Абра се освободи и извади един хляб.
— Щях да си купя черно копринено боди.
— О, така ли? — засмя се той и подръпна развлечения й пуловер. — Заради мен?
— Късно е вече. — Тя го плесна през ръката, после хвърли хляба в едно чекмедже.
— Хайде да поговорим за това. — Коуди обви ръце около кръста й и я привлече отново към себе си. — Харесва ми как изглеждаш в черна коприна. Сигурно затова у Торнуей се държах като ревнив маниак.
— Ревнив? — Абра се разсмя гръмогласно. Бе сигурна, че се шегува… Докато не се обърна и не видя лицето му. — Ревнуваше? От господин Барлоу?
— Не ми го натяквай.
— Аз мислех, че просто се държиш непоносимо и обидно.
Той трепна, после се наведе да я захапе по шията.
— Забрави, че съм го казал.
— Нямам такова намерение — измърмори тя и се намести да му даде по-голям достъп. — От там, където стоях онази вечер, изглеждаше, че ти добре се забавляваше с Марси Торнуей.
— Имай ми малко доверие. — Коуди плъзна ръце под пуловера й. — Познавам акулите. Колкото и красиви да са им зъбите, накрая те разкъсват. Освен това… — Пръстите му се насочиха към гърдите й. — Не обичам захарен памук.
Бе я притиснал до хладилника и я караше да трепери.
— За разлика от?
— Просто теб, Червенокоске. — Обърна глава и я целуна дълго и разтърсващо. — Просто теб. Кажи ми… — Ръцете му се спуснаха към бедрата й. — Някога правила ли си нещо градивно на тази маса? Да си рязала лук, да си варила сладко, да си правила любов?
— На масата? — Очите й се разтвориха широко, после отново се затвориха, когато езикът му я погъделичка зад ухото. — Не. Не съм правила никое от тези неща.
Отново се движеше прекалено бързо. След миг вече нямаше да може да се спре и да й даде времето и вниманието, които искаше да й даде. С усилие отстъпи назад и само поднесе ръката й към устните си.
— Ще трябва да го запомним. Купил съм ти още нещо.
— Още нещо? — Когато огледа кухнята, дишането й бе почти равномерно. — Какво, двайсеткилограмова пуйка?
— Не. Всъщност, взех го от Сан Диего.
Абра се усмихна и извади картон яйца, с които, надяваше се, той нямаше да я кара да се занимава.
— Донесъл си ми нещо от Сан Диего? Сувенир?
— Не точно. Свършихме ли тук?
— Много се надявам.
— Ела тогава. Ще ти покажа.
Хвана я за ръката и я заведе в спалнята, където върху един стол стоеше отворената му пътна чанта. Бръкна в нея, извади една кутийка и й я подаде.
— Подарък? — Тя погали с пръст капака на кутийката. Чувстваше се глупаво свенлива. — Много мило.
— Може да е пепелник, на който да пише „Сан Диего“.
— Пак щеше да е подарък. — Абра се протегна и докосна устни до неговите. — Благодаря ти.
— За пръв път го правиш — прошепна Коуди.
— Кое?
— За пръв път ме целуваш.
Тя се засмя и щеше да отдръпне ръката си, но той я задържа върху бузата си.
— Имаш къса памет.
— Не. — Коуди разтвори пръстите й и я целуна по дланта. — Това е първият път, когато ме целуваш първа, преди да съм те притиснал в някой ъгъл. И дори не знаеш какво съм ти купил.
— Няма значение. Харесва ми да знам, че си мислил за мен.
— О, мислех за теб. — Той наведе глава и я целуна леко и мило. Устните й се разтвориха от изненада. — Много мислех за теб. — Отново се спря, защото от всичко най-много искаше да я вземе в прегръдките си и да й го покаже. А Абра имаше нужда от пространство и време, и от повече внимание, отколкото си бе направил труда да й покаже. Затова се усмихна и приседна на облегалката на фотьойла. — Щях да ти го дам снощи, ала ти не можеше да си махнеш ръцете от мен.
Тя го погледна развеселено и седна до него.
— По-добре късно, отколкото никога. — После отвори капака и направо занемя.
Бе очаквала някакъв дребен подарък, някакъв смешен сувенир, какъвто може да донесе приятел след кратко пътуване. Скъпоценните камъни блестяха пред нея, светли като вода, гладки като кадифе. Абра, за разлика от много жени, не познаваше диамантите. Това, което видя, бяха прекрасни стъкълца, които улавяха късната следобедна светлина.
— Красиво е. — Погледна го с все още изписано на лицето изумление. — Наистина е красиво. За мен ли си го купил?
— Не, купих го за Чарли. — Коуди поклати глава, взе огърлицата и посегна да я закопчае около шията й. — Мислиш ли, че ще му отива?
— Не знам какво да кажа. — Тя вдигна ръка към камъните. — Никой никога не ми е подарявал нещо толкова прекрасно.
— Май ще трябва да купя на Чарли нещо друго.
Абра със смях скочи да отиде до огледалото.
— О, колко са красиви! Те блестят! — Обърна се и се хвърли в прегръдките му. — Благодаря ти. — Целуна го. — Благодаря ти. — И отново: — Благодаря ти.
— Ако знаех, че трябват само шепа лъскави камъчета, щях да го уредя още преди седмици.
— Смей се колкото искаш. — Тя притисна буза до неговата. — Направо обичам тази огърлица.
А аз обичам теб, помисли той. Не след дълго Абра щеше да го научи.
— Искам да я видя на теб — прошепна Коуди и се изправи заедно с нея. Без да откъсва поглед от очите й, свали ризата през главата й. Видя как се промени лицето й, видя поканата. Щеше да вземе онова, което тя му предлагаше, но този път щеше да го вземе внимателно. — Красива си, Абра. — Сега видя нова промяна, искрената изненада, която предизвикаха думите му. Наруга се наум, задето бе такъв глупак. Никога ли не си бе правил труда да й го каже, да я накара да го повярва? — Харесва ми как изглеждаш на слънчева светлина. Първият път, когато те видях, беше на слънце.
С леко дръпване развърза колана на кръста й и панталоните се плъзнаха надолу по бедрата й. Сега тя остана само с огърлицата, блестяща като вода около шията й. Ала той не я докосваше, не по онзи горещ и гладен начин, както бе очаквала. Обхвана лицето й в ръце, внимателно, сякаш бе от стъкло, и я целуна леко като сън.
Смутена, трогната до болка, Абра посегна към него.
— Ела в леглото.
— Има време. — Целуваше я отново и отново, докато тя се олюля. — Този път. — Свали си ризата, за да й даде да почувства силната твърдост на гърдите му. Но страстта, която преди й бе давала сила, сега я бе направила слаба. Краката й се разтрепериха, после омекнаха като восък. Съзнанието й, толкова ясно допреди миг, се замъгли.
Коуди само я целуваше, целуваше и целуваше.
— Аз не… — Целувката се задълбочи и главата й падна назад. — Не мога…
— Ти няма нужда да правиш нищо. Нека ти покажа. — Грабна я на ръце и потуши замаяния й протест с устни, докато я положи на леглото.
Нежността му я изпълваше, докато тя вече нямаше сили да се движи. Би се вкопчила в него, ала той вплете ръце в нейните и я галеше само с устни — меки, влажни, търпеливи. Съзнанието й започна да се носи и да се издига от удоволствие, стигащо далеч отвъд физическото.
Никой никога не се бе отнасял с нея така, сякаш бе крехка, нежна или красива. Коуди сега правеше любов с нея по начин, който не бе предполагала, че съществува. По начин, който никога нямаше да забрави. Ако нощта бе блясък и огън и най-тъмна страст, това сега бе спокойно, прохладно и прекрасно
