските горещини, ще се стараем да продадем това, което е останало от цъфтящите през лятото, преди да изложим есенната стока.
— А в Мичиган е голям риск да изнесеш нещо от оранжерията преди средата на май.
Роз премина към следващата касетка с разсад.
— Липсва ли ти?
— Бих искала да отговаря „да“, защото иначе ми се струва нелоялно. Но честно казано, не. Не оставих нищо друго там, освен спомени.
Именно спомените не й даваха покой. Беше имала щастлив живот с обичан мъж. Когато го загуби, животът й рухна… почти до основи. Дълго се чувстваше несигурна и без опора. Успя да запази останките на този живот заради децата, но в сърцето си бе изпитвала не само скръб, а и страх.
Бе успяла да го преодолее и прегърне спомените.
Но беше загубила не само съпруга си. Синовете й бяха загубили баща си. С всяка година спомените на Гевин за него ставаха все по-смътни, но топли. Люк бе твърде малък, за да пази образа му в паметта си. Струваше й се толкова нечестно. Ако отношенията с Лоугън прераснеха в нещо повече, докато момчета все още са деца…
Нищо не можеше да се сравни с чувството, че домът вече не и липсваше. Сякаш му бе изменила.
Когато влезе в салона с изложена стока, видя множество клиенти с колички, които оглеждаха масите, и Хейли, наведена над голямо сандъче с алпийски ягоди.
— Не го вдигай! — Строгата й команда накара неколцина души да извърнат глави, но тя уверено тръгна между любопитните, с ръце на кръста и гневен поглед, вперен в Хейли. — Какво си мислиш, че правиш?
— Продадохме всички сандъчета до касата. Реших, че това ще изглежда добре там.
— Разбира се. Забрави ли в кой месец си?
Хейли сведе поглед към заобления си като баскетболна топка корем.
— Има кой да ми го напомня.
— Щом искаш да преместиш сандъче, помоли някого.
— Силна съм като бик.
— Но си в осмия месец.
— Послушай я, скъпа. — Една клиентка потупа Хейли по рамото. — Не бива да рискуваш. След като се пръкне бебето, по цял ден ще носиш сандъчета. Сега е моментът да се възползваш от състоянието си и да оставиш хората да те поглезят.
— Трябва да я наблюдавам зорко като орлица — обясни Стела. — Лобелинята е прекрасна, нали?
Жената погледна касетката, която държеше.
— Харесва ми този тъмносин цвят. Мислех да сложа до нея от тази червена салвия и може би малко мексикански астри.
— Звучи идеално. Интересна и пъстра комбинация, с цял сезон цъфтеж.
— Имам още място в задния край на градината, но не съм сигурна какво да засадя там. — Клиентката прехапа устни и огледа масите, отрупани с примамлива стока. — Бих приела препоръка от вас, ако имате време.
— За това сме тук. Имаме чудесни ружи, по-високи от астрите. А ако искате нещо, което да се съчетава добре със салвията, тези невени ще изглеждат фантастично. Видяхте ли хемиграфиса?
— Дори не знам как изглежда — призна жената със смях.
Стела и показа растение с металнолилави листа и накара Хейли да подбере невени. Двете напълниха още една касетка.
— Радвам се, че сте се спрели и на игловръха. Виждате ли как бялото изпъква сред ярките цветове?
