езерото.
Работата винаги му доставяше удоволствие и докато бе съсредоточен върху нея, част от съзнанието му размишляваше върху други идеи. Или поне на моменти се сещаше за тях.
Можеше да направи езеро във вътрешната градина, която възнамеряваше да създаде сред зелените площи около дома си. „Никакъв папур“ каза си. По-добре беше да сложи дребни лотоси и водни кани за фон. Струваше му се, че повече биха допадали на Стела.
„Бил съм влюбен два път“, отново се замисли Лоугън. Сега усещаше как нежните коренчета на това цвете отново търсят почва у него. Може би трябваше да ги изтръгне. Може би.
Какво щеше да прави с жена като Стела и две дяволски забавни хлапета? Взаимно щяха да се изнервят с различните си подходи почти към всичко. Боеше се, че връзката им бързо ще се изчерпа, въпреки че, боже, докато бяха заедно в леглото, бе имал чувството, че никога повече не ще може да живее без нея. Но съществуваше и възможност да се отчуждят, както с Рей, а от опит знаеше, че това е много по-мъчително, отколкото бързо отшумяла бурна страст.
Този път трябваше да мисли и за две малки момчета.
Нали именно затова призракът здравата го бе сплашил? Едва ли би предположил, че някога, докато напряга сили, плувнал в пот под облачното небе, ще мисли за среща с призрак. Смяташе се за човек с отворено съзнание за тези неща… но не бе очаквал да се сблъска, така да се каже, лице в лице с тях.
Докато влачеше чувал с тор към брега на езерото, Лоугън осъзна, че досега не е вярвал в легендите за призрака. Беше ги приемал като поредната интересна история, свързана със стара къща. Говореше се, че в старите къщи витаят духове, защото хората от Юга обичаха интересните истории. Гледаше на тях като на част от местната култура и може би на нещо, което би се случило на другиго, особено ако е малко пийнал и податлив на въздействието на атмосферата.
Но той не беше нито пиян, нито наивен, а усети леденостудения й дъх, яростта и силата й. Беше се опитала да го изплаши и накара да стои далеч от онези деца и майка им.
Затова искаше с готовност да помогне за разкриване самоличността на онази, която бродеше из коридорите на къщата. Но част от него се питаше дали тя няма право. Дали наистина не е по-добре да стои настрана?
Телефонът на колана му звънна. Вече приключваше работата си и вместо да изчака да спре, свали калните си ръкавици и отговори.
— Кътридж.
— Лоугън, обажда се Стела.
Внезапното ускоряване на пулса му го накара да изпита гняв към себе си.
— Да, скапаните формуляри са в пикапа ми.
— Кои формуляри?
— За които ти е хрумнало да мърмориш.
— Не те търся, за да мърморя.
Тонът й звучеше хладно и делово, което само накара сърцето му да бие по-учестено и още повече го вбеси.
— Е, нямам време и за празни приказки. В момента съм на обект.
— Надявам се да вместиш в графика си една консултация. Имам клиентка, която иска да й дадеш съвет на място. Тук е и ако ми кажеш какви са плановете ти за деня, ще ти уредя среща с нея.
— Къде?
Продиктува му адреса, който се намираше на около двадесет минути път. Погледна как върви работата на екипа му и прецени кога ще свършат.
— В два часа.
— Добре. Ще я уведомя. Казва се Марша Фийлдс. Искаш ли още информация?
— Не.
— Добре.
Чу отчетливото щракване в слушалката и се ядоса, че не е успял да затвори пръв.
Вечерта Лоугън потегли изтощен, плувнал в пот и в по-добро настроение към дома си. Обикновено тежката физическа работа му се отразяваше страхотно, а през този ден бе свършил доста. Отначало навън беше задушно, а после се бе разразила кратка пролетна буря. Когато Дъждът бе заплющял най-силно, с работниците му бяха прекъснали за обедна почивка и бяха хапнали студени сандвичи и пийнали подсладен чай в горещата кабина на пикапа, докато струите се стичаха по стъклата.
Работата, която можеше да свърши за Фийлдс, предлагаше много възможности. Жената, чиято дума се слушаше в онази къща, имаше ясни идеи. Повечето от тях му допадаха и нямаше търпение да ги нахвърля върху хартия, да ги развие и доизглади.
Когато се беше оказало, че братовчедка на Марша по майчина линия е негова втора братовчедка по бащина, консултацията се бе проточила по-дълго от необходимото и бе преминала в шеговит разговор. Не беше излишен, защото тя можеше да привлече доста други клиенти.
Взе последния завой към дома си, спокоен и доволен, но настроението му помръкна, когато видя колата на Стела, паркирана зад неговата.
Не искаше да се вижда с нея сега. Кроеше други планове, а тя просто щеше да ги провали. Възнамеряваше да вземе душ, да пийне бира и тихо да пусне канала
В сценария му просто нямаше място за жена.
Паркира с ясното намерение да я отпрати. Нямаше я нито в колата, нито на площадката. Запита се дали, след като беше легнала с него, жена като нея можеше да влиза в къщата му в негово отсъствие. Каза си, че никоя няма право, дори Стела, но чу шуртенето на маркуча за полива в градината си.
С ръце в джобовете, тръгна по пътеката встрани от къщата.
Тя стоеше на верандата, с еластичен сив панталон, чиито крачоли достигаха малко над глезените й, и широка синя риза. Огненочервените й къдрици бяха вързани отзад на бухнала конска опашка, която поради необясними причини му се стори адски секси. Слънцето бе пробило през облаците и очите и бяха скрити зад очила със сивкави стъкла.
Изглеждаше чудесно в това семпло облекло и внимаваше да не намокри сивите си еспадрили.
— Днес валя — извика той.
Стела продължи да полива сандъчетата му.
— Не беше достатъчно.
Приключи и спря струята, но остана с маркуча в ръка, когато се обърна с лице към него.
— Зная, че имаш собствен стил и настроения, и това си е твоя работа. Но нямаш право да ми говориш, както днес. Няма да търпя да се държиш с мен като с празноглавка, която звъни на гаджето си в работно време, за да се глези, или досадна бизнес партньорка, която те прекъсва, за да те тормози за подробности. Не съм нито едно от двете.
— Не сме нито гаджета, нито бизнес партньори?
Ясно видя как брадичката й трепна, когато стисна зъби.
— Щом ти се обаждам в работно време, значи имам причина. Тази сутрин определено имах.
Права беше, но не се чувстваше длъжен да го признае.
— Сключих сделката с Фийлдс.
— Ура!
Лоугън прехапа устни, за да сдържи смеха, който предизвика у него ироничният й радостен възглас.
— Ще съставя проект за нея. Подписахме предварителен договор. Ще получиш копия и от двете. Доволна ли си?
— Да. Това, което не одобрявам…
— Къде са децата?
Въпросът му я накара да забрави какво иска да каже.
— Баща ми и съпругата му ги взеха от училище, ще вечерят и ще пренощуват при тях, защото след малко трябва да придружа Хейли на курса за бъдещи майки.
— В колко часа?
