— Миришеш различно от мама. И кожата ти е по-грапава.
Роз крачеше из фоайето, когато влязоха.
— Е, явно всички добре сте се позабавлявали. Лоугън, ще останеш ли да пийнем по нещо, след като сложите момчетата да спят? Искам да поговоря с двама ви.
— Добре. Идвам след малко.
— Нямам нужда от помощ — опита да възрази Стела, но той вече се качваше по стълбите с Люк.
— Ще донеса вино. Лека нощ, хубавецо — каза Роз на Гевин и се усмихна зад гърба на Стела, която тръгна след Лоугън.
Той вече развързваше маратонките на Люк.
— Лоугън, аз ще се заема с това. Ти слез при Роз.
Той свали обувките на момчето и се запита дали неспокойната нотка в гласа й е заради Печалната невеста или заради него. Но вниманието му бе привлечено от момчето, което стоеше до Стела необичайно мълчаливо.
— Тогава заведи Люк да си легне. Ние с Гевин трябва да си поговорим. Нали, хлапе?
Гевин повдигна рамене.
— Може би. Да.
— И той трябва да се приготви за лягане.
— Няма да трае дълго. Заповядай в моя офис — каза Лоугън, посочи към банята и видя устната на момчето да трепва.
— Лоугън… — опита се да възрази Стела.
— Разговор по мъжки. Извини ни.
Затвори вратата пред лицето й.
Решил, че и за двамата ще е по-лесно, ако поговорят на четири очи, седна на ръба на ваната. Не беше сигурен, но му се струваше, че Гевин е напрегнат колкото него.
— Смущава ли те това, че целувам майка ти?
— Не зная. Може би. Когато бях малък, видях един друг мъж да я целува. Излезе на вечеря с него и имахме детегледачка. Събудих се и ги видях, но никак не го харесвах, защото
Демонстрира, като разтегна устни и показа зъбите си.
— И аз не го харесвам.
— Всички красиви момичета ли целуваш? — полюбопитства Гевин.
— Е, целувал съм доста. Но майка ти е специална.
— Как така?
„Момчето иска ясни отговори“, реши Лоугън. Щеше да се постарае да му ги даде.
— Събужда странни, приятни чувства в сърцето ми. Момичетата ни карат да се чувстваме по много различни начини, но когато докосват сърцето ти, значи са специални.
Гевин погледна към затворената врата, а после отново към него.
— Татко я целуваше. Спомням си.
— Добре е, че си спомниш.
Лоугън бе изненадан от импулсивното желание да погали косите му. Но не мислеше, че моментът е подходящ за когото и да е от двамата.
Знаеше, че в тази къща има не само един призрак.
— Зная колко много са се обичали. Майка ти ми каза.
— Той не може да се върне. Надявах се, макар мама да казва, че е невъзможно. Но когато започна да идва онази жена, помислих, че и той може. А не идва.
Нима на света имаше нещо по-тежко за едно дете от загубата на родител? Той вече бе пораснал, а не можеше да си представи скръбта, която би изживял, ако загубеше някого от своите.
— Това не означава, че не те гледа. Вярвам в тези неща. Когато някои, който ни обича, ни напусне, продължава да ни закриля. Твоят татко винаги ще те гледа.
— Тогава значи вижда как ти целуваш мама, защото гледа и нея.
— Предполагам — кимна Лоугън. — Иска ми се да вярвам, че няма нищо против, защото знае, че искам да бъде щастлива. Навярно, когато се опознаем по-добре, и ти няма да възразяваш.
— Мама също ли има странни чувства към теб?
— Искрено се надявам, защото ще бъда много нещастен, ако само аз ги изпитвам. Не зная дали нещата, които казвам, са правилни. Никога досега не съм водил подобен разговор. Но дори и да бъдем щастливи — всички заедно, баща ти ще си остане твоят татко, Гевин. Завинаги. Искам да разбереш, че зная това и го уважавам. Казвам ти го като мъж на мъж.
— Добре. — Гевин бавно се усмихна и посегна към подадената му ръка. Когато я хвана, усмивката му стана по-широка. — Всъщност ти ми харесваш повече от онзи другия.
— Радвам се да го чуя.
Люк бе завит и спеше, когато се върнаха в стаята. Лоугън срещна въпросителния поглед на Стела, повдигна вежди и се отдръпна докато тя помагаше на Гевин да се приготви за лягане.
Решително хвана ръката й, щом излязоха в коридора.
— Попитай го за какво си говорихме, ако желае да сподели. Негова работа.
— Просто не искам да бъде разстроен.
— Изглеждаше ли разстроен, докато го завиваше?
— Не — въздъхна тя. — Не.
На площадката на стълбището студът ги застигна. Лоугън закрилнически обгърна талията й и я притегли плътно до себе си. Отмина бързо, с леко свистене, като размахан камшик.
След няколко секунди зазвуча приспивната песен.
— Сърдита е на нас — прошепна Стела, когато той се обърна към нея. — Но не и на тях. Няма да ги нарани. Затова да я оставим на мира. Сложих бебефон с екран на долния етаж, за да ги чувам, ако имат нужда от мен.
— Как спиш там горе?
— Спокойно, колкото и странно да ти се струва. Отначало, защото не вярвах. А сега знам, че тя ги обича по свой странен начин. Вечерта, когато бяха при родителите ми, дойде в стаята ми и заплака. Сърцето ми се къса от съжаление.
— За призрака ли говорите? — попита Роз. — Точно това имах предвид. — Подаде им чашите с вино и нацупи устни, когато Стела включи бебефона. — Странно е да я чуя отново. От години не я бях чувала.
— Трябва да призная — заговори Лоугън, с поглед, прикован в екрана, — че малко ме плаши. Тръпки ме побиват, честно казано.
— Свиква се. Поне донякъде. Къде е Хейли? — попита Стела.
— Чувстваше се уморена… стори ми се мрачна и сърдита. Затвори се в стаята си с книга и голяма чаша безкофеинова кока-кола. Вече поговорих с нея, така че…
Посочи към масата, на която имаше фруктиера с бяло грозде, хрупкави солени бисквити и сирене бри.
Самата тя седна и си взе зърно грозде.
— Реших да предприема някой действия във връзка с постоянното присъствие в къщата ни.
— За екзорсизъм ли намекваш? — попита Лоугън и хвърли поглед към бебефона, от който звучеше нежен глас.
— Не толкова драстични действия. Искам да узнаем нещо повече за историята й и връзката й с къщата. Струва ми се, че не постигаме никакъв напредък, главно защото не можем да намерим вярната посока.
— Досега не сме й посветили достатъчно време — изтъкна Стела.
— Още една причина да потърсим помощ. Твърде заети сме и сме аматьори. Какво ще кажете да се обърнем към някога които знае какво да прави и разполага с време?
— Концертът за тази вечер свърши — каза Лоугън, когато гласът от бебефона замлъкна.
— Понякога се връща два-три пъти. — Стела му предложи бисквита. — Познаваш ли някого, Роз? Човек, който би се нагърбил с тази задача?
— Все още не. Но поразпитах на няколко места, като казах, че просто искам да направя подробно
