— Харпър! — заповяда
Той я изгледа с ококорени очи, сякаш му е наредила лично да изроди бебето.
— Какво да направя?
— Внимателно, с кръгови движения. Помага. Дейвид, тази музика…
— Не, харесва ми. — Хейли протегна ръка към Стела, когато почувства началото на поредната контракция. — Усили я, Дейвид, в случай че се разпищя. Ох, ох, мамка му! Искам да напъвам. Искам да го изтласкам навън
— Не, все още не. Съсредоточи се, Хейли. Справяш се чудесно. Роз, може би е време да повикаме доктора.
— Отивам — каза тя, вече тръгнала към вратата.
Когато стана време да напъва, лекарят застана между краката й и Стела видя двамата мъже леко да се намръщват. Подаде на Хейли единия край на хавлиена кърпа и хвана другия, за да й помогне да издържи, докато преброи до десет.
— Харпър! Застани зад нея, поддържай гърба й.
— Аз…
Запристъпва към вратата, но Роз препречи пътя му.
— Ако пропуснеш това чудо, никога не ще си го простиш.
Побутна го към леглото.
— Справяш се чудесно — повтори Стела. — Невероятна си. — Кимна, когато лекарят каза на Хейли отново да напъне. — Готова си. Поеми дълбоко въздух. Задръж го и напъни!
— Всемогъщи боже! — Въпреки глъчката, всички чуха как Дейвид преглътна с мъка. — Никога не съм виждал как става. Трябва да се обадя на мама и да й изпратя цяло ремарке с цветя.
— Господи! — Харпър дишаше едновременно с Хейли.
— Ето я главичката.
Тя опита да се засмее, с обляно в сълзи лице.
— Погледнете тази косичка! О, господи, не може ли вече да го извадим?
— Само рамената, скъпа, и готово. Още един мощен напън. Слушай! Вече плаче. Хейли, това е плачът на твоето бебе.
Самата Стела заплака, когато с последния тласък новият живот нахлу в стаята.
— Момиче е — нежно каза Роз, докато попиваше влагата от бузите си. — Имаш дъщеричка, Хейли. Прекрасна е!
— Момиче. Момиченце. — Хейли вече протягаше ръце. Когато сложиха бебето на корема й и Роз преряза пъпната връв, тя не престана да се смее и да милва телцето му от главата до петите. — О, погледнете я, погледнете я! Не, не ми я вземайте!
— Само ще я измият. Две секунди. — Стела се наведе и я целуна по главата. — Поздравления, мамче!
— Слушайте я. — Хейли хвана ръцете на Стела и Харпър. — И гласът й е прекрасен.
— Три килограма и сто грама — съобщи сестрата и отнесе вързопчето до леглото. — Четиридесет и осем сантиметра. И цяла десетка по Апгар2.
— Чувате ли това? — Хейли леко залюля бебето и го целуна по челото, по бузките и мъничките устни — Издържа първия си изпит с отличие. Гледа ме! Здравей! Здравей, аз съм мама. Толкова се радвам да те видя.
— Усмихнете се! — Дейвид щракна още една снимка — На какво име се спря?
— Избрах го, докато напъвах. Ще се казва Лили защото, докато я раждах, виждах лилии и усещах аромата им. Ще бъде Лили Роуз Стар. Роуз от Розалинд и Стар от Стела3.
Деветнадесета глава
Изтощена и развълнувана, Стела влезе в къщата. Въпреки че часът за лягане отдавна беше минал, очакваше момчетата й да дотичат, но вместо тях я посрещна Паркър и тя трябваше да изтърпи изблика му на радост. Взе го на ръце и го целуна по носа, когато се опита да оближе лицето й.
— Знаеш ли какво, малък космат приятелю? Днес ни се роди бебе. Първото ни момиченце.
Прибра косите си назад и изведнъж се почувства виновна. Роз беше тръгнала от болницата преди нея и навярно стоеше горе, заета да укротява момчетата.
Когато се отправи към стълбите, във фоайето влезе Лоугън.
— Голям ден.
— Най-големият — съгласи се тя. Не очакваше той да е тук и осъзна, че докато бе помагала на родилката, целият й грим се бе размазал от пот. Освен това едва ли ухаеше свежо. — Много ти благодаря, че се погрижи за момчетата.
— Няма проблем. Изкопаха две страхотни дупки. Но дрехите им са толкова мръсни, че ще поискаш да ги изгориш.
— Имат достатъчно. Роз при тях ли е?
— Не. В кухнята е. Дейвид се зае да скалъпи нещо набързо и дочух слух за шампанско.
— Още шампанско? В болницата едва не се удавихме. Най-добре е да отида да строя войниците.
— Вече се отдадоха на заслужена почивка. Още преди девет. Копането на дупки с изтощителна работа.
— О! — Зная, че обеща да ги докараш, когато се обадих да ти кажа за бебето, но не очаквах да ги сложиш да си легнат.
— Бяха капнали. Взехме хубав душ по мъжки, пъхнаха се под завивките и заспаха за по-малко от пет секунди.
— Толкова съм ти задължена.
— Можеш да ми се отплатиш.
Приближи се, плъзна ръце около нея и я целуна така че вече замаяната й глава сякаш подскочи от раменете й.
— Уморена ли си? — попита той.
— Да. Но това е най-приятната умора на света.
Пръстите му затанцуваха из косите й, а другата му ръка остана обвита около талията й.
— Как са новото хлапе в квартала и майка му?
— Чувстват се страхотно. Хейли е истинско чудо. Не прояви слабост нито за миг през седемте часа родилни мъки. Бебето подрани с около две седмици, но премина изпитанието като шампионка. Само със сто грама е по-лека от Гевин, когато се роди той, но на мен ми трябваше двойно повече време, за да го убедя да излезе.
— Би ли искала да имаш трето?
Лицето й стана още по-бледо.
— Е, ами…
— Май те изплаших. — Усмихнат, Лоугън обгърна раменете й. — Да видим какво има в менюто, освен шампанско.
Не я бе изплашил съвсем. Но я накара да се почувства малко неспокойна. Тя тъкмо започваше да свиква с новата си връзка, а той вече намекваше за деца.
Разбират се, може да беше просто естествена, нехайна забележка, уместна при тези обстоятелства. Или някаква шега.
Каквото и да бе намерението му, я накара да се замисли. Дали искаше още деца? Беше зачеркнала тази възможност след загубата на Кевин и безмилостно бе изключила биологичния си часовник. Разбира се, физически можеше да роди още едно дете, но за да създаде нов живот, не беше достатъчна само физическа способност.
Вече имаше две здрави, жизнени деца. И носеше цялата отговорност за тях — емоционална, финансова и морална. Да мисли за трето означаваше трайна връзка с мъж. Брак, бъдеще, споделяне не само на това,
