— Да, но не толкова, че да залепна за телевизора.
— Добре. — Харпър прочувствено въздъхна. — Ще направя най-голямата жертва, на която е способен един мъж. Ще взема DVD. Ще гледаме филм — дори и да е някоя сладникава драма.
Тя се облегна назад.
— Наистина ли?
— Но ти ще направиш пуканките.
— Искаш да кажеш, че ще седиш тук и ще зяпаш женска драма без иронични коментари?
— Не си спомням да съм се съгласявал и за това.
— Знаеш ли, обичам екшъни.
— Сега говорим на един и същ език.
— Но с удоволствие бих гледала романтична история с някоя и друга сълзлива сцена. Благодаря! — Хейли шумно го целуна по устните и скочи. — Ще заредя пуканките и мазнината. — Спря се на прага със засияло лице. — Вече се чувствам по-добре.
Никога не бе изживявала толкова резки промени в настроението. От маниакален прилив на енергия до изтощение, от радост до отчаяние. Струваше й се, че всеки ден се издига до върха и се спуска на дъното. А залитанията й и препъванията са съпроводени от напрегнато очакване да се случи още нещо. Незнайно кога.
В миговете на потиснатост се опитваше да си напомня какво си има: красива дъщеричка, страхотен любящ мъж до себе си, приятели, интересна работа. А когато започнеше спираловидното издигане, я обземаше тревога, че не ще може да контролира падането.
Тревожеше се, че има някакъв здравословен проблем. Хормонален дисбаланс, мозъчен тумор. Може би полудяваше като Невестата.
Изнервена и преуморена, в свободния си предобед Хейли влезе в „Уолмарт“, за да купи памперси, шампоан и други неща от първа необходимост. Можеше само да благодари на Бога за този малък отрязък време, което й бе позволено да прекара сама. „Сама с Лили“, поправи се тя, докато настаняваше дъщеря си в количката за пазаруване.
Поне никой не се чувстваше длъжен да я придружава, когато е далеч от Харпър Хаус и градинарския център. А там всички я наблюдаваха зорко като орли.
Знаеше причината и Бог й бе свидетел, че оценява загрижеността и вниманието им. Но въпреки това се задушаваше. Не можеше дори да измие зъбите си, без някой да стои наблизо, готов да сложи паста върху четката й вместо нея.
Тръгна между етажерките, вяло избирайки това, което й бе нужно. Отби се на щанда за козметика, решила, че едно ново червило ще се отрази добре на настроението й. Но нюансите бяха твърде светли, много ярки или невзрачни. Нищо не й отиваше.
Напоследък лицето й изглеждаше толкова бледо и изпито, та й се струваше, че ако сложи нещо ярко на устните си, те ще се откроят гротескно, като на палячо.
Може би нов парфюм? Но всеки аромат, който пробваше, я караше да усеща леко гадене.
— Просто забрави — промърмори тя и погледна към Лили, която протягаше ръце към въртящата се поставка със спирали и моливи за очи. — Твърде рано е за тези неща, малка госпожице. Но ще видиш, че е забавно да си момиче. Има толкова много страхотни играчки за нас. — Избра спирала за себе си и я сложи в количката. — Точно сега нямам желание да се разкрасявам. Да отидем да вземем памперсите ти. А ако си послушно момиче — и нова книжка.
Сви покрай поредната етажерка, не бързайки да тръгва. Щом излезе, трябваше да откара Лили до детегледачката и да отиде на работа, където през останалата част от деня непрекъснато щеше да бъде съпровождана от някого.
Искаше да свърши нещо нормално, по дяволите! По-точно, искаше да чувства, че върши нещо — каквото и да е.
Нехайно погледна надясно и застина.
Скова я смесено чувство на паника и световъртеж в мига на внезапно прозрение. Не я напусна, докато умът й правеше бързи изчисления.
Напълно съкрушена, Хейли затвори очи. Отново ги отвори, погледна веселото личице на Лили и посегна към домашния тест за бременност.
Остави Лили на детегледачката и едва успя да задържи усмивката на лицето си, докато тръгна обратно към колата си. Страхуваше се да мисли по пътя към дома.
Нямаше да си представя и да предвижда последици. Просто щеше да направи теста. Два пъти. Щом видеше, че е отрицателен, какъвто несъмнено щеше да бъде, трябваше да скрие опаковките някъде, докато успее да се отърве от тях, без никой да узнае за излишната й паника.
Невъзможно бе да е забременяла отново.
Паркира и провери дали кутийките са добре скрити на дъното на чантата. Но миг след като прекрачи прага на къщата, срещу нея внезапно се появи Дейвид — като дух, излязъл от бутилка.
— Здравей, скъпа, да ти помогна ли?
— Не. — Притисна чантата към гърдите си, сякаш бе безценен къс злато. — Сама ще отнеса тези неща горе. И ще отида до тоалетната, стига да нямаш нищо против.
— И на мен често ми се налага.
Осъзнала, че се държи грубо, прокара ръка по лицето си.
— Извинявай, не съм в настроение.
— Още нещо, което често се случва и на мен. — Дейвид извади от джоба си отворено пакетче бонбони и избута с палеца си черешово драже до отвора. — Но както се казва, горе главата!
Тя се усмихна и взе дражето.
— Да видим дали сладкото ще подобри настроението ти — каза той, когато Хейли пъхна бонбона в устата си. — Не мога да не се тревожа за теб, скъпа.
— Знам. Ако не се върна след петнайсет минути, повикай специалния отряд.
— Обещавам.
Тя забърза по стълбите и изсипа съдържанието на чантата върху леглото си… За бога, бе забравила памперсите. Мислено изруга, грабна теста за бременност и се втурна в банята.
За миг се изплаши, че няма да може да намокри лентичката. Такъв бе късметът й. Опита да се окуражи.
Започна да вдишва и издишва дълбоко. Добави и една молитва за всеки случай.
След няколко секунди, все още усещайки сладостта на черешовото драже, втренчи поглед в оцветената ивица. На нея съвършено ясно се четеше: „Бременна“.
— Не! — изпищя тя, грабна лентичката и я разклати като термометър, сякаш се надяваше след това движение всичко отново да бъде нормално. — Не, не и не!
Погледна надолу и удари с юмрук по корема си под пъпа. Сетне седна върху капака на тоалетната чиния и закри лицето си с ръце.
Въпреки че би предпочела да се сгуши под мивката и да не излезе оттам през следващите девет месеца, нямаше много време за самосъжаление. Наплиска се със студена вода, за да се поободри.
— Да, браво, плачи сега! — укорително си каза тя. — Това ще промени положението и когато отново направиш глупавия тест, на проклетата лентичка ще пише: „Спокойно, Хейли, не си бременна“. Трябва само да поседиш на капака десет минути. Идиотка! — Преглътна напиращия нов порой от сълзи и се погледна в огледалото. — Играчка-плачка, сега ще си плащаш! Трябва да се справиш с последиците.
Малко грим помогна. Още по-ценни бяха слънчевите очила, които извади от чантата си.
Пъхна кутийките от теста за бременност на дъното на чекмеджето с бельо. Пръстите й трепереха като на наркоманка, която бърза да скрие скъпоценната си доза.
Когато излезе, Дейвид вече бе пред вратата.
— Тъкмо щях да обявя тревога.
Хейли го изгледа с недоумение.
— Какво?
