— Добре че си го сторил, за да не се налага аз да му обяснявам. Ужасно ли реагира?
— Не, само малко странно. Дълго разговаряхме, без да се погледнем в очите.
— Няма да мисля за това — реши Хейли. — Стига вече! — Обърна се към него и го целуна. — Отивам да върша работата, за която ми плащат. Ще се видим у дома.
Докато изпълняваше ежедневните си задължения, Стела мина покрай Хейли, но изведнъж се спря. Сложи ръце на кръста и я огледа изпитателно.
— Навярно кръстоските са ти харесали?
— Беше страхотно! Утре ще преминем към втория етап.
— Е, добре. Сутринта изглеждаше доста унила.
— Спах неспокойно, но вече съм по-бодра. — Хейли се огледа, за да се увери, че няма кой да я чуе. — Влюбени сме един в друг! — Широко усмихната, тя нарисува сърца във въздуха с показалците на двете си ръце. — Аз и Харпър — вечна любов.
— На това се казва сензационна новина!
Хейли се засмя и продължи да пренася чувалчета с пръст от количката до рафтовете.
— Говоря за истинска любов. Снощи си го казахме.
— Искрено се радвам за вас. — Стела я прегърна.
— И аз се радвам. Но има и нещо друго… Трябва да ти разкажа какво се случи.
Хейли плахо се огледа и подробно осведоми Стела за преживяното с Амелия.
— Господи, добре ли си?
— Беше ужасно, толкова ужасно, че все още ме присвива стомахът. Не знаех как ще го преодолеем. Това беше по-лошо от самото изживяване. Но успяхме. Не мога да си представя как се е почувствал Харпър, но не се отдръпна от мен.
— Той те обича.
— Да, наистина. — Хейли погледна замечтано. — Стела, винаги съм вярвала, че някой ден ще се влюбя, но не знаех, че ще стане така. А сега не мога да си представя какво ще правя, ако не успея да задържа тази любов. Разбираш ли?
— Трябва да бъдеш щастлива. Да знаеш, че другото е нещо съвсем отделно. Двамата с Харпър трябва да изживеете този етап на блаженство, защото е безценен.
— Струва ми се, че всичко в живота ми е било крачка по пътя към него. И добро, и лошо. Мога да превъзмогна лошото, защото знам, че открихме един в друг нещо, което е истински важно. Сигурно звучи глупаво, но…
— Нищо подобно. Говориш като щастлива жена.
Петнадесета глава
Лаптопът, купен изгодно втора ръка, вдъхваше на Хейли увереност, че върши нещо полезно. За час-два ровене в интернет не бе събрала много ценна информация, но поне бе разбрала, че не е сама.
Имаше много други хора, които вярваха, че в тях са се вселявали духове. Вече документираше всеки важен съвет от всеки сайт, който посещаваше. Можеше да набира записките си на компютър, вместо да ги води на ръка в тетрадка.
Освен това бе забавно да разменя имейли със стари приятели от Литъл Рок.
Често се увличаше да сърфира в Мрежата, както когато се ровеше в книги. Имаше толкова много информация, толкова интересни неща. Неизбежно едно от тях водеше до друго и ако не внимаваше, можеше да остане приведена над клавиатурата до полунощ.
Беше се подпряла на лакът и съсредоточено четеше разказ от Торонто за плачещ призрак, вселил се в бебе, когато нечия ръка я потупа по рамото.
Едва сдържа писъка си. Стисна очи и заговори с почти спокоен глас:
— Моля те, кажи ми, че е истинска човешка ръка.
След това чу гласа на Роз:
— Надявам се, че моята е такава.
— О, щях да скоча до тавана като котка от анимационно филмче! — простена Хейли.
— Сигурно е доста интересно. — Роз присви очи и се вгледа в екрана. — Сайт за ловци на духове ли е това?
— Един от многото — отвърна Хейли. — Наистина има страхотни неща. Знаеше ли, че един от традиционните начини да защитиш стая от духове е да забиеш карфици или пирони в касата на вратата? Сякаш ще се закачат на тях и няма да могат да влязат. Разбира се, ако го направиш от вътрешната страна, не ще могат да излязат.
— Ако надупчиш касите на вратите ми с пирони, жива ще те одера.
— Зная. Но освен това, струва ми се, е малко вероятно да подейства. — Хейли откъсна поглед от монитора и се извърна. — Казват, че трябва учтиво да помолиш духа да си тръгне. Например: „Хей, съжалявам за лошия ти късмет, че си мъртъв, но това е моята къща и ми създаваш проблеми, така че, моля те, ако нямаш нищо против, просто се изнеси“.
— Бих казала, че вече сме пробвали с подобни молби.
— Да, нищо не се получи. — Когато Роз седна на дивана във всекидневната, Хейли разбра, че не е дошла само за да си побъбрят за Амелия. Нервите й се обтегнаха. — Казват, че всичко трябвало да се документира, но Мич вече поиска това от нас. И да се правят снимки. Можеш да наемеш ловци на духове, но предполагам, че не би искала непознати хора да се разхождат из дома ти.
— Разбира се, че не желая.
— Или да повикаш свещеник да освети къщата. Това не би навредило.
— Страхуваш ли се?
— Повече, отколкото преди, признавам. Но зная, че тези неща — докосна екрана — няма да помогнат, защото това, с което сме се заели и винаги е било наша цел, е да разкрием какво точно се е случило тогава. А ако просто прогоним Амелия, никога не ще узнаем. Но ми харесва да събирам информация.
— С Мич сте като две капки вода. Документира ли случилото се с теб и Харпър онази нощ?
— Все още не съм дала записките на Мич. — Лицето й пламна.
— Много е лично. На мен няма да ми е приятно да споделя толкова интимно преживяване с чужд човек.
— Не е чужд. Искам да кажа, че и двамата не сте ми чужди.
— Колкото и да го обичаш, нещата се променят, щом става дума за нещо, което се е случило, докато сте били в леглото, Хейли. Искам да знаеш, че разбирам това. И че е излишно да се чувстваш като на тръни, докато разговаряш с мен. Изчаках два дни, защото се надявах да се поуспокоиш.
— Зная, че Харпър се е доверил на Мич и че той ти е казал. Просто не можех аз да ти го съобщя, Роз. Ако беше някой друг, а не Харпър… Не че бих спала с друг мъж… О, вече обърках всичко! Все пак Харпър е твой син.
Роз зае любимата си поза, вдигайки крака на масата.
— Знаех, че е хлътнал по теб още преди ти да го разбереш. А може би и дори преди самият той да го е осъзнал.
— Мисля, че любовта ни пламна в нощта, когато отседнахме в „Пийбоди“.
Роз поклати глава.
— Това бе началото на романтичната ви връзка, което е важен момент. Но не се е влюбил в теб тогава. Кой държеше ръката ти, докато ти раждаше?
Хейли повдигна ръка към очите си, в които напираха сълзи на умиление.
— Харпър. Изглеждаше уплашен почти колкото мен.
— Когато видях тази сцена и разбрах какво става, сърцето ми се сви, но само за миг. Ще ме разбереш, когато Лили порасне. Ако си късметлийка като мен, ще видиш как детето ти се влюбва в човек, към когото изпитваш обич, уважение и възхищение. Човек, когото намираш за забавен и чувстваш близък. Тази болка в сърцето е от щастие и благодарност.
Сълзите потекоха по бузите й.
