свеж.
— Ти нямаш вина.
Роз махна с ръка и мина през широка отворена врата. Отвъд нея се намираха стайните растения — от екзотични до класически, в саксии — от миниатюрни до огромни, с диаметър на шахта. Имаше и още аксесоари: декоративни камъни, решетки, мебели за беседки, фонтани и пейки.
— Държа всеки от персонала ми да има познания за всичко — каза Роз, докато разглеждаха. — Ако не знаят някой отговор, трябва да знаят как да го намерят. Не сме голяма фирма в сравнение с онези, които продават на едро или се занимават с проектиране на паркове. Цените ни не са като в градинарските сектори на магазините с намалени цени. Затова се стараем да предлагаме и необичайни растения, освен най- разпространените, и добро обслужване. Посещаваме клиентите си в домовете им.
— Има ли човек от персонала, когото изпращате за консултации на място?
— Или Харпър, или аз поемаме тази задача, ако някой клиент има проблем с нещо, купено оттук. Или просто се нуждае от личен съвет. — Плъзна ръце в джобовете си и се залюля напред-назад на токовете на гумените си ботуши. — Освен това имам проектант на градини. Наложи се да му обещая цяло състояние, за да го открадна от конкурентна фирма, и да му дам почти пълна свобода. Но е най-добрият. Възнамерявам да разширя тази дейност.
— Какъв е девизът ви?
Роз се обърна към нея и високо повдигна вежди. В проницателните й очи проблесна насмешка.
— Ето защо се нуждая от човек като теб. Някои, който може да казва „нашият девиз“ с гордо вдигната глава. Нека помисля. — С ръце на хълбоците, огледа търговската зона и отвори големите стъклени врати към оранжерията. — Смятам, че имаме две основни мисии… ето тук съхраняваме повечето едногодишни растения и висящите кошници, които впрочем тръгват през март. Първата ни мисия е да помагаме на градинарите любители. От едва прохождащите до по-опитните, които знаят какво искат и са готови да пробват нещо ново или необичайно. Да предлагаме на тези клиенти добра стока, добро обслужване и добри съвети. Втората ни мисия е да задоволим потребностите на клиента, който има пари, но не и време или желание да се рови в пръстта. Онзи, който иска градината му да е красива, но или не знае откъде да започне, или не иска да си прави труда. Готови сме да отидем и срещу прилично възнаграждение да съставим проект, да доставим растения и да наемем работници. Гарантираме, че ще остане доволен.
— Добре.
Стела огледа дългите маси, въртящите се глави на напоителната система, улеите за оттичане на полегатия бетониран под.
— Когато започне сезонът, излагаме едногодишните и многогодишните растения покрай тази стена на сградата. Виждат се отпред когато някой мине покрай оградата или влезе с кола. Имаме покрит сектор за онези, които се нуждаят от сянка — продължи тя, докато вървеше през оранжерията и ботушите й шляпаха по бетона. — Тук държим подправки, а ето там е складът за допълнителни саксии, пластмасови чинийки и етикети. Отзад са оранжериите за млади издънки и разсад. Онези двете ще бъдат отворени за посетители и на място ще се продават едногодишни растения.
Преминаха по чакълена алея и отново излязоха на асфалт покрай храсти и декоративни дръвчета. Роз посочи към сектора отстрани, където имаше зимни парници.
— Зад тях, затворени за клиенти, са секторите за разсаждане и присаждане. Държим повечето разсад в кутийки с пръст, но съм отделила един-два акра земя за отглеждане на открито. Няма проблем с напояването тук.
Продължиха да вървят. Стела внимателно разглеждаше и правеше изводи. Страстната тръпка в корема й ставаше все по-изгаряща.
Можеше да направи нещо тук. Да остави своя отпечатък върху съвършената основа, положена от друга жена. Можеше да й помогне да разширява, подобрява, усъвършенства.
„Удовлетворение? — помисли си тя. — Предизвикателства?“ Господи, всеки миг тук щеше да е изпълнен с това. Беше великолепно.
Оранжериите с куполовидна форма, работните плотове, масите за излагане на стока, навесите, стъклените стени, напоителните системи. Стела видя всичко отрупано с растения, а наоколо — тълпи клиенти. Предвкуси разрастване и нови възможности.
Роз отвори вратата на оранжерията за разсаждане и Стела не можа да сдържи тихата си въздишка на наслада, когато долови мирис на влажна пръст и млади растения. Знаеше, че къдриците й ще се разпилеят в безпорядък от влагата и топлия въздух, но влезе.
Над облагородената почва в кутийките за разсад се виждаха нежни зелени стъбълца. Вече бяха окачени кошници с напълно развити рано цъфтящи цветя. В далечния край стояха родителите на тези мъничета, използвани за разсаждане. На закачалки висяха престилки, по масите или в кофи до тях имаше безброй инструменти.
Стела тръгна мълчаливо по пътеките между тях и забеляза, че на всяка кутийка е поставен четлив етикет. Позна повечето растения, без да чете надписите. Мексикански астри и кандилки, петунии и пенстемони. Толкова на юг, само след няколко седмици щяха да са готови за засаждане в лехи и сандъчета, на слънце или в сенчести кътчета.
Дали тя имаше готовност да пусне корени тук и да разцъфти? А синовете й?
Знаеше, че градинарството е риск, а животът — още по-голям. Умните хора преценяваха рисковете, свеждаха ги до минимум и работеха, за да постигат целите си.
— Искам да видя сектора за присаждане, складовете и офисите.
— Добре. Най-добре излез. Костюмът ти ще се намачка.
Стела сведе поглед към зелените ботуши и се засмя.
— Жалко за старанието ми да изглеждам представителна.
Смехът накара Роз одобрително да поклати глава.
— Ти си хубава жена, с добър вкус за облекло. Не е зле да имаш такъв имидж. Отделила си време да се издокараш за срещата, за разлика от мен. Оценявам това.
— Вие държите картите, госпожо Харпър. Можете да се обличате, както желаете.
— Права си. — Роз тръгна обратно към вратата, посочи навън и излезе сред лекия хладен ръмеж. — Да влезем в офиса. Няма смисъл да те влача из имението в дъжда. Какви са другите причини да се преместиш тук?
— Не намерих нито една причина да остана в Мичиган. Преместихме се там, след като се омъжих за Кевин, заради работата му. Мисля, че останах тези години след смъртта му от лоялност или просто по навик. Не съм сигурна. Харесвах работата си, но никога не съм имала чувството, че съм намерила своето място. По-скоро живеех ден за ден.
— Роднини?
— Не, в Мичиган нямам. Бяхме само аз и момчетата. Родителите на Кевин са починали още преди да се оженим. Майка ми живее в Ню Йорк, но нямам желание да отгледам децата си в този град. Освен това, с майка ми имаме, сложни отношения. Както много майки и дъщери.
— Слана богу, че аз имам синове.
— О, да. — Стела отново се засмя, вече по-спокойна. — Родителите ми се разведоха, когато бях много малка. Навярно знаете.
— Отчасти. Както вече казах, с баща ти и Джолийн сме приятели.
— Привързана съм към тях. Затова, вместо да затворя очи и да забия топлийка в картата, реших да дойда тук. Родена съм тук. Не си спомням почти нищо, но се надявах да усетя връзка с родния край. Може би това е мястото ми.
Отново влязоха в търговската сграда и в малък разхвърлян офис, който накара организираната душа на Стела да потръпне.
— Не го ползвам често — започна Роз. — Нещата ми са разпръснати тук и в къщата. Когато съм в центъра, обикновено прекарвам времето си в оранжериите или навън. — Отмести книгите за градинарство от един стол, посочи към него и се подпря на ръба на претрупаното бюро, щом Стела седна. — Зная кои са силните ми страни и как да имам успешен бизнес. Изградих този градинарски център от нулата за по-малко от пет години. Когато беше по-малък и вършех почти всичко сама, можех да си позволя да допускам грешки. Сега имам осемнадесет служители през сезона. Хората разчитат на мен за заплатите си. Затова не мога да
