Отдалечи се, преди Лоугън да се съгласи или да възрази.
Никога не се бъркаше в личния живот на другите. Но това не означаваше, че не й е забавно да ги насърчава.
Лоугън остана на мястото си за миг, потупвайки с пръсти по бедрото си. Продължи да потупва и когато тръгна нагоре по стълбите.
Роз бе права за шума. До слуха му достигна смях, писъци и бързи стъпки още преди да стигне до горния етаж. Отправи се натам и се спря пред прага на отворената врата.
Очевидно бе, че стаята е обитавана от момчета и въпреки че бе доста по-подредена, отколкото неговата в тази крехка възраст, обстановката не издаваше следване на строги правила. По пода имаше разхвърляни играчки, а бюрото и рафтовете бяха затрупани с книги и дрънкулки. Ухаеше на сапун, буйно детство и пастели.
Стела седеше на пода сред всичко това, безмилостно гъделичкаше облечения в пижама Гевин, докато блажено голият Люк, залитайки, тичаше из стаята и надаваше бойни викове, свил ръце като тръба пред устата.
— Как ще ме наричаш отсега нататък? — попита Стела, докато по-големият й син безпомощно се заливаше от смях.
— Мама!
Тя издаде звук, подобен на бръмчене, и го смушка в ребрата.
— Опитай отново, малък нещастнико. Как ще ме наричаш?
— Мама, мама, мама, мама, мама!
Гевин се опита да се отскубне и бе повален по корем.
— Не те чувам.
— Ваше Императорско Величество — едва успя да промълви той.
— Още? Назови титлата ми или мъчението продължава.
— Императрица Великолепна, владетелка на цялата Вселена!
— Никога не го забравяй. Докосна задните му части, обути в памучно долнище, със звучна целувка. — А сега е твой ред, дребно жабоподобно създание.
Изправи се и потърка ръце, докато Люк крещеше от задоволство Но изведнъж залитна назад и едва не изпищя, когато видя Лоугън на прага.
— Господи, изплаши ме до смърт!
— Смилете се над мен. Просто гледах шоуто, Ваше Величество. Здравей, хлапе. — Кимна на лежащия на пода Гевин. — Как я караш?
— Тя ме победи. Сега трябва да си легна, защото такъв е законът на империята.
— Вече чух. — Лоугън взе долнището на пижамата с картинки на „Екс Мен“ и повдигна вежди срещу Люк. — Това на мама ли е?
Люк избухна в смях и затанцува, доволен, че все още е гол.
—
Опита да се втурне към общата баня, но бе грабнат с една ръка от майка си.
„По-силна е, отколкото изглежда“, помисли си Лоугън, докато тя носеше сина си, преметнат през рамо.
— Глупаво момче, никога не ще ми избягаш. — Свали го я го пусна. — В пижамата и в леглото. — Хвърли поглед към Лоугън. — Има ли нещо…
— Поканен съм да участвам в… сбирката на долния етаж.
— Купон ли ще има? — полюбопитства Люк, когато му подаде долнището. — А сладки?
— Ще бъде важна среща на възрастни хора, а ако има сладки — каза Стела, докато повдигаше завивките лото му, — ще хапнеш от тях утре.
— Дейвид прави много вкусни сладки — отбеляза Гевин — По-вкусни, отколкото на мама.
— Ако това не беше истина, щеше да си строго наказан.
Стела се обърна към неговото легло, видя закачливата му усмивка и с леко побутване го повали по гръб.
— Но ти си по-хубава от него.
— Умно момче. Лоугън, ще кажеш ли на всички, че идвам след малко? Първо ще почетем.
— Той може ли да чете? — попита Гевин.
— Мога. Коя е книжката?
— Тази вечер сме избрали „Капитан Долни гащи“.
Люк грабна книжката и забърза да я подаде на Лоугън.
— Супергерой ли е?
Очите на момчето станаха големи като палачинки.
— Не знаеш ли кой е капитан Долни гащи?
— Не бих казал. — Лоугън прелисти книжката, но без да откъсва поглед от лицето му. Никога досега не беше чел на деца преди заспиване. Навярно щеше да е забавно. — Не е зле да я прочета, за да науча нещо за него. Ако Императрицата е съгласна.
— Да, но…
— Моля те, мамо! Моля те!
Стела отстъпи пред хора от гласове със странно чувство.
— Добре. Само ще разчистя в банята.
Докато подсушаваше влагата и събираше разхвърляните играчки, слушаше плътния глас на Лоугън и долавяше в него иронични нотки.
Припряно закачи мокрите хавлии на пластмасовата сушилня и усети, че я обгръща хлад. Остри ледени иглички проникнаха чак до костите й.
Кремовете и лосионите й полетяха, сякаш пометени от гневна ръка. Щом чу дрънченето и тракането им, тя се втурна да ги хване, преди да паднат на пода.
Всеки флакон бе като кубче лед в ръката й.
Беше ги видяла да се разклащат. Господи, беше ги видяла да се
Рязко ги побутна към стената и побягна към преходната врата да защити синовете си от студа и яростта, които витаеха във въздуха.
Лоугън седеше на стола между леглата им, както правеше тя и бавно и спокойно четеше за глупавите приключения на капитан Долни гащи, а момчетата лежаха завити я се унасяха.
Застана на прага — като преграда срещу студа, който сковаваше гърба и — и го изчака да довърши и да вдигне поглед.
— Благодаря. — Бе изумена, че гласът й прозвуча толкова хладнокръвно. — Момчета, пожелайте лека нощ на господин Кътридж. — Запристъпва навътре в стаята, докато сънено изричаха думите. Когато зловещият хлад не я последва, взе книжката и успя да се усмихне. — Идвам след малко.
— Добре, до скоро виждане, приятели.
Чувстваше се спокоен и обзет от сантименталност. Четенето на приказки преди заспиване се оказа страхотно. Кой би предположил? „Капитан Долни гащи“. Неповторимо изживяване.
Нямаше нищо против да се повтори, особено ако успееше да придума майка им да позволи да им почете от някой комикс.
Беше му харесала, докато се боричкаше на пода със сина си. „Императрица Великолепна“, помисли си той с усмивка.
След миг дъхът му секна. Студена струя го връхлетя в гръб и го тласна напред като приливна вълна.
Когато се озова до стълбището, почувства световъртеж при мисълта за падане. Едва успя да се хване за перилата, изви се на другата страна и се задържа с две ръце, докато пред очите му танцуваха малки черни точки. За няколко мига изпита страх, че просто ще прелети над парапета, блъснат от стихията.
С крайчеца на окото си зърна неясен женски силует. Излъчваше ярост и откровена ненавист.
След миг изчезна.
Чуваше учестеното си дишане и усещаше лепкава пот, избила по гърба му от паника. Краката му се бяха подкосили, но успя да се задържи на тях, докато Стела излезе от стаята.
Леката й усмивка изчезна веднага щом го видя.
