— В колко часа какво?
— В колко часа е курсът?
— В осем и половина. Не съм дошла да си бъбрим, Лоугън, нито пък да ми се присмиваш. Държах да…
Очите му се отвориха широко, а после се присвиха, когато тя се отдръпна назад. Бе пристъпил към нея и чаровната му усмивка не остави и следа от съмнение какво се кани да стори.
— Не си го и помисляй. Точно сега нямам никакво желание да се целувам с теб.
— Тогава аз ще те целуна и може би ще събудя желание.
— Не се шегувам. — Насочи маркуча срещу него като оръжие. — Стой далеч. Мисля, че се изразявам съвършено ясно.
— Разбирам. Хайде, стреляй — подкани я той. — Толкова съм потен, че не бих имал нищо против един студен душ.
— Престани! — Стела направи няколко крачки назад с танцова стъпка, осъзнала, че той бавно се приближава. — Това не е игра и не е забавно.
— Възбуждаш ме, когато заговориш с този тон.
— С какъв тон говоря?
— На учителка янки. Ще съжалявам, ако някога отвикнеш от него.
Протегна ръце към нея и Стела инстинктивно стисна края на маркуча. Така му се падаше. Прицели се със струята право в гърдите му и избухна в смях.
— Няма да си играя с теб, Лоугън. Говоря сериозно.
Мокър до кости, отново посегна към нея, финтира отляво и този път тя изпищя, пусна маркуча и побягна.
Ловко плъзна ръка около талията й и я повлече към задния двор. Стресната и обзета от гняв, тя риташе и се съпротивляваше. Остана без дъх, когато се приземи върху него на тревата.
— Пусни ме, идиот такъв!
— Не виждам защо. — Господи, колко добре се чувстваше в хоризонтално положение. Още повече че тя лежеше хоризонтално с него. — Навлизаш в частната ми собственост, поливаш сандъчетата ми и ми изнасяш лекции. — Измъкна се и се надвеси над нея. — Трябва да имам право да върша каквото искам в собствения си имот.
— Стига. Не съм се отказала да се карам с теб.
— Можеш да продължиш оттам, докъдето стигна.
Закачливо докосна брадичката й, после още веднъж.
— Мокър си, потен си и ще останат зелени петна по…
Останалите й думи бяха заглушени от устните му и би се заклела, че водата и по двамата започна да се изпарява.
— Не мога… не можем… — Но причините ставаха все по-неясни в съзнанието й. — В задния двор.
— Искаш ли да се обзаложим?
Не можеше да отрече, че я желае. Какъв смисъл имаше да се бори със себе си? Искаше да достигне до дълбоката й благоразумна същност и с наслада да докосва прелестната й външна обвивка. Желаеше жената, която педантично изискваше формуляри, но вечер се боричкаше на пода с децата си. Жената, която поливаше сандъчетата му, докато безмилостно го нападаше с думи.
И която тръпнеше под тялото му на тревата при допира му.
Ласката на силните му ръце я завладя, когато те проследиха формите й и притиснаха ханша й. Устните му ненаситно се плъзнаха по шията, рамото и гърдите й.
Разтапяше се под него и в един миг сякаш полетя — лека, ефирна и изгаряща.
Това приличаше на лудост. Бе лекомислено и глупаво, но не можеше да го спре. Търкаляха се на тревата като две полудели кутрета. От него лъхаше мирис на пот, влага и завладяваща мъжка сила. Потен, чувствен и неустоим.
Сграбчи разрошените му буйни къси, вече леко изсветлели от слънцето, и отново потърси устните му със своите.
Всмука горната му устна, а после езика му.
— Коланът ти. — Едва си пое дъх. — Токата се врязва…
— Извинявай.
Той се надигна да го разкопчае и за миг остана неподвижен, загледан в нея.
Косите й бяха разпилени, очите й — замъглени, а страните — поруменели. Почувства как онези коренчета проникнаха дълбоко в почвата.
— Стела…
Не знаеше какво точно иска да каже, думите се въртяха хаотично в съзнанието му, примесени с толкова чувства, че не можеше да ги подреди.
Но с усмивка, бавна и нежна като очите й, тя прошепна:
— Защо не ти помогна с това?
Разкопча дънките му и дръпна ципа надолу. Пръстите й го обхванаха като примка от кадифе. Усещаше цялото си тяло напрегнато, а ума и сърцето си — безсилни.
Тя се надигна и устните й се плъзнаха по голите му гърди, а зъбите й оставиха гореща диря, граничеща с болка.
След миг бе върху него, готова да го завладее и унищожи.
До слуха й достигаха птичи песни и шумоленето на вятъра, а до ноздрите й — мирис на трева и влажна плът. И на хелиотроп от сандъчетата, които бе поляла. Усещаше мускулите му като обтегнати въжета, широките му рамене и изненадващо топлите му чупливи коси.
Когато погледна надолу, разбра, че е потънал в забрава.
С наведена назад глава, ритмично раздвижи ханш и се понесе натам, където се намираше той.
Лежеше неподвижна върху него, влажна гола и замаяна. С част от ума си осъзнаваше, че ръцете му са обвити около тялото й, сякаш двамата са оцелели след корабокрушение.
Отпусна глава на гърдите му. Взаимно се бяха довели до пълно изтощение. Току-що се бе любила с мъж на двора посред бял ден.
— Това е лудост — промълви тя, но не събра достатъчно сили да се раздвижи. — А ако беше дошъл някой?
— Който идва без покана, трябва да носи почерпка.
Гласът му прозвуча лениво, в контраст със силата, с която я притискаха ръцете му. Повдигна глава и го погледна. Очите му бяха затворени.
— Доволен ли си от моята почерпка?
Крайчецът на устните му трепна.
— Мисля, че беше превъзходна.
— Чувствам се като на шестнадесет. По дяволите, дори на шестнадесет никога не съм го правила така. Искам да възвърна здравия си разум. Искам дрехите си.
— Почакай.
Отмести я встрани и се изправи.
„Очевидно — помисли си тя — без смущение се разхожда из двора си гол, както майка го е родила“.
— Дойдох да поговоря с теб, Лоугън. Сериозно.
— Дойде да ми се караш — поправи я той. — Сериозно. Доста добре се справи.
— Не бях свършила. — Леко се завъртя и посегна към ластика си за коса. — Но ще продължа веднага щом се облека и…
Изпищя, сякаш някой беше опрял кухненски нож до гърлото й.
После се задави от водата, която безмилостно струеше от маркуча към зяпналата й уста.
— Реших, че и двамата имаме нужда от малко охлаждане.
Просто не беше в неин стил, дори при тези обстоятелства, да побегне гола по тревата. Вместо това се преви одве притисна колене към гърдите си, обви ръце около тях и го обсипа с най-цветистите ругатни,
