— Лесно е да го кажеш — разгневи се отново тя. — В теб не се е вселил дух.
Седма глава
— Като в доброто старо време — отбеляза Стела, докато седеше във всекидневната на горния етаж с Роз и Хейли пред бутилка охладено бяло вино.
— Трябва да нахраня Лили.
Роз наля виното и избра едно от захаросаните зърна грозде, които Дейвид бе подредил във фруктиера.
— Хейли, знаеш, че не само ще бъде нахранена, а и ще си прекара приятно в компанията на онези мъже.
— Лоугън ще се поупражнява. Може би ще се опитаме да си направим бебе.
— Наистина ли? — За първи път от няколко часа настроението на Хейли се подобри. — Това е чудесно. Ще бъде красиво бебче, а и Гевин и Люк ще се радват да си имат още едно братче или сестриче.
— Все още го обсъждаме, но скоро ще пристъпим към действие.
— Хейли, по-добре ли се чувстваш? — попита я Роз.
— Да. Извинявайте, че бях сприхава.
— Всеки има право на това понякога. А сега е време да изплюеш камъчето. Не искаше да говориш за какво точно сте спорили с Харпър. Дадохме ти достатъчно време да превъзмогнеш паниката и да си поплачеш.
— Благодарение на това останахме насаме. Нищо не прогонва мъжете от стаята по-бързо от женска истерия.
— Мисля, че ти искаше точно това. — Роз повдигна вежди и си взе още едно зърно. — Не желаеше да го обсъждаш с Мич. Нито за какво сте спорили, нито какво си казала на Харпър… Или по-скоро, какво е казала Амелия.
Хейли избегна погледа на Роз и остана загледана във фруктиерата, сякаш лъскавите гроздови зърна сега бяха най-важното нещо за нея.
— Не разбирам защо толкова се интересувате какво сме си казали. Важно е случилото се.
— Стига глупости — ласкаво я прекъсна Роз. — Всяка подробност е от значение. Не се опитах да го изкопча от Харпър, но ще го направя. Ала предпочитам да го чуя от теб, защото ние трите сме преките участнички в тази история. Затова преглътни гордостта си или каквото те възпира и бъди откровена.
— Съжалявам. Злоупотребих с добротата ти.
— И как стана това?
Хейли отпи глътка вино за кураж.
— Започнах да свалям Харпър.
— Е, и какво от това?
— Не разбираш ли? — Трудно й бе да проумее тази реакция. — Ти ме прие в дома си, с Лили станахме част от семейството ти. Нещо повече, ти…
— Не ме карай да съжалявам, като драматизираш нещата. Харпър е пълнолетен мъж, който сам взема решения за безброй неща, включително и за жените в живота си. Щом го сваляш, не се и съмнявам, че той знае как да ти устои или да отвърне на чувствата ти. — Хейли остана безмълвна, а Роз се настани удобно на дивана с подвити крака и чашата с вино в ръка. — Доколкото познавам сина си, а аз поне мисля, че го познавам, бих заложила на второто.
— Случи се в кухнята. Аз направих крачката. Просто го целунах — припряно добави Хейли, когато осъзна как са прозвучали признанията й за свалката. — Лили беше там и за първи път…
— В кухнята ли? — промърмори Роз.
— Да, сега разбираш ли? — Хейли потръпна. — През същата нощ тя опустоши кухнята му. Реших, че не бива да допускам да се случват подобни неща само защото изпитвам… влечение към Харпър. Нарочно му казах, че всъщност не проявявам интерес към него. И може би засегнах чувствата му. Но по-добре да го нараня, отколкото да предизвиквам гнева на Амелия към него.
Роз кимна замислено, докато се взираше в Хейли:
— Представям си как го е приел.
— Не особено добре. Казах му нещо от рода на „какво толкова е станало между нас“. — Хейли остави чашата си, за да жестикулира свободно с ръце. — Отговорът му прозвуча доста вулгарно и ме разстрои. Защото не беше честно. Просто една целувка… Е, две — поправи се тя. — Но не сме разкъсали дрехите си и не сме се любили ненаситно на пода в кухнята.
— Би било трудно, когато Лили е там — отбеляза Роз.
— Да, но все пак аз не съм такава, въпреки че забременях с Лили по този начин. Може би изглежда, че съм леко момиче, но…
— Нищо подобно — прекъсна я Стела. — Дори за миг не би ни хрумнало. Всички знаем какво е да се нуждаеш от някого, независимо дали е за момента или за повече време. Лично на мен не ми харесва да говориш по този начин за моя приятелка или да намекваш, че аз имам подобно мнение за нея.
Роз се усмихна, наведе се напред и докосна чашата на Стела със своята.
— Добре казано.
— Благодаря.
— Забравих докъде бях стигнала — обади се Хейли след миг.
— До спора ти с Харпър — услужливо й напомни Стела. — И до лекото момиче.
Това я накара да се засмее и да се почувства по-спокойна.
— Добре. Скарахме се и тогава се случи онова, за което вече ви казах. Сякаш се отдалечих, а от устата ми започнаха да излизат думи, които не бяха мои. Че всички мъже лъжат и изневеряват, че искат само да те изчукат и да се държат с теб като с уличница. Беше грозно, а не го мислех. Особено за Харпър.
— Първото, което трябва да запомниш, е, че това не са били твои думи — изтъкна Стела. — И второ — че се връзва с нещата, които знаем за Амелия и модела й на поведение. Мъжете са врагът, а сексът е искрата, която разпалва гнева й.
— По време на спора ви обаче, преди да се намеси призракът, Харпър е казал нещо, което е засегнало достойнството ти.
Хейли отново повдигна чашата си и погледна Роз.
— Не искаше да прозвучи така, както го приех.
— Не оправдавай сина ми. Децата ми не са съвършени. Важното е, че си се почувствала засегната и тогава тя се е намесила.
— Роз, искам да знаеш, че в личен план няма да стигна по-далеч с Харпър.
— Нима? — Роз повдигна вежди. — Какво не харесваш в него?
— Харесвам го. — Хейли примигна и се спогледа със Стела, очаквайки подкрепа, но получи само усмивка и свиване на рамене. — И то много.
— Значи той те привлича, ти него — също, но слагаш край на интимните ви отношения още преди да са започнали. Защо постъпваш така?
— Ами понеже той е…
— Мой син — довърши Роз. — А какво лошо намираш в мен?
На границата на търпението си, Хейли размаха ръка пред лицето си.
— Не мога да повярвам в колко неудобно положение изпаднах!
— Очаквам двамата с Харпър да вземете решение, без да ме намесвате в отношенията си. Като негова майка, просто ще наблюдавам отстрани. Ако той знаеше, че ти затръшваш вратата, за да го предпазиш от нещо, което може да го сполети, веднага би я разбил с ритник. И аз бих му ръкопляскала.
— Няма да му кажеш, нали?
— Това не е моя работа, а твоя. — Роз енергично се изправи. — Сега слизам долу и ще го обсъдя с Мич, докато вечеряме. Междувременно имаш още един час на разположение да се цупиш. После очаквам да се стегнеш.
Когато Роз се отправи към вратата, Стела повдигна чашата си и със задоволство отпи.
— Невероятна е, нали?
