Подаде й напитката.
— Първо ми кажи какво знаеш за хибридите.
— Това е като да си имаш мама и татко, двама родители. Две различни растения от една и съща или различни… групи. Как се наричаха?
— Семейства.
— Да. И така, избираш онези с най-устойчиви характеристики и ги кръстосваш чрез ръчно опрашване. Прашец от едното, пренесен върху другото… нещо като секс.
— Не е зле. Ще използваме прашец от тази нискостеблена лилия. А тази разновидност ще бъде растението за опрашване. Сложил съм предпазно покривало, за да няма намеса от насекоми, а сега ще отстраним тичинките, преди да се самоопраши. Засадих тези лилии през миналата зима, за да се развият.
— Обмислял си тази идея от доста време.
— Горе-долу откакто се роди Лили. Както и да е, първо ще поработим върху растението, от което ще вземем прашец. Знаеш ли как?
— Гледала съм как го прави Роз.
— Този път ти ще опиташ. Вече отрязах това малко над разклонението, виждаш ли? Стояло е натопено във вода и вече е напълно разтворено. Виждаш ли как са цепнати прашниковите торбички? Прашецът е готов.
— Значи си се погрижил за прелюдията.
— Това е една от малкото ми дарби.
Давайки си вид на безкрайно впечатлена, тя премигна кокетно.
— Ти си на ход — рече той.
— Господи, трябва да отскубна венчелистчетата, нали?
— С бързо и леко усукване, докато прашниковите торбички останат голи.
— Така ли?
— Точно така — каза Харпър, следейки с поглед всяко нейно движение. — Само внимавай да не нараниш прашниците. Да, добра работа, сръчни ръце.
— Нервна съм. Не искам да проваля всичко. — Бързите й безпогрешни пръсти откъсваха венчелистчетата едно по едно.
— Ще се справиш, а и да не успееш, ще вземем друго.
— Добре ли е така?
— Как ти изглежда?
Хейли прехапа устни.
— Малките прашникови торбички са съвсем оголени.
— Следваща стъпка. — Той взе чиста четчица от камилски косми. — Трябва да събереш прашеца. Използвай тази, прокарай я по прашниците. Ще сложим прашеца в суха кутийка за съхранение. Виждаш ли, като пух е. Това означава, че е узрял. Ще поставя етикет.
— Забавно е. Човек не би повярвал, че в гимназията бях кръгла нула по ботаника.
— Просто си имала нужда от по-добър партньор в лабораторията. На мен винаги ми се падаха страхотни. Сега ще подготвим растението майка. Виждаш ли това? — Повдигна лилията, която бе избрал. — Не трябва да бъде напълно разцъфнала. Търсим добре развити, но с не съвсем зрели прашници, преди да е настъпило самоопрашване. Откъсваме венчелистчетата и прашниците.
— Разсъбличаме я до голо.
— Така да се каже. Да няма никакви остатъци, защото ще се развият гъбички и наистина ще се провалим. Нужни са ни съвършено открити тичинки.
— Ти ще свършиш тази част. Нали сме екип?
— Добре. — Харпър откъсна венчелистчетата, взе пинсети и умело отстрани прашниковите торбички. — Сега ще чака прашеца до утре. Това ще даде време на тичинките й да станат лепкави — обясни той. — Тогава ще пренесем зрелия прашец върху тях. Можеш да използваш четчица, но аз предпочитам да го правя с пръсти. Ето така.
Отдръпна се назад.
— Това ли е?
— Това е първото. Сега да повторим със следващото. Имам десетина лилии за опрашване. Мисля, че за тази ще е достатъчен прашецът от две торбички. Да видим какво ще се получи.
Редуваха се да изпълняват стъпките. „Спокоен партньорски ритъм“, помисли си Хейли. Чувстваше се доволна.
— Как избра растенията, с които да работим?
— Наблюдавах всичките известно време, следях особеностите на растежа, измененията на формата и цвета.
— Още от раждането на Лили?
— Да, почти.
— Харпър, говорех сериозно, когато казах, че ако нещата между нас не потръгнат, ще те намразя за цял живот. Е, сега не се отмятам, но съм готова да преглътна почти всичко, защото зная, че я обичаш.
— Луд съм по нея, не мога да го отрека. Утре ще ги опрашим, ще поставим етикети, ще ги опишем и ще ги наглеждаме. Може би след около седмица плодниците ще се издуят, ако опитът ни е сполучлив.
— Плодници, яйчници — това ми навява спомени.
Харпър се усмихна и продължи да работи.
— Още две седмици и ще се образува семенник, но ще е нужен поне месец, докато семето узрее. Ще проличи, когато върхът започне да се разтваря.
— Да, и при мен пролича след толкова време.
— Престани, никак не е смешно. — Той седна пред компютъра си и дългите му пръсти запрепускаха по клавишите, въвеждайки информацията. — Тогава ще съберем семената, ще ги изсушим и ще ги засеем през късната есен. Предпочитам да изчаквам, за да не покълнат преди пролетта.
— Навън ли ще ги засеем?
— Не, тук вътре. Мама ще подготви малки кутийки с пръст и ще ги поставим в тях. Когато пораснат достатъчно, ще ги засадим в лехите. Ще разцъфтят след година и едва тогава ще видим какво се е получило.
— За щастие не знам какво е двегодишна бременност.
— Да, при жените трае само някакви си девет месеца. Отминават като миг.
— Говориш така, защото не си го преживял.
— Харесва ми начинът, по който го е измислила природата. Е, въведохме ги в регистъра и ако всичко върви по вода, накрая ще видим нови цветя, някои от които ще притежават характеристиките на всеки родител. — Харпър погледна резултата от работата и кимна. — Ще постигнем това, което искаме. Ако не съвсем точно, то поне нещо достатъчно близко, за да се получи при следващото поколение. Или като сменим единия от родителите.
— С други думи, би могло да отнеме години.
— Тази работа не е за аматьори.
— Харесва ми. Радвам се, че не е нещо, което носи бърз резултат. Човек живее в очакване. Може би няма да стане точно това, което е замислил, а нещо друго — не непременно по-добро, но все пак прекрасно. Е, чувствам се чудесно! — Хейли се отдръпна от работната маса. — Денят ми започна толкова зле. Не преставах да мисля за случилото се снощи, все се връщах към него и бях ужасно потисната.
— Ала ти нямаш никаква вина!
— Зная го… Но нещо дълбоко в мен ме караше да се питам дали отново ще можем да бъдем спокойни, когато сме заедно… поне в скоро време. Боях се, че ще се чувстваш неловко, а аз ще съм напрегната. Струваше ми се, че шансът любовта ни да има бъдеще е провален.
— За мен нищо не се е променило.
— Зная. — Застанаха един до друг и тя отпусна глава на рамото му. — Това ми носи известно успокоение.
— Разказах на Мич за случката. Хейли затаи дъх и потръпна.
