искала да го унищожиш.
— За жалост нямам представа. Възможно е да е някакъв символ, свързан с градините тук, с разсадника. Не знам. Но далията е едно от любимите ми цветя, а тя искаше да я изкореня.
— Още нещо, за което да държим сметка. — Роз бавно отпи шампанско. — Да си починем тази вечер, преди да се побъркаме от страх. Мога да отделя малко време през седмицата, за да потърся имена.
— Плахо кроя планове за сряда след работа. Ако нямате нищо против да наглеждате момчетата няколко часа.
— Мисля, че ще можем — съгласи се Роз.
— Нова среща с мистър Съвършено тяло?
Роз се засмя и хапна още хайвер.
— Предполагам, че това е Лоугън.
— Според Хейли — потвърди Стела. — Мисля да намина да разгледам къщата му. Да видя с очите си как е оформил градината. — Отпи още малко вино. — Въпреки че това е самата истина, основната цел на посещението ми ще бъде секс. Може би. Освен ако не променя решението си. Или той своето. — Тя остави чашата си. — Е, това е.
— Не зная какво очакваш да кажем — каза Роз след миг.
— Приятно прекарване? — предложи Хейли. После сведе поглед към корема си. — Но умната.
— Казвам ви, защото така или иначе ще разберете, или поне ще подозирате и ще се питате. Мисля, че е по-добре да не увъртам. Не ми се струва редно да ви моля да гледате децата ми… докато аз се забавлявам, без да бъда честна с вас.
— Животът си е твой, Стела — изтъкна Роз.
— Да. — Хейли се наслади на последната си глътка шампанско. — Не че не бих искала да чуя подробностите. От дълго време насам мога само да слушам за секс. Така че, ако имаш желание да ги споделиш…
— Ще го имам предвид. Е, време е да строя синовете си. Благодаря за почерпката, Роз.
— Заслужихме я.
Докато се отдалечаваше, Стела чу Роз да казва с насмешка зад гърба й:
— Мистър Съвършено тяло, а?
Последва женски смях на два гласа.
Четиринадесета глава
Чувство за вина терзаеше Стела, докато бързаше към къщата, за да се преоблече преди срещата с Лоугън. „Не, не среща“, поправи се тя, когато влезе под душа. За среща се крояха планове. Просто щеше да намине да се видят.
Значи досега бяха имали едно излизане, една среща и едно наминаване. Това се оказваше най- странната връзка в живота й.
Но както и да го наречеше, не преставаше да се чувства виновна. Днес нямаше да сервира вечеря на децата си и да слуша за приключенията им през деня, докато се хранят.
Не беше длъжна през всеки миг от свободното си време да е с тях. Напомни си това, докато излизаше от банята. Не би било добре нито за тях, нито за нея. Нямаше да умрат от глад, ако тя не стоеше там да ги нахрани.
Все пак й се струваше ужасно егоистично от нейна страна да ги остави в ръцете на други хора, за да прекара вечерта с мъж. В интимни отношения с мъж, ако нещата се развиеха според очакванията й.
„Извинявайте, деца, мама няма да бъде с вас на вечеря, защото ще прави горещ, страстен секс“.
Господи!
Намаза тялото си с крем, все още разкъсвана между нетърпеливото очакване и угризенията.
Навярно трябваше да го отложи. Безспорно беше прибързано и не в стила й. Когато правеше нещо, което не е в стила й, обикновено се оказваше грешка.
Бе на тридесет и три години и имаше право на физическа връзка с мъж, който я привлича и разпалва у нея желание. Мъж, с когото бяха открили изненадващо много неща.
Тридесет и три. През август щеше да навърши тридесет и четири Потръпна при тази мисъл. Тридесет и четири бе доста по-близо до тридесет и пет, отколкото тридесет. Проклятие!
Е добре, нямаше да мисли за това. „Забрави цифрите“. Просто можеше да се нарече „зряла жена“, което бе хубаво.
„Зряла жена“, каза си Стела. Облече халата си и се зае да поработи върху лицето си. Необвързана зряла жена. Необвързан зрял мъж. Общи интереси и непринудени разговори. Силна сексуална тръпка.
Как можеше една жена да разсъждава трезво, когато не спираше да си представя какво би било ръцете на един мъж да…
—
Продължи да се взира в частично гримираното си лице в огледалото.
— Да?
Настойчивото чукане по вратата на банята прозвуча като картечен откос.
— Мамо! Мога ли да вляза? Мога ли? Мамо!
Сама отвори вратата и видя Люк с почервеняло от гняв лице и свити юмруци.
— Какво има?
— Той пак ме гледа.
— О, Люк!
— С онзи поглед, мамо, с онази… физиономия.
Физиономията й бе добре позната. Гевин присвиваше очи и ехидно се усмихваше, когато искаше да тормози брат си. Знаеше, че той старателно репетира пред огледалото.
— Просто не го гледай.
— Тогава започва да издава онези звуци.
Звуците бяха съскане и пъхтене, което можеше да продължи с часове, ако някой не се намеси. Стела бе установила, че дори най-печеният агент на ЦРУ не би издържал на това брутално мъчение.
— Добре.
Как, за бога, да се подготви за секс, когато трябваше да влезе в ролята на рефер? Бързо закрачи през банята и стаята на момчетата към всекидневната от другата страна на коридора, където се бе надявала синовете й да прекарат двадесетте минути, докато тя се облече подходящо, в кротко гледане на анимационни филми.
„Глупачка — помисли си тя. — Голяма глупачка“
Гевин вдигна поглед към нея от пода, където лежеше изтегнат. Лицето му изглеждаше въплъщение на самата невинност под разрошените руси коси.
„На подстригване следващата седмица“, мислено си набеляза тя.
Държеше количка от „Мачбокс“ и разсеяно търкаляше колелата й, докато на екрана се разиграваше битка. Около него лежаха още няколко колички, обърнати на една страна или върху покрива си като след ужасяваща катастрофа. За нещастие миниатюрната линейка и полицейската кола бяха претърпели страховит челен сблъсък.
Отникъде не идваше помощ.
— Мамо, лицето ти изглежда разкривено.
— Зная. Гевин, искам да престанеш.
— Не правя нищо.
Осезаемо почувства острите ръбове на пронизителен крясък, който напираше в гърлото й. „Не го хокай — каза си тя. — Не го хокай“.
— Може би искаш да не правиш нищо, затворен в стаята си цяла вечер.
— Не съм…
— Гевин! — Сне забраната, която си бе наложила, но едва след като потисна крясъка. Заговори със сериозен и заплашителен тон: — Не гледай брат си с онзи поглед. Не съскай. Знаеш, че го дразниш, и
