него. — Той беше архитект. — Усмихна му се невесело.
— Това ли ти е базата за сравнение?
— Ти казваш, че сравнявам — възрази Абра. — Би могъл да кажеш, че имам навика да се търкалям в леглата на архитектите. Току-що бях завършила колежа и работех при Торнуей. Беше ми даден шанс като помощник-инженер на един малък строеж. Той току-що се беше преместил от Филаделфия. Много изискан, много умен. — Размърда рамене. — За разлика от мен.
Болеше я и Коуди откри, че не може да го понесе. Стана и пъхна ръце в джобовете на панталоните си.
— Добре, картината ми е ясна.
— Не. — Тя придърпа чаршафа по-плътно около себе си. — Искаше да чуеш и аз ще ти го кажа. Започнахме да се срещаме и аз бях на седмото небе. Като погледна назад, не мога да кажа, че ми е обещавал каквото и да било, но ме остави да вярвам каквото искам. Винаги съм искала да бъда първа за някого. Нали разбираш, човекът, за когото някой мисли, преди да помисли за когото и да било друг или за каквото и да било друго.
— Да, разбирам. — Би отишъл при нея, ако се надяваше, че би го приела.
Абра почувства това по гласа му и се успокои малко.
— Бях много млада и още вярвах, че такива неща се случват, затова когато той ми каза колко ме желае, бях готова да го приема при всякакви условия. Когато си легнах с него, вече ми се причуваше Менделсон.
— А на него не.
— О, нещо повече. — Тя се засмя и отметна косите от лицето си. — Иска ми се да мисля, че ако проблемът беше само че искам повече, отколкото мога да имам, щях да преглътна и да продължа. Аз не съм жена, която хленчи.
— Не си. — Всичко друго, ала не и такава жена. — Какво стана?
— Приготвях си багажа да замина с него на пътешествие през почивните дни. Щеше да бъде много романтично, много интимно. Ски на север, сняг, бумтящ огън, дълги нощи. Бях сигурна, че ще ми направи предложение. Вече си представях семейно гнезденце. Тогава ми дойде една гостенка. Беше смешно. — Гласът й затихна и Абра се загледа зад него към нещо, което само тя виждаше. — Почти бях излязла. Не ми се мисли какво щеше да стане, ако бях избързала. Гостенката се оказа съпругата му, съпруга, за която не си беше направил труда да ми каже, че съществува. — Пое дълбоко дъх и седна зад чертожната си дъска. — Най-лошото беше, че жената обичаше това копеле и беше дошла да ме моли да го оставя. Беше готова да му прости, само аз да се смиля над нея и да се отдръпна. — Сцената отново оживя и с нея срамът, тежкият, горчив срам. Абра притисна ръце към очите си. — Аз не съм такава, Коуди, не ходя с женени мъже. Отначало помислих, че ме лъже. Бях сигурна. Но тя не лъжеше. Това стана ужасно ясно. — Отпусна ръце. — Просто стоях там и я слушах как ми разказва за себе си и за тригодишното момченце, което имат, и колко иска да спаси брака си повече от всичко друго. Как са се преместили на запад, за да започнат нов живот, защото е имало и други такива случаи. Други жени. Чувствах се по-ужасно, отколкото някога бих искала отново да се чувствам. Не просто използвана, не просто предадена, а противна, наистина противна и грозна. Жената плачеше и ми се молеше, а аз не можех да кажа нищо. Аз спях с мъжа й.
Коуди се отпусна на леглото срещу нея. Искаше внимателно да подбере думите си.
— Щеше ли… Щеше ли да се хванеш с него, ако знаеше?
— Не. Много пъти съм се питала, след като всичко свърши. Не, нямаше… Не бих могла.
— Защо тогава се обвиняваш за нещо, което не е зависело от теб? Той те е мамел точно толкова, колкото е мамел и жена си.
— Не са просто обвинения. Това го надмогнах, или поне в по-голямата си част, както надмогнах и него. — Не бе лесно, ала Абра се насили да го погледне. — Никога не мога да забравя, че аз се разтворих за това, което се случваше с мен. Не му задавах никакви въпроси. Не задавах никакви въпроси и на себе си. Когато веднъж направиш толкова голяма грешка, трябва да внимаваш да не я повториш. Затова се съсредоточих върху кариерата си и оставих любовта на Джесика.
Тя не бе имала никой друг, осъзна Коуди с някакво тъпо изумление. Не бе имало никой друг в живота й, а той нахлу в него като булдозер. Помисли за отминалата нощ. Бе прекрасно, вълнуващо, поразително, но Коуди не бе нежен, не бе внимателен. Не й бе показал нищо от романтиката, без която бе решила да живее.
— Абра, страхуваш ли се, че правиш същата грешка с мен?
— Ти не си женен.
— Не съм и няма никоя друга. — Замълча, когато тя обърна глава да го погледне. — Ти за мен не си развлечение или удобство.
Абра никога не би могла да обясни как я накараха да се чувства тези думи. Откъде можеше да знае, че такава малка искрица надежда може да гори толкова ярко?
— Не те сравнявам с Джеймс… Или може би те сравнявах, малко. Проблемът е в мен, защото аз не знам как да се справям с такива неща. Майка ми…
— Какво майка ти?
Тя опря лакти на чертожната дъска и опря глава на ръцете си. След малко се изправи.
— Цял живот съм я гледала как прескача от мъж на мъж. За нея това винаги е толкова лесно, толкова естествено. Ала не и за мен.
Той се приближи, хвана я за ръката и нежно я вдигна на крака.
— Не искам от теб да се държиш по начин, който не ти подхожда, или да бъдеш това, което не си. — Докосна устни до челото й. Знаеше, че ако сега я целуне, ще иска да я отведе в леглото. В момента Абра имаше нужда от нещо повече, независимо дали го разбираше, или не. — Нека просто тръгнем оттук, Червенокоске. Ден по ден. Аз държа на теб. Можеш да ми вярваш.
— Вярвам ти. — Тя се отдръпна. — Мисля, че ти вярвам.
Коуди я привлече отново в прегръдките си по такъв начин, че очите й се разшириха от изненада. В жеста имаше нещо толкова сладко, толкова непринудено.
— Имаме пред нас цяла събота и неделя. Облечи се. Ще те черпя нещо за закуска.
Абра бе малко удивена колко лесно Коуди можеше да се превърне от ненаситен любовник в добър приятел. И винаги се изненадваше колко лесно бе за нея да направи същия преход с него. Оставяше й пространство, реши тя, докато ядяха заедно в едно прашно ресторантче, което той бе изровил покрай магистралата.
Вече познаваше апетита му, за храна и за други удоволствия, затова само леко вдигна вежди, когато Коуди изгълта колкото двама дървари. Това, от което й се зави свят, бе пазаруването, по негово настояване. Когато се върнаха в нейния апартамент, носеха храна, която би й била достатъчна за цяла година.
— Какво ще правим с всичките тези неща? — Абра стовари две торби в кухнята и се отдръпна да направи път на Коуди, който носеше още две.
— Ще ги ядем. По различно време през деня. — Той започна да вади продуктите. — Това са основни неща, които трябва да има във всяка къща.
— Може би, ако къщата е общежитие. — Тя хвърли един изпълнен със съмнение поглед към растящата купчина. — Ти готвиш ли?
— Не. — Коуди й подхвърли торбичка ябълки. — Затова купуваш неща, които нямат нужда от готвене. Или… — Той измъкна консерва китайска храна и една замразена пица. — Неща, които можеш да стоплиш и да ядеш. Ако имаш отварачка за консерви и микровълнова печка, живееш като цар.
Абра започна да пъха в хладилника кутията с мляко, ябълките и всичко друго, което й попадна под ръка. Той я гледаше и мислеше, че тя има други, по-важни качества. Подаде й кутия пуканки. Абра пъхна и нея в хладилника.
— По-лесно е да си вземеш готова храна за вкъщи — каза му тя.
— За това трябва да излезеш. — Коуди я завъртя в кръг и обсипа с целувки лицето й. Един мъж трябва да обича жена, която слага пуканките в хладилника. — А ти до понеделник сутринта никъде няма да ходиш.
