това.
— Може и да е вярно, но също бих казала, че е интересно да бъда с човек, който следва различен ритъм. А сега ще ти помогна да разчистиш масата и ще се прибера у дома.
Лоугън стана едновременно с нея, обхвана раменете й и я притисна с гръб към вратата на хладилника. Заслепи я с целувка и всичкият сподавен гняв, разочарования и копнежи се сляха в едно и изчезнаха.
— Ето ти още един повод за размисъл — каза той.
— Определено.
Роз не се бъркаше в личния живот на другите. Нямаше нищо против случайно дочути клюки, но не си пъхаше носа. Не обичаше, а и не позволяваше на никого да се бърка в нейния живот, и се отнасяше с уважение към правото на другите хора да пазят своя в тайна.
Затова не задаваше никакви въпроси на Стела. Хрумваха й безброй, но не ги изричаше.
Просто наблюдаваше.
Управителката на фирмата й вършеше работата си с обичайното спокойствие и усърдие. Можеше да си я представи по време на бушуващо торнадо, отново способна да ръководи бизнеса ефективно.
Възхищаваше й се, но и донякъде се ужасяваше от това й качество.
Много се бе привързала към Стела и не можеше да отрече, че бе започнала да разчита на нея за подробностите в бизнеса, за да може самата тя да се съсредоточава върху задължението и удоволствието да отглежда растения. Обожаваше децата. Невъзможно бе да не изпитва топли чувства към тях. Бяха чаровни и будни, дяволити и шумни, забавни и неуморни.
Вече така бе свикнала с момчетата, Стела и Хейли, че не можеше да си представи къщата без тях.
Сдържа любопитството си дори когато Стела се прибра след вечерята у Лоугън със сияещо лице на задоволена жена. Но не смъмри Хейли и не я накара да замълчи, когато момичето се разбъбри за това.
— Отказва да сподели подробности — оплака се Хейли, докато двете с Роз плевяха една от лехите пред Харпър Хаус. — Обичам да слушам изчерпателни разкази. Но каза, че й е приготвил вечеря. Винаги съм смятала, че когато един мъж готви, или се опитва да те вкара в леглото си, или е хлътнал по теб.
— Може би просто е огладнял.
— Ако е гладен, поръчва пица. Поне мъжете, които познавам. Мисля, че е хлътнал по нея — Направи дълга пауза, явно очаквайки коментар от Роз. Когато не последва такъв, Хейли въздъхна. — Е? Познаваш го отдавна.
— От няколко години. Не чета мислите му. Но мога да ти кажа, че никога не е готвил за мен.
— Сигурно бившата му жена е голяма кучка.
— Не бих могла да кажа. Не я познавам.
— Дано е такава. Коравосърдечна кучка, която го е накарала да страда и го е изоставила, наранен и изпълнен с негодувание срещу жените. Тогава се появява Стела, завърта му главата и му помага да превъзмогне болката.
Роз седна на пети и се усмихна.
— Толкова си млада, скъпа.
— Не е нужно да съм млада, за да бъда романтичка. Мм… вторият ти съпруг е бил ужасен, нали?
— Беше… и все още е лъжец, измамник и крадец. И непоправим сваляч.
— Разбил е сърцето ти.
— Не. Нарани гордостта ми и ме ядоса, което според мен е по-лошо. Това е минало, Хейли. Ще сложа дионии в тези междини — продължи тя. — Имат дълъг период на цъфтеж и ще изглеждат добре тук.
— Съжалявам.
— Няма за какво да съжаляваш.
— Тази сутрин намина онази жена, госпожа Пийбълс.
— А, да, Роузийн. — Роз се загледа в пространството за миг, след което взе лопатата си и започна да обръща пръстта в предната част на лехата. — Купи ли нещо?
— Мота се около час и каза, че ще дойде отново.
— Типично. Какво търсеше? Със сигурност не цветя.
— Досетих се що за човек е. От онези, които изгарят от любопитство. Дошла е за клюки… Да посява или жъне. Такива като нея има навсякъде.
— Предполагам, че си права.
— Дочула е, че съм дошла да живея тук и че съм ви роднина, и започна да ме разпитва. Не успя да научи много, но се погрижих да си тръгне доволна.
Роз се усмихна широко под козирката на шапката си, когато протегна ръка към поредното растение.
— Браво на теб!
— Мисля, че главната й цел беше да ти предам новината, че Брайс Кларк се е върнал в Мемфис.
Ръката на Роз трепна и неволно отчупи част от стъблото.
— Така ли? — промълви тя съвсем тихо.
— Засега живеел в хотел „Пийбоди“ и започвал да развива бизнес. Не уточни какъв. Каза, че кроял планове да се установи за постоянно и в момента търсел място за офис. Имал вид на преуспял човек.
— Най-вероятно е източил парите на някоя друга слабоумна жена.
— Ти не си слабоумна, Роз.
— Бях… за кратко. Е, за мен няма значение къде се намира и какво прави. Няма да се опаря два пъти на един и същ ръжен. — Засади растението и взе друго. — Популярното название на дионията е мухоловка. Стъблото е лепкаво. Насекомоядно е. Живо доказателство, че нещо красиво на вид може да бъде опасно или поне неприятно.
Опита се да забрави за това, докато се миеше. Не я бе грижа за мошеника, за когото някога бе имала неблагоразумието да се омъжи. Една жена имаше право на грешки, допуснати от самота, лекомислие или… мамка му, просто от суетност.
„Разбира се — помисли си Роз, — стига да ги поправя и да не ги повтаря“.
Облече чиста блуза, прокара пръсти през влажните си коси и погледна лицето си в огледалото. Все още можеше да изглежда добре, доста добре, ако положи малко усилие. Ако търсеше мъж, лесно можеше да намери, и то не защото той си въобразява, че е глупава и има кладенец с пари, от който ще му позволи да черпи колкото желае. Може би случилото се с Брайс бе разклатило увереността и засегнало самочувствието й за известно време, но вече бе стъпила на крака. Повече от здраво.
Не бе имала нужда от мъж, който да запълни празнотата в живота й, преди да се появи той. Нямаше нужда от мъж и сега. Животът й отново бе такъв, какъвто го харесваше. Децата й бяха щастливи и пълноценни, бизнесът й процъфтяваше, имаше сигурност в дома си, приятелки, които истински ценеше, и познати, с които поддържаше добри отношения.
Точно сега към интересните й занимания се бе прибавило и проучването за призрака, бродещ из къщата.
Още веднъж набързо приглади косите си с ръка и тръгна надолу по стълбите, за да се присъедини към останалите от екипа в библиотеката. Когато стигна до долния етаж, чу почукване на вратата и отиде да отвори.
— Лоугън, каква приятна изненада!
— Хейли не ти ли каза, че ще дойда?
— Не, но няма значение. Заповядай.
— Днес я срещнах в градинарския център и тя ме попита дали мога да се отбия, за да ви помогна с някоя и друга идея за проучването. Трудно бе да устоя на предизвикателството да стана ловец на духове.
— Разбирам. — Всичко й стана напълно ясно. — Трябва да те предупредя, че Хейли си е романтичка и в момента вижда в теб Рочестър, а в Стела — Джейн Еър.
— Аха.
Роз само се усмихна.
— Джейн все още е при момчетата и се опитва да ги накара да си легнат. Тръгни към западното крило и просто следвай шума. Можеш да и кажеш, че ще си намерим занимание, докато чакаме да слезе.
