на някого. Хейли нямаше предварително опакована чанта с багаж, но Стела бе съставила списък. Едно обаждане до Дейвид вдигна всички на крак, докато тя шофираше към болницата. Позвъни на лекаря, за да го уведоми за състоянието на Хейли, остави съобщение на гласовата поща на баща си и на домашния му телефонен секретар да се погрижи за момчетата и започна да напътства Хейли за дишането при първите контракции.

— Ако някога реша да се омъжа, да си купя къща или да обявя война, ще разчитам на теб за подробностите.

Стела погледна към нея и я видя да разтрива корема си.

— Аз съм твоят човек. Справяш ли се?

— Да. Неспокойна съм, вълнувам се и… господи, ще имам бебе!

— Ще имаш страхотно бебе.

— В книгата пише, че по пътя бременната може да се държи ужасно, затова, ако ти се разкрещя и започна да те наричам с обидни имена…

— Знам как е. Няма да го приема лично.

Когато Роз пристигна, Хейли вече бе настанена в родилната зала. Телевизорът работеше… стар епизод на „Приятели“. Плотът под него бе украсен с бели рози, несъмнено по идея на Стела.

— Как е нашето мамче?

— Казаха, че напредваме бързо. — С поруменели страни и сияещи очи, Хейли протегна ръка към Роз. — Всичко е наред. Контракциите зачестяват, но не са много болезнени.

— Не иска епидурална упойка — осведоми я Стела.

— Аха — Роз докосна ръката на Хейли. — От теб зависи. Можеш да промениш решението си, ако стане твърде мъчително.

— Вероятно е глупаво и може би ще съжалявам, но искам да чувствам всичко. О! Вече го чувствам.

Стела се приближи и й помогна с насърчения за дишане. Хейли издиша за последен път, затвори очи и в този момент влезе Дейвид.

— Тук ли е купонът? — Остави огромния сак и ваза с жълти маргаритки, преди да се наведе да я целуне по бузата. — Нали няма да ме изритате, защото съм мъж?

— Искаш да останеш? — Страните на Хейли поруменяха още повече от радост. — Наистина ли?

— Шегуваш ли се? — Извади от джоба си малък дигитален фотоапарат. — Назначавам се за официален фотограф.

— О! — Хейли прехапа устни и прокара ръка по корема си. — Не знам дали е добра идея да снимаш.

— Не се тревожи, сладурче, няма да заснема нищо, от което да се срамуваш. Искам една голяма усмивка.

Щракна два пъти, накара Стела и Роз да застанат до леглото и направи още две снимки.

— Впрочем, Стела, Лоугън ще вземе момчетата от училище.

— Какво?

— Родителите ти са на някакъв голф турнир. Могат да се върнат, но им казах да не се безпокоят. Щях да се погрижа за децата, но Лоугън се отбил в градинарския център и се видял с Харпър… Той ще дойде след малко.

— Лоугън? — попита Хейли. — Ще дойде тук?

— Не, Харпър. Лоугън е дежурен да се грижи за децата. Каза, че ще ги отведе в дома си и ще ги впрегне на работа, така че няма за какво да се тревожиш. Настоя да му съобщаваме актуалните новини.

— Не знам дали…

Но Стела замълча, защото започна нова контракции.

Бе заета да помага на Хейли да понася родилните болки, но част от съзнанието й се опитваше да реши дали е добра идея да остави децата си в ръцете на Лоугън. Какво означаваше „да ги впрегне на работа“? Знаеше ли какво да прави, ако момчетата се спречкат за нещо… което бе неизбежно? Как щеше да ги държи под око, ако ги заведе на някой обект? Можеха да паднат в канавка или от дърво, както и да си отрежат някой крайник с остър инструмент, за бога!

Когато лекарят влезе да нагледа Хейли, тя веднага позвъни на мобилния телефон на Лоугън.

— Кътридж.

— Обажда се Стела. Момчетата ми…

— Да, добре са. Ето ги тук. Гевин, не гони брат си с този електрически трион. — В отговор на ужасения й вик прозвуча смях. — Шегувам се. Накарах ги да изкопаят дупка и са доволни като прасета в кал и двойно по-мръсни. Имаме ли вече бебе?

— Не, в момента лекарят е при нея. Последния път имаше осем сантиметра разкритие.

— Нямам представа какво означава това, но предполагам, че е добра новина.

— Много добра. Напредва бързо. Като че ли е раждала всяка седмица. Сигурен ли си, че с децата всичко е наред?

— Слушай!

Предположи, че е насочил телефона към тях, защото чу гласовете на синовете си, които водеха разгорещен спор какво могат да заровят в дупката. Слон. Бронтозавър. Или дебелака господин Келсо от магазина за хранителни стоки.

— Не бива да наричат господин Келсо „дебелак“.

— Тук нямаме време за жени. Обади ми се, щом се появи бебето.

Затвори и Стела намръщено се загледа в телефона си. Когато се обърна, едва не се сблъска с Харпър. Или по-скоро, с цялата градина чернени лилии, които той носеше с две ръце.

— Харпър? Ти ли се криеш сред тези цветя?

— Добре ли е? Какво става? Да не би да съм закъснял?

— Всичко е нормално. Лекарят проверява. Имаш предостатъчно време.

— Добре. Избрах лилии, защото са екзотични, а и тя обича червения цвят. Поне така мисля.

— Великолепни са. Ще те заведа в залата.

— Може би не трябва да влизам. По-добре ти да й ги занесеш.

— Стига глупости! Вътре се вихри голям купон. Хейли е общително момиче и колкото повече хора има около нея, толкова по-малко мисли за болките.

Когато излязох, Дейвид тъкмо бе пуснал диск на „Ред Хот Чили Пепърс“ и охлаждаше бутилка шампанско в мивката в банята.

Побутна го през прага. Все още звучаха „Ред Хот Чили Пепърс“. Фотоапаратът на Дейвид улови Харпър, докато плахо наднича през чудното творение от червени лилии.

— О! О! Това е най-красивото нещо, което съм виждала!

Малко пребледняла, Хейли се надигна в леглото.

— Ще бъдат страхотен акцент. — Стела помогна на Харпър да ги сложи на масата. — Можеш да се взираш в тях, докато траят контракциите.

— Докторът каза, че съм почти готова. Скоро мога да започна да напъвам.

Той застана до леглото.

— Добре ли си?

— Малко уморена. Голям напън е, но не е толкова страшно, колкото очаквах. — Изведнъж ръката й стисна неговата. — Ох, ох! Стела!

Роз седеше до краката й. Погледна ръката на сина си, преплела пръсти с тази на Хейли, а после лицето му. Почувства в себе си напрежение и постепенно отпускане. С въздишка започна да разтрива краката на Хейли, докато Стела шепнешком я насърчаваше и й вдъхваше кураж.

Болките се усилиха. Стела наблюдаваше кривата на контракциите на монитора и изведнъж усети стягане в корема от съчувствие. „Това момиче е желязно“, помисли си. Хейли изглеждаше бледа и по кожата й бяха избили безброй капчици пот. На моменти стискаше ръката й така силно, че би могла да счупи пръстите й. Но оставаше съсредоточена.

Часовете се нижеха, контракциите ставаха все по-чести и Хейли пъхтеше като парен локомотив. Стела й подаваше парченца лед и влажни кърпи, а Роз масажираше раменете й.

Вы читаете Синя далия
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату