По очите му се виждаше, че бе готов да отиде и по-далече. Съни си представи как двамата се отпускат по пода. Диво, изпълнено със страст преплитане на тела, освободен и безумен взрив на страстта. Ето какво щеше да й се случи. Не само първия път, а и всички следващи. Усещане за бурни реки, земетръс и взривяващи се планети. Това щеше да й донесе любовта с него.
След първия път нямаше да има връщане назад. Като никога досега тя беше сигурна, че ако имаше пръв път, след това щеше да копнее за него до сетния си дъх.
Устните му едва докоснаха нейните. Трудно би могла да го определи като целувка, тъй лекият допир я разтърси като токов удар. В главата й зазвъняха предупредителни камбанки. Съни направи единственото, което при подобни обстоятелства би направила една разумна жена. Заби юмрук в стомаха му.
От болка и изненада той я пусна и изхриптя. Превит на две, залитна и за малко да падне в скута й, но тя бързо се дръпна и скочи на крака. С напрегнати мускули Съни се приготви за следващия удар.
— Ти си маниачката — обяви дрезгаво, когато в дробовете му се събра достатъчно въздух. — За пръв път виждам подобно чудо като теб.
— Мерси за комплимента. — Отново прехапа долната си устна, ала все пак пусна ръце. — Заслужи си го, Джей Ти. — Не помръдна от мястото си, когато той бавно вдигна глава и я изгледа унищожително. — Опита се да ме нападнеш.
Джейкъб трябваше да признае, че точно такива бяха първоначалните му намерения. Но когато се наведе и усети уханието на косата й и мекото кадифе на устните й, в порива му нямаше нищо общо със заплахата. Вече ставаше дума за прелъстяване. И прелъстеният беше той.
— Не е трудно — каза след малко — да те намрази човек.
— Сигурно. — След като бе приел удара много по-добре, отколкото бе очаквала, Съни му се усмихна. — Знаеш ли какво? След като сме роднини и… Впрочем, аз ти вярвам. Че си брат на Кал.
— Мерси. — Едва успя да се изправи. — Трогнат съм от доверието ти.
— Няма нищо — благородно го успокои тя. — Исках да ти предложа, след като сме вече роднини, защо да не сключим примирие? Все едно, нямаме избор, ако времето се задържи така, поне няколко дни ще сме затворени в хижата.
— А сега кой кого заплашва?
Тогава Съни се засмя и реши да бъде по-любезна.
— Просто съм откровена. Ако продължим в същия дух, само ще се нараним. А не си заслужава.
Джейкъб сериозно се замисли върху предложението й.
— Все пак не бих възразил да спечеля някой и друг рунд.
— Никак не си лесен, Джей Ти. Имаш отвратителен характер. — Той нищо не каза, тъй като не знаеше как да реагира на поредното обвинение. — Предлагам да сключим примирие, докато спре снегът. Аз ще обещая да не те удрям повече, а ти — да не се опитваш да ме целунеш. Съгласен ли си?
Особено привлекателна му се стори онази част от сделката, в която тя обещаваше да спре да се бие с него. А и сам бе решил твърдо повече да не се опитва да я целува. Когато му се приискаше, направо щеше да я целуне. Кимна в знак на съгласие:
— Добре.
— Чудесно. Предлагам да отпразнуваме примирието с още една бира и пуканки. В кухнята има стар тиган за пуканки. Можем да ги приготвим на огъня.
— Съни… — Тя се спря на вратата, хванала свещ в ръка. Джейкъб с възмущение отбеляза колко беше красива на трепкащата светлина. — Никак не съм убеден, че те харесвам.
Не се притеснявай — широко се усмихна Съни. — И аз не съм сигурна, че те харесвам.
ПЕТА ГЛАВА
За нея това може да беше музика. За него — само безсмислено съчетание на дивашки звуци. Но имаше нещо толкова уютно, домашно и успокояващо в приготвянето на пуканки на открития огън.
Добре се справя, мислеше Джейкъб, докато я наблюдаваше как разтърсва над огъня тигана с дълга дръжка. Устата му се изпълни със слюнка от приятната миризма на масло. Царевичните зърна весело подскачаха и се удряха в прозрачния капак. Имаше съвсем научно обяснение за това, как твърдите зърна се превръщат в бели пухкави топчета, но много по-приятно бе да си седи и просто да ги наблюдава.
— Винаги приготвяме пуканки по този начин — промърмори Съни, загледана в пламъците. — Дори през лятото, когато жегата е непоносима. Мама и татко палеха огън на двора, а ние със сестра ми се карахме кой да държи тигана. — На устните й трепна усмивка при приятния спомен.
— Била си щастлива тук.
— Естествено. И сигурно още щях да съм щастлива. Ала изведнъж опознах света. Какво мислиш за големия свят, Джей Ти?
— За кой от всички светове?
Тя се засмя и енергично разтърси тигана.
— Не биваше да задавам такъв въпрос на един астрофизик. Сигурно умът ти непрекъснато витае из космоса.
— Да, отчасти.
Съни седна по турски на пода. Пламъците осветяваха лицето и косата й. Бе напълно отпусната. Изглежда тя се отнасяше съвсем сериозно към примирието и се държеше дружелюбно, бърбореше за всичко, което й дойдеше наум.
Той я слушаше, отпивайки от бирата, въпреки че не познаваше филмите и музиката, за които му говореше. Същото се отнасяше и за книгите. Някои заглавия му се сториха смътно познати, но не беше чел много романи.
Имаше известни познания за начините за прекарване на свободното време през двадесети век, ала не се чувстваше експерт в тази област. Докато Съни явно беше доста ерудирана.
— Не обичаш ли киното? — попита го накрая тя.
— Защо? Не съм казвал подобно нещо.
— Защото не си гледал нито един от последните хитове. Филмите, за които ти говоря, водят всички класации през последната година и половина.
Досмеша го при мисълта как щеше да реагира, ако й признаеше, че за последен път бе ходил на кино през две хиляди двеста и петдесета година.
— Напоследък бях доста зает.
Съни искрено го съжали. Нямаше нищо против работата, но предпочиташе да прекарва повече време в удоволствия.
— Не ти ли дават отпуска?
— Кои те?
— Твоите работодатели. — Тя сключи вежди и продължи да тръска тигана.
Джейкъб се подсмихна тайно, тъй като от пет години той назначаваше своите служители на работа и определяше кой кога да ползва отпуска.
— Причината е, че бях обсебен от проекта, по който работя в момента.
— На каква тема?
Забави се за миг с отговора, след което прецени, че истината с нищо нямаше да му навреди. Освен това искаше да види реакцията й.
— Пътуване във времето.
Съни се засмя, ала като видя израза на лицето му, усмивката й застина.
— Не се шегуваш, нали?
— Не. — Погледна към огнището и отбеляза: — Внимавай, ще ги изгориш.
— Ох. — Тя бързо дръпна тигана от пламъците и го остави на плота. — Имаш предвид преместване във времето като в романите на Хърбърт Уелс?
— Не съвсем. — Протегна крака към огъня. — Простичко казано, времето и пространството са съотносими понятия. Проблемът е само да се намери подходящо уравнение и да се приложи на практика.
— Разбира се. Е = мс2. Джей Ти, наистина ли вярваш, че е възможно да прескачаме от една епоха в
