уютната ти полупразна къща. На масата, с това оригинално вкусно ястие, след сексуалната лудост, която изживяхме в твоята спалня, чийто интериор сякаш казва: „Аз съм мъж, който знае какво иска“.
Лоугън се отпусна на стола и се опита да разсее бученето в ушите си с голяма глътка вино. Явно я бе преценил правилно, но му се струваше, че никога не ще я опознае напълно.
— За първи път чувам такова определение на думата „тук“. На север ли го научи?
— Разбираш какво искам да кажа — сопна се тя. — Не е… Просто не е…
— Ефективно? Подредено? Организирано?
— Не ми говори с този критичен тон.
— Не е критичен, а издава раздразнението ми. Какъв е проблемът ти, Червенокоске?
— Ти ме
— Аха. — Лоугън сви рамене. — Дано това е всичко.
Продължи да се храни.
— Смешно ли ти се струва?
— Не, но съм гладен, а и не мога да ти помогна да не се чувстваш объркана. Този факт не ме притеснява, защото иначе щеше да започнеш да подреждаш всичко по азбучен ред.
Сините като метличини очи се присвиха до малки процепи.
— А: ти си арогантен и агресивен; Б: безочлив; В:…
— В: ти си вироглава всезнайка, но това вече не ме дразни, както по-рано. Мисля, че между нас става нещо интересно. Никой от двама ни не го искаше, но аз се нося по течението, а ти се опитваш да плуваш срещу него. Проклет да съм, ако знам защо започваш да ми харесваш.
— Рискувам повече, отколкото ти.
Лицето му стана сериозно.
— Няма да навредя на децата ти.
— Ако вярвах, че си способен, не бих се сближила с теб до това ниво.
— До кое ниво?
— Секс и вечеря в дома ти.
— Май сексът ти хареса повече, отколкото разговорът на масата?
— Напълно си прав. Защото не зная какво очакваш от мен а и не съм сигурна какви са моите очаквания.
— Също като да сложиш продукти в тенджерата и да не знаеш какво точно ще се получи.
Стела въздъхна.
— Очевидно ме разбираш по-добре, отколкото аз теб.
— Аз не съм толкова сложен.
— О, моля те! Ти си като лабиринт, Лоугън. — Вгледа се в лицето му, докато започна да различава малките златисти петънца на зелените му очи. — Лабиринт без никаква геометрична последователност. В професионално отношение си един от най-галантните, най-изобретателните и най-компетентните специалисти по оформяне на градини, с които съм работила, но съставяш половината от проектите си в движение, върху хвърчащи листчета, които държиш натъпкани в джобовете си или в пикапа.
Лоугън загреба още ориз.
— Работата ми спори.
— Несъмнено, но не би трябвало да е така. Ти твориш сред хаос, както личи от всичко в тази къща. Ничия работа не би трябвало да спори при подобни обстоятелства.
— Почакай. — Лоугън протегна ръката, в която държеше вилицата си. — Къде виждаш хаос? Тази къща е почти празна.
— Именно! — Стела размаха пръст срещу него. — Имаш прекрасна кухня, уютна и изискана спалня…
— Изискана? — Кристално ясният му поглед издаде изумление. — Господи!
— И празни стаи. Вместо да скубеш косите си и да се питаш какво да правиш с това пространство, ти си безкрайно спокоен. Просто… — описа широки кръгове с ръце — мързелуваш.
— Никога през живота си не съм мързелувал. Понякога успокоявам темпото — съгласи се той, — но не мързелувам.
— Както и да е. Разбираш от хубаво вино и четеш комикси. Какъв смисъл има от това?
— Важен, като се има предвид, че обичам виното и комиксите.
— Бил си женен и явно си държал на брака си, щом си напуснал родния си край.
— Какъв е смисълът човек да се жени, ако не е готов да направи компромиси заради другия? Или поне да опита.
— Обичал си я — кимна Стела. — И все пак разводът не е оставил никакви рани у теб. Бракът не е вървял и ти си го прекратил. В един миг си груб и безцеремонен, а в следващия ставаш отстъпчив. Знаеше за какво съм дошла тази вечер и все пак си направи труда да приготвиш вечеря… бих могла да добавя към азбучния си списък думите „внимателен“ и „грижовен“.
— За бога, Червенокоске, ти ме уби! Бих преминал направо на буква С и бих те нарекъл „сладурана“, но точно сега се държиш като сприхава сухарка.
Въпреки че той се смееше, Стела вече бе набрала инерция и не можеше да спре.
— Правим невероятен, бурен секс, а после ти изскачаш от леглото, сякаш сме заедно от години и това се е превърнало в навик за нас. Не мога да го проумея.
Когато реши, че тя е свършила, Лоугън взе чашата си и замислено отпи.
— Да видим дали ще мога да ти обясня. Държа да изтъкна, че не долових никаква геометрична последователност.
— О, престани!
Стела понечи да стане, но ръката му сграбчи нейната.
— Не, ще ме изслушаш. Мой ред е. Ако не работех така, както желая, нямаше да се получават толкова добри резултати и определено нямаше да обичам работата си. Разбрах го на север. Бракът ми се провали. Никой не обича провалите, но те са неизбежна част от живота. Издънихме се, но не пострада никой, освен самите ние. Преглътнахме го и продължихме напред.
— Но…
— Тихо! Ако съм груб и безцеремонен, това е продиктувано от чувствата ми, а ако съм отстъпчив — от желанията ми или понякога от необходимост. — „По дяволите!“, помисли си той и отново отпи от виното си. Тя почти не бе докоснала своето. — Докъде бях стигнал? А, да, за идването ти. Разбира се, че знаех за какво си дошла. Не сме тийнейджъри, а и ти си много пряма жена, макар и по свой начин. Ясно ти показах, че те желая. Не би почукала на вратата ми, ако не се чувстваше готова. Що се отнася до вечерята, имаше няколко причини. Първо, всяка вечер ям. Второ, исках да бъдем заедно тук, по този начин. Преди, след и междувременно. Каквото и да стане.
Докато го слушаше, гневът й неусетно бе отшумял.
— Как успяваш винаги да говориш толкова разумно?
— Не съм свършил. Ще се съглася с теб за секса, но възразявам по повод думата „изскачаш“. Никога не изскачам от леглото, както и не мързелувам. Станах, защото ако бях полежал до теб малко по-дълго, щях да те помоля да останеш, а зная, че не можеш. Освен това, не съм сигурен дали самият аз съм готов. Ако си от жените, които си падат по дългите словоизлияния след секс от рода на: „Скъпа, беше страхотно…“
— Не съм. — Нещо в повишения му тон накара устните й да трепнат. — Сама мога да си съставя преценка и тя е, че те разбих там горе.
Ръката му се плъзна към китката й и отново към пръстите.
— Разбиването беше взаимно.
— Точно така. Взаимно разбиване. Мисля, че първият път с нов партньор остава в съзнанието на повечето жени и е колкото вълнуващ, толкова и изнервящ, ако случилото се е докоснало струна в душата им. Ти докосна нещо в моята и това ме плаши.
— Пряма, както винаги — отбеляза той.
— Аз съм пряма, а ти си неразгадаем. Трудна комбинация. Даваш ми доста поводи за размисъл. Извинявай, че направих толкова голям въпрос.
— Скъпа, ти си родена, за да правиш въпрос от всичко. Интересното е, че започвам да свиквам с
