ниски храсти, кремове, а защо не и ириси.
Люлката също трябваше да се боядиса и да се постави маса ето там… и там. Пейка близо до черешата, може би още една пътека, водеща до нея отзад. С плочки или красиви естествени камъни с мъх или мащерка, растящи между тях.
Спря, когато стигна до площадката. „Навярно той има свои планове“, каза си Стела. В неговия дом, според неговите планове. Колкото и да й харесваше къщата, тя не беше нейна.
Все още не бе започнала да търси свое жилище.
Пое си дъх, пооправи косите си и почука.
Чака дълго — или поне така й се стори — и заусуква каишката на часовника около пръста си. Тръпки на напрежение започнаха да танцуват в бърз ритъм в корема й, докато стоеше пред прага му във вечерния хлад.
Когато вратата най-сетне се отвори, положи усилия да се усмихне. Той изглеждаше толкова
Подаде му сандъчето с далии, което носеше.
— Напоследък далиите не излизат от ума ми — сподели тя. — Дано има къде да ги сложиш.
— Със сигурност ще намеря място. Благодаря. Заповядай.
— Къщата ти ми харесва — започна тя, — както и това което правиш с нея. Неволно започнах да си представям как засаждам…
Изведнъж замълча. Влизаше се направо в помещение което можеше да е хол или всекидневна, но беше съвсем празно. Стените бяха голи, дъските на пода — издраскани а над опушената камина нямаше полица.
— За какво говореше?
— Страхотен изглед.
Не можа да каже нищо друго, но това беше истина. Огромните прозорци разкриваха цялата красота на градината. Но
— В момента не ползвам тази стая.
— Очевидно.
— Имам планове за нея в далечно бъдеще, когато намеря време и реша да се заема с това. Влизай навътре, преди да се разплачеш.
— В такова състояние ли се намираше, когато я купи?
— Вътре ли? — Сви рамене, вървейки по сводест коридор към стая, вероятно предвидена за трапезария, но също празна. Тапетите на стените бяха избелели и окъсани. Виждаха се по-светли петна, където навярно бяха висели картини. — Ще покрия тези дъски с мокет. От течовете през зимата целият таван на горния етаж е на петна. Има и щети от термити. Миналата зима бяха прояли стените.
— За какво ще използваш тази стая?
— Все още не съм решил.
Влезе през друга врата. Стела въздъхна.
— Надявам се, че тук ще се чувстваш по-уютно — каза Лоугън.
Сложи цветята на светлобежовия гранитен плот и се отдръпна назад, за да й даде възможност да разгледа.
У нея не остана и следа от съмнение, че сам е проектирал кухнята. Беше обзаведена с мъжки вкус. Светлобежовия цвят на плотовете, същият като на теракотата на пода, чудесно се съчетаваше с по-тъмните стени. Шкафовете бяха от тъмно масивно дърво, с врати от матово стъкло В керамични сандъчета върху широкия перваз над двойната мивка и над малката камина в ъгъла растяха подправки.
На дългия Г-образен плот имаше предостатъчно площ за действие както и място за хранене на диагоналния, отделящ кухнята от просторния хол, където той бе сложил диван и две големи кресла с кожени тапицерии.
Най-много й хареса стъклото, с което бе заменил задната стена. Човек можеше да седи там и да се чувства, сякаш е в създадените от Лоугън градини навън. Само няколко крачки — и можеше да прекоси каменната тераса и да се озове сред дърветата и цветята.
— Чудесно е! Чудесно! Сам ли направи всичко това?
В мига, в който видя изражението й, Лоугън изпита желание да я увери, че дори е отлял стъклото сам.
— Почти! През зимата работата навън замира, така че мога да се заема с интериора, когато си го поставя за цел. Познавам хора, които вършат добра работа или срещу заплащане, или услуга за услуга. Искаш ли нещо за пиене?
— Хм! Да. Благодаря. Другата стая е подходяща за официална трапезария, в която да каниш гости за вечеря. Разбира се, по-късно всички ще се прехвърлят тук. Обстановката е толкова примамлива. — Стела се върна в кухнята и взе чашата, която той и подаде. — Ще стане страхотно. Уникално, красиво и уютно. Харесват ми цветовете, които си подбрал.
— Последната жена, която доведох тук, ги нарече скучни.
— Какво ли е разбирала! — Стела отпи глътка и поклати глава. — Не, според мен са естествени и подходящи за теб и къщата. — Хвърли поглед към плота, върху който имаше дъска с нарязани зеленчуци. — Очевидно можеш да готвиш, така че се нуждаеш от удобна кухня. Какво ще кажеш да се поразходя с това вино и да те оставя да вечеряш на спокойствие?
— Не си ли гладна? Тогава превъзходната ми риба тон ще отиде на вятъра.
— О! Стомахът й закъркори. — Нямах намерение да се самопоканя на вечеря… Просто си помислих…
— Обичаш ли риба тон на скара?
— Да. Да, обичам.
— Добре. Кога предпочиташ да хапнем — преди или след?
В лицето и нахлу кръв, която после изведнъж се оттегли.
— А…
— Преди или след като те разведа из къщата?
Насмешката в гласа му й даде да разбере, че се е досетил какви мисли минават през ума й.
— След. — Стела отпи вино за кураж. — После. Най-добре е да разгледаме градината, докато навън е светло.
Изведе я на верандата и нервите й се поуспокоиха, докато разговаряха за разположението на имота и плановете му за него.
Тя оглеждаше заравнената земя и кимаше, възхитена от идеите му за цветни лехи до кухнята, алпинеуми и шадравани. Сърцето й се изпълни с вълнение.
— Ще махна тези стари изпочупени тухли — обясни Лоугън. — Познавам един зидар, който ще направи тристенна ограда, шест-седем квадрата навътре.
— Ще имаш вътрешна градина. Господи, ще се разплача! Винаги съм мечтала за такава. Дворът ми в Мичиган просто не беше подходящ. Обещах си, когато купя нова къща, да си направя. С малък шадраван, каменни пейки и тайни кътчета.
Стела бавно се завъртя. Очевидно тук вече беше положен къртовски труд, а предстоеше още повече. Струваше си да познава човек, който има волята и желанието за това.
— Завиждам ти и ти се възхищавам за всеки сантиметър тук. Ако имаш нужда от още помощници, обади ми се. Липсват ми заниманията в градината за удоволствие.
— Има с какво да помогнеш, а ако доведеш момчетата, ще се намери работа и за тях. — Когато я видя да повдига вежди, той добави: — Няма да ми пречат, ако се тревожиш за това. Няма смисъл да проектирам градина, в която децата не са добре дошли.
— Защо нямаш свои деца?
— Мислех, че до тази възраст вече ще имам. — Протегна ръка и погали косите й, доволен, че този път не са прихваната с фиби. — Но нещата не винаги се развиват според плановете ни.
Тръгнаха заедно обратно към къщата.
