— Какво правиш тук?
— Стоя на вратата. Няма ли да ме пуснеш да вляза?
— Да, но… — Тя отстъпи крачка назад, Коуди влезе и пусна пътната си чанта на пода. Миражите не изглеждат толкова добре. Нито миришат толкова добре. Абра смутено погледна към спалнята и към телефона там. — Току-що получих съобщението ти. Не каза, че си се върнал.
Не бях. — Тъй като тя изглежда изобщо не бързаше да затвори вратата, той го направи. — Сега пристигнах.
Абра помисли за плановете, които имаше. Бързо огледа безпорядъка в апартамента си и безпомощно прокара ръка през косата си.
— Трябваше да ми кажеш, че си идваш тази вечер. Аз не бях… Не съм готова.
— Какъв е проблемът, Уилсън? — За да си достави удоволствие, Коуди сложи ръце на раменете й, после бавно ги плъзна надолу-нагоре по ръцете й и постепенно разтвори халата. Тя определено му даваше един съвсем нов поглед към спортното облекло. — Да няма друг мъж под леглото или в гардероба?
— Не ставай глупав. — Абра се отдръпна объркано. Знаеше, че лицето й бе чисто като на бебе. А косата… Не й трябваше огледало, за да знае, че бе безнадеждна. И тази зелено-бяла фланела. Нищо общо с изискания прелъстителен образ, който си бе представяла. — По дяволите, Коуди, трябваше да ми кажеш, че идваш.
Той овладя импулсивното си желание да я грабне и да й затвори устата. Може би се бе увлякъл, че тя толкова ще се зарадва да го види, колкото той се радваше да види нея. И може би не трябваше да приема, че Абра ще седи търпеливо сама и да го чака да се върне.
— Можеше и да ти кажа — каза Коуди бавно. — Ако вместо телефонния секретар бях намерил теб. Къде беше?
— Кога? А, да. — Поклати глава, като все още обмисляше трескаво. — Бях на вечеря.
— Ясно. — Той пъхна ръка в джоба си и тя се блъсна в кутийката с огърлицата. Нямаше право на никакви претенции към нея.
— С майка би — отвърна Абра разсеяно. — На какво се смееш?
— На нищо.
Тя дръпна ръкава на халата си и вдигна предизвикателно глава.
— Знам на какво приличам, Джонсън. Ако ме беше предупредил, щях да направя нещо. Тук е пълна разруха.
— Винаги е било разруха — възрази Коуди. Нещата започваха да се проясняват. Абра бе искала да подготви обстановката, а той бе дошъл по-рано, отколкото го бе очаквала.
— Можех малко да поразчистя. — Тя се намръщи и изрита една обувка. — Имам само скапано вино.
— Е, в такъв случай по-добре да си отивам. — Коуди се обърна, после я погледна, сякаш изведнъж нещо му бе дошло наум. — Преди това искам да ти кажа нещо за начина, по който изглеждаш.
Абра скръсти ръце и очите й отново блеснаха.
— Внимавай.
— Предполагам, че има само един начин да се справим с това честно. — Той пристъпи към нея и дружелюбно сложи ръка на рамото й. — Нали искаш да сме честни един с друг?
— Може би — измърмори тя. — Е, донякъде.
— Искам да ти кажа нещо, а ти трябва да си достатъчно твърда, за да го понесеш.
— Мога да го понеса. — Абра се опита да се отърси от ръката му. — Бих искала да…
Каквото и да искаше, то щеше да почака. Коуди я дръпна рязко към себе си и притисна устни към нейните. Тя вкуси топлина, вълни от топлина, които само се усилиха още повече, когато устните й със стон се разтвориха. С едно бързо движение той смъкна халата, после плъзна ръце под тънката блуза да изследва голата й кожа и нежните извивки. Абра ахна и се изви към твърдите му длани. В следващия момент се вкопчи в него, когато Коуди я изстреля до върха.
— Коуди…
— Мълчи — прошепна той и впи устни в шията й.
— Добре. — Пръстите му се забиха в бедрата й и тя успя само да простене. Главата й се въртеше, ала под замаяното удоволствие нетърпението й бе не по-малко от неговото. Смъкна якето му. — Искам те… — Издърпа ризата му през главата и с едно бързо собственическо движение прокара ръце по гърдите му. — Сега.
От безумния й шепот в него избухнаха експлозии. Коуди мислеше, че бе готов за тях, но реалността се оказа много далеч от очакванията. Желанието стана грубо, нетърпеливо, първично. Спалнята бе прекалено далеч. Когато се стовариха на дивана, той бе все още наполовина облечен и двамата се мъчеха да го освободят. Ръцете й бяха диви, забиваха се в него, обхождаха го, докато устните й не се откъсваха от неговите. Коуди усещаше излъчващата се от нея топлина, която го отдалечаваше все повече и повече от здравия разум.
Внезапно изруга и смъкна фланелата й до кръста, за да може да зарови устни в гърдите й. С невъздържаност, каквато не бе познавала досега, Абра се изви към него и посрещна зъбите и езика му.
Лампите горяха около тях. В апартамента отгоре някой пусна силно стереото и басът започна да вибрира в нисък страстен ритъм. Нежният парфюм, който си бе сложила преди един час, се смеси с мускусния аромат на страстта.
Щеше да го побърка. Това бе всичко, което той успя да си помисли, докато следваше пътя на фланелата й надолу, по гладката стегната кожа на тялото й. Навсякъде, където докосваше, навсякъде, където вкусваше, тя реагираше с бурно удоволствие, което го изненадваше. Дръпна го за косата и треперливото й дишане бе почти като стон.
Бяха чакали прекалено дълго — цял живот. Сега бяха заедно. Нямаше вече увъртане, нямаше извинения. Само нетърпение.
Когато дрехите бяха най-после свалени, дългите й грациозни ръце и крака се обвиха около него. Абра вече нито можеше, нито искаше да мисли. Искаше само да чувства. Искаше да му прошепне нещо, каквото и да било, с което да му каже какво става в нея. Ала думите не искаха да се оформят. Никога не бе желала така, никога не бе изпитвала такава нужда. Тялото й се чувстваше като пещ, която само той можеше да разпали още повече. В нея се надигаше огромна болка. Инстинктивно протегна ръка, наполовина от удоволствие, наполовина в самозащита. Коуди, сякаш разбрал, я докара до трепетен връх.
Тя простена задъхано името му и усети как пада, безкрайно, безтегловно. Докато се въртеше надолу, той я улови и отново я издигна.
Виждаше я на светлината на лампата. Кожата й блестеше от пот, замъглените й очи бяха отворени. Косите й бяха разпилени върху килима, на който се бяха изтърколили. Опита се да каже името й, но въздухът в дробовете му пареше като огън и думата пламна като факла, когато за последен път се нахвърли върху устните й.
Гледаше я как отново се издига до върха, усети как пръстите й се забиват безжалостно в гърба му. Докаран до ръба, Коуди проникна в нея. Абра се издигна да го посрещне с порив, който окончателно разби вече разклатеното му самообладание.
Бързо, силно, горещо. Те се носеха заедно към място, на което никой от двамата досега не бе попадал.
Отслабен, потресен, Коуди рухна върху нея. Нямаше нито силата, нито ясното съзнание, за да разчлени това, което се бе случило с него, на отделни действия, реакции, усещания. Сякаш се бе озовал в едно огромно кълбо от емоции, което бе избухнало, оставяйки го изцеден.
Тя под него бе мека като вода, дишаше бавно и леко. Той усети как ръката й се плъзна по гърба му и падна безсилно на килима. Сърцето й под устните му биеше бързо и Коуди затвори очи и се остави да го носят неговият звук и ритъм.
Не говореха. Дори думите да бяха възможни, той не знаеше с каква дума да й каже какво бе направила с него. Какво бе направила за него. Само знаеше, че сега Абра му принадлежеше и че щеше да направи всичко необходимо, за да я задържи.
