Методично изключи компютъра и прибра своето миниустройство в джоба си. Когато слезе долу, тя още спеше. Като се стараеше да не вдига шум, Джейкъб сложи още дърва в огъня и тихо седна до нея.
Минаха часове, ала той не я събуди. Беше свикнал да работи непрекъснато, като се задоволяваше със съвсем малко сън. Повече от година работеше по осемнайсет часа на ден. Колкото повече се доближаваше до уравнението на преместването във времето, толкова повече време оставаше в лабораторията. Накрая успях, помисли си, докато наблюдавайте пламъците на огъня, и ето че съм тук. Но дори при неговите прецизни изчисления беше допуснал грешка от няколко месеца.
Най-интересното беше, че Кал се бе оженил. И, ако можеше да се вярва на Съни, беше щастлив. Това усложняваше задачата да го убеди да се върне у дома. Ала на всяка цена трябваше да опита.
На всяка цена, повтори мислено Джейкъб. Това поне бе кристално ясно. Всеки човек принадлежеше на своето време. И за това си имаше сериозни причини, или казано с езика на науката, съществуваше установен модел. Ако някой го нарушеше щеше да настъпи причинно-следствена верижна реакция, чийто ефект върху Вселената беше непредвидим.
Ето защо трябваше да отведе брат си в тяхното време, там, където и на двамата им беше мястото. Много скоро Кал щеше да забрави жената на име Либи. По същия начин, както Джейкъб бе решил да забрави Сънбийм Стоун.
В този момент тя се раздвижи и тихо въздъхна. Кожата му настръхна, все едно, че в нея се впиха хиляди иглички. Забравил за твърдите си намерения, той се загледа в захлас как Съни се събуждаше от сън.
Трепна с мигли и отвори очи — на приглушената светлина те изглеждаха екзотични като крилца на пеперуда. Замъглени от съня, огромни и тъмни очи. В първия момей г не го забеляза. Само впери невиждащ поглед в трептящите пламъци и бавно се протегна, за да раздвижи мускулите си. Свободният лилав пуловер се раздвижи едновременно с тялото й.
Устата му пресъхна. Пулсът му се ускори С удоволствие би я изругал, но нямаше сили да го направи. В този миг Съни бе така зашеметяващо красива, че Джейкъб остана неподвижен и напрегнат, като само се молеше да не загуби разсъдъка си.
Тя тихо простена. Той премигна. Съни се обърна на гръб, вдигна ръце пад главата си, а след това и към тавана. За пръв път в живота си Джейкъб изпита остра нужда от едно питие. Най-после обърна глава и го погледна.
— Защо не ме събуди?
Гласът й беше нисък, гърлен. Той усети как кръвта му се оттегля в петите.
— Аз — Колкото и да бе смешно, не бе в състояние да говори. — Не бях уморен.
— Не е там въпросът. — Съни седна и обяви възмутено: — След като сме се разбрали…
В този момент Джейкъб не разсъждаваше. По-късно, когато анализира поведението си, реши, че е било рефлекс, същият несъзнателен рефлекс, който кара хората да преглъщат, когато в гърлото им попадне вода. Не го направи нарочно. И определено това не бе най-мъдрата постъпка в живота му.
Дръпна я към себе си и прокара ръка през косата й, преди да притисне устни към нейните. Тя опита да се отскубне. Изненадата и възмущението увеличиха силите й. Ала той само затегна хватката си. Изпитваше отчаяна потребност да я докосне, да я вкуси, иначе щеше да умре. За пръв път изпитваше подобно нещо към жена.
Съни се вкопчи във възмущението си като в спасителен пояс, докато в тялото й десетки други усещания се бореха за надмощие. Наслада, желание, безумие. Понечи да го изругае, но вместо това простена от удоволствие. След малко ръцете й се оказаха заровени в косата му, сърцето й биеше до полуда. С бързо движение Джейкъб я придърпа в скута си и се надвеси над нея.
И двамата дишаха тежко, на пресекулки. Устата му бе като обезумяла, ръцете — бързи и нетърпеливи. Останала без избор, тя отвърна, също така настойчива и ненаситна. Едно дърво в огнището се разцепи и се посипаха искри. В комина се изви силен порив на вятъра и помещението се изпълни с дим. Ала Съни чуваше и усещаше само неговия напрегнат стон срещу устните си. Дали не бе търсила точно това цял живот? Вълнението, възбудата, предизвикателството, величието? Без да разсъждава повече, тя се остави във властта на това мощно усещане.
Той имаше чувството, че нейното ухание експлодира в тялото му. Горещо, пронизващо, възбуждащо. И все не му стигаше. Колкото повече вземаше, толкова повече искаше. Отметна главата й назад и разкри шията й — дълга, извита, примамваща, и вкуси от нейния съблазнителен аромат, който го омагьосваше. Бързо проследи с устни, език и зъби издължената извивка. Но и това не бе достатъчно.
Пламъците от огнището танцуваха върху лицето й. Джейкъб пъхна ръце под пуловера, за да я намери. Меката кожа напомняше за листенца на роза и гореща коприна. Склопи ръце около гърдите й и двамата едновременно трепнаха.
На светлината на огъня, която се отразяваше в лицата им, с очи, приковани в нейните, отново потърси устните й. Все едно, че се бе потопил в някакъв сън. Ала не в някое неясно нощно видение, а в сън, изпълнен със звуци и цветове. И колкото по-дълбоко потъваше той, толкова по-силно се притискаше Съни към него. Ръцете й търсеха и опипваха под пуловера му, също като неговите, нетърпеливи да докоснат стегнатите мускули.
Когато устните му започнаха да изследват лицето й, тя отново затвори очи. А сърцето й, нейното силно и храбро сърце, бе загубено завинаги.
Любовта избухна в тялото й като революция. Останала без дъх, Съни се притисна към него. Устните й пламнаха при допира на неговите устни, тялото й се разтопи. Ръцете й, винаги толкова сръчни, сега се отпуснаха безпомощно на раменете му.
Безпомощно.
Тази мисъл я накара да се стегне и да го отблъсне. Това не можеше да е любов. Беше абсурдно и опасно да се самозалъгва, че бе любов.
— Джейкъб, спри.
— Да спра ли? — Захапа я, при това не особено нежно, по брадичката.
— Да.
Той веднага усети промяната, нейното болезнено отдръпване, докато тялото му продължаваше да трепти от страст.
— Защо?
— Защото аз…
С премерено движение прокара пръсти по гърба й, като си играеше с чувствителните нерви. В очите й се появи светлина, главата безсилно се отпусна назад.
— Желая те, Съни. Както и ти мен.
— Да. — Какво й причиняваше този човек? Вдигна ръка в знак на протест, след което безсилно я отпусна на гърдите му. — Не. Не го прави повече.
— Кое?
— Това, което правиш в момента.
Цялата трепереше. Беше напълно безпомощна. Джейкъб се прокле мислено. Потресе го мисълта, че когато тя бе така беззащитна, той не можеше да продължи от морални съображения.
— Добре. — Хвана я леко и я отмести на пода до себе си.
Зашеметена, Съни сви колене към гърдите си. Имаше чувството, че са я извадили от гореща пещ, след което са я захвърлили на леда.
— Това не биваше да се случва. Особено толкова бързо.
— Но се случи — изтъкна Джейкъб. — Глупаво е да се преструваме, че нищо не е станало.
Вдигна поглед, когато той се надигна, за да добави още дърва в огъня. От огнището я лъхна силна горещина. Свещите догаряха. През прозореца се виждаше, че небето просветлява и тъмнината си отива, зората си пробиваше път през снежната буря. Вятърът продължаваше да блъска по стъклата.
А тя беше забравила за бурята. Както и за много други неща. Докато беше в ръцете му, усещаше единствено бурята, която бушуваше в нея. Не усещаше друг огън, освен собствената си страст. Така бе нарушила обещанието, което сама си бе дала — никога да не губи самообладание заради мъж.
— За теб всичко е много просто, нали? — В гласа й прозвуча горчивина, която го изненада.
Обърна се и я изгледа замислено. Не, никак не беше просто. Би искал да е така, ала не беше. И това истински го измъчваше.
