— Искам да кажа, че… — Зъбите му изучаваха плътта на рамото й и приятният им гъдел замъгли разсъдъка й. — Няма значение.
Докосваше я точно както й бе казал, че желае. Дланите му се придвижиха от рамото до върховете на пръстите й и бавно продължиха надолу по ханша й, следвайки извивките, нетърпеливи да ги опознаят.
След това устните му отново се сляха с нейните, горещи и ненаситни. Усещанията й експлодираха като електрически искри, докато ръцете и устните му жадно я изпиваха. Силни ръце със загрубели длани, галещи кожата й умело и страстно.
Точно както си го бе представяла, точно за каквото бе копняла.
Желания, които безмилостно бе потискала, изплуваха на повърхността с вик за живот. Понесена от вълните на насладата, тя сграбчи ризата му и ръцете й потърсиха горещата му гола плът, за да се впият в нея.
Мускулесто мъжко тяло.
Той достигна гърдите й и я накара да се надигне, докато възбуждащо обхождаше с устни блузата и сутиена и а раздвижваше кръвта й на тласъци. Всичко в нея тръпнеше, очакваше, жадуваше.
Всичките и сетива бяха будни и увлечени във неудържими пориви, на които се бе предала. Отдавна не се бе стремила така отчаяно към онзи миг на безкрайна лекота. Копнееше за топлината, която изпълваше цялото й същество, докато силните му, загрубели от работа ръце и ненаситните му устни наелектризираха тялото й.
Бе изпяло във властта на тези тръпки, на тези изгарящи, копнежи, опиянена от свободата да ги утоли.
Издигаше се с него с ритмични движения, плът до плът. Светлата й кожа и съвършените й форми го водеха към забрава. Изглеждаше повече от прелестна на чезнещата светлина, върху тъмната покривка, с тези разрошени огненочервени коси и топли сини очи с премрежен поглед.
От нея струеше страст, която се преливаше с неговата, и му се искаше да й даде повече, да получи повече, да се потопи в това, което си даряваха. Уханието й го изпълваше като жадувани глътки въздух. Шепнеше името й, наслаждавайки се на всеки миг от взаимното изучаване. Бе по-вълнуващо, отколкото бе очаквал.
Сърцето й препускаше, докато треперещите му ръце я издигаха все по-високо — като вълна, набираща скорост. Достигна до гребена й и почувства в себе си нов, безкраен прилив на топлина. Отново се изви към него, сграбчи го в прегръдката си и пулсът й стана неудържим.
Устните й всмукваха неговите с дива ярост и съзнанието й крещеше: „Отново!“.
Той я притискаше към себе си, докато се носеше по вълната, и тръпките, които я разтърсваха, изпълниха сърцето, ума и слабините му с напрежение, прерастващо в болка. Когато болката стана непоносима, най- сетне навлезе в тялото й.
Тя издаде още един вик — на изумление и тържество. Вече се движеше с него, чувствено поклащайки ханш, а ръцете и докосваха лицето му.
През целия си живот не бе виждал да разцъфтява такава красота.
Когато очите й се присвиха и от гърлото й се изтръгна вик, той се предаде.
Стела лежеше неподвижна, притисната от тежестта му и размишляваше за чудото да се чувства безпомощна под тялото на мъж. Бе отпусната, сънена и съвършено спокойна. Представи си как от пръстите на ръцете и краката й заструява розова светлина.
Сърцето и все още биеше учестено. Коя жена не би изпитвала вълнение при мисълта, че е накарала един едър, силен мъж да остане без дъх?
Мъркайки като доволна котка, прокара ръка по гърба му.
Лоугън простена, претърколи се и се отпусна до нея.
Почувства се разголена и засрамена. Протегна ръка и придърпа покривката, за да се завие, поне отчасти. Тогава той направи нещо, което я накара да застине и сърцето й да подскочи.
Хвана ръката й и целуна пръстите й.
Не изрече нито дума, но тя не можа да помръдне, опитвайки се да овладее сърцето си.
— Мисля, че не бива да те държа гладна — провлечено каза Лоугън.
— Трябва да се обадя, за да се уверя, че с момчетата всичко е наред.
— Върви. — Стана и я потупа по голото бедро, преди да се измъкне от леглото и да нахлузи джинсите си. — Аз ще се заема с вечерята в кухнята.
Без да си направи труда да облече риза, тръгна към вратата. Но преди да излезе, се спря, обърна се и я погледна.
— Какво?
Стела повдигна ръка в нехаен опит да скрие гърдите си.
— Харесваш ми така. Разрошена и поруменяла. Иска ми се да те поразроша и загрея още малко при първа възможност.
— О!
Опита се да съчини отговор, но той вече се отдалечаваше. И си подсвиркваше.
Петнадесета глава
Безспорно умееше да готви. С малко помощ от нея, успя да сложи на масата вкусно ястие от риба тон на скара с пикантна гарнитура от кафяв ориз със задушени зеленчуци и гъби. Бе от готвачите, които сипват продукти на око или импулсивно и явно се забавляват.
Резултатът бе чудесен.
Тя беше съвестна, компетентна готвачка. Отмерваше всичко и гледаше на готвенето като на досадно ежедневно задължение.
Вероятно това бе красноречива аналогия за характерите им. И още една причина да се запита защо сега седи в кухнята му, а преди малко бе лежала гола в спалнята му.
Сексът се оказа… невероятен. Не виждаше смисъл да не е честна със себе си. След бурен здравословен секс би трябвало да се чувства отпусната и спокойна, а изпитваше тревога и неудобство.
Изживяването беше вълнуващо, а той просто бе станал и се бе заловил да приготвя вечеря. Сякаш бяха изиграли приятелска партия тенис.
Но преди това бе целунал пръстите й и с тази нежна ласка бе изпратил стрела право към сърцето й.
„Проблемът е мой, мой е“, напомни си — Знаеше, че твърде много анализира и усложнява нещата. Но ако не анализираше нещо, как би могла да разбере какво е?
— Харесва ли ти вечерята?
Прекъсна вътрешната си дилема, когато забеляза, че той я гледа съсредоточено с очите на тигър.
— Страхотна е.
— Не ядеш много.
Съзнателно набоде по-тлъсто парче риба.
— Никога не съм разбирала хората, които готвят като теб или като в кулинарните предавания. Просто сипваш, продукти — малко от това, щипка от онова. Как улучваш пропорциите?
Ако наистина си мислеше за готвене, докато устните й се цупеха така секси, би излязъл навън и би изял лопата тор.
— Не зная. Обикновено се получава или едно, или друго.
Не можеше да проникне в съзнанието й, но бе убеден, че мислите, които се въртят там, са свързани със секс или с последиците от него. Реши засега да играят по нейните правила.
— Щом се налага да готвя, защото не искам винаги да вечерям в ресторант, държа да ми бъде приятно. Ако стриктно спазвам рецепти, ще започна да се изнервям.
— А аз бих се изнервила, ако нямам рецепта, която да следвам Ще се питам дали няма да стане твърде пикантно или твърде постно, препечено или недопечено. Когато сложа ястието на масата, ще се чувствам съсипана. — На лицето и се изписа тревога. — Мястото ми не е тук, нали?
— Какво имаш предвид под „тук“?
— Тук, тук. — Тя направи широк жест с ръце. — С теб, в прекрасно проектираната кухня на странно
