друга? — Невярващо завъртя глава. Явно бе озадачена. — Също като господин Пийбоди и Шърман в „Машината на времето“.
— Като кого?
— Изглежда си имал тежко детство. Говоря за анимационното филмче, в което имаше куче-учен…
Той вдигна ръка в знак на протест, а очите му се превърнаха в две зелени цепки.
— Куче-учен, така ли?
— Да. Герой на анимационно филмче — търпеливо обясни Съни. — И кучето си имаше момче, Шърман… Няма значение. Важното е, че двамата нагласяваха разни дати на една голяма машина.
— Машина на времето.
— Точно така. И се връщаха в Рим по времето на Нерон или в Англия при крал Артур.
— Забележително.
— По-скоро адски интересно. Но това е само рисувано филмче, Джей Ти. Не бива да му вярваш сто процента.
В усмивката му се появи нещо загадъчно.
— А ти вярваш само на това, което си видяла с очите си, нали?
— Не. — Тя взе поставка за горещи съдове и я пъхна под тигана с пуканките. — Мисля, че не. — След това се засмя и изсипа пуканките в дълбока купа. — А може и така да е. По принцип съм реалистка. Трябва да има поне един реалист в семейството.
— Ала дори един реалист трябва да допуска съществуването на различни възможности.
— Сигурно си прав. — Съни загреба шепа пуканки и реши да си пофантазира. — Добре. Хайде да си представим, че се намираме в машината на господин Пийбоди и Шърман. Ти къде би отишъл? Или по-точно в кое време? Ако наистина ти се предостави такава възможност.
Погледна я как седи пред огъня със смеещи се очи.
— Възможностите са неограничени. А ти?
— Чудя се. — Размаха бирата. — Либи веднага щеше да назове поне десетина места в миналото. Например, при аптеките, инките или майте. Татко вероятно щеше да предпочете Тумстоун или Додж Сити. А мама, о, тя сигурно щеше да тръгне с него, за да го държи под око.
Той също си взе пуканки.
— Попитах, ги къде би искала да отидеш.
— В бъдещето. Искам да видя какво ни очаква в бъдеще. — Джейкъб нищо не каза, само се загледа в огъня. — След сто или двеста години. В края на краищата, от историческите книги винаги можеш придобиеш известна представа за миналото. Докато за бъдещето… Много по-вълнуващо е да видиш какво е постигнало човечеството. — Тази мисъл искрено я разсмя. — Наистина ли ти плащат, за да се занимаваш с подобни неща? Не е ли по-разумно да откриеш начин да се прекоси Манхатън за четиридесет минути в пиковите часове?
— Сам избрах тази тема.
— Сигурно е много интересно. — Съни се бе успокоила и искрено се наслаждаваше на компанията му. — А аз прекарах по-голямата част от живота си в колебания с какво искам да се занимавам. Отвратителна съм — призна с въздишка. — Не обичам да спазвам правила и да се подчинявам на началството. С всички непрекъснато споря, създавам напрежение на работното място. С една дума — ни се водя, ни се карам.
— Ами?
Този път не се засегна от многозначителната му усмивка.
— Така е. И все пак най-често съм права. А хората не обичат да си признават грешките. Понякога съжалявам, че не съм по-гъвкава…
— Защо? Светът е пълен с хора, които нямат собствено мнение.
— И които определено са по-щастливи от мен — въздъхна тя. — Срам ме е, но наистина мразя да правя компромиси. Ала и ти не обичаш да грешиш, нали?
— Да, затова внимавам какво приказвам.
Съни се засмя и се изтегна по корем на килимчето.
— Май започвам да те харесвам. През нощта трябва да поддържаме огъня, ако не искаме да замръзнем. Ще спим на смени. — Прозя се и отпусна глава на ръцете си. — Събуди ме след час-два да поема дежурството.
Когато се убеди, че е заспала, той я наметна с пъстрото одеяло. Качи се горе и за десетина минути успя да свърже своето миниустройство с компютъра на бюрото на Либи. Паметта му беше по-малка от паметта на бордовия компютър, но беше достатъчна, за да си напише рапорта и да потърси отговор на някои неотложни въпроси.
— Включи се, компютър.
Тих и безличен глас отвърна: „Включен съм.“
— Рапорт. На Хорнблоуър, Джейкъб. Дата: 20 януари. Принуден съм да остана в хижата поради зимна буря. Машината, която произвежда електричество, излезе от строя. Типична за епохата, на нея не може да се разчита. Енергията се пренася по жици във въздуха, които лесно се повреждат по време на буря. Приблизително в 18.00 часа енергоснабдяването бе прекъснато. Предполагаемо време на отстраняване на аварията?
„Проверявам… Непълни данни.“
— Точно от това се страхувах. — Той се замисли. — Сънбийм Стоун е много изобретателна. Свещи. Тук използват восъчни свещи за осветление. Горят дърва, за да се топлят. Енергията, естествено, е крайно недостатъчна и затопля само ограничено пространство. Въпреки това е… — замисли се за най-подходящия израз. — Доста приятно… Създава се успокояваща атмосфера. — Ядоса се и прекъсна записа. Отново си спомни как изглеждаше Съни на светлината на огъня. — Както отбелязах в предишния рапорт, Стоун е агресивна особа от женски пол, която често изпада в гневни изблици и пристъпи на лош характер. Но в същото време е обезоръжаващо щедра, понякога дори е дружелюбно настроена и… — За малко да каже „съблазнителна“, ала навреме се усети. — Интригуваща — реши накрая. — Изследването е необходимо да се задълбочи. Все пак мисля, че тя не е типична жена от тази епоха. — Отново замълча и започна да барабани с пръсти по бюрото. — Компютър, какви са обичайните изисквания на жените от двадесети век към техния партньор? „Проверявам.“
След като изтърси тази глупост, Джейкъб отвори уста, за да се откаже от отговора. Ала компютърът бе по-бърз от него.
„При най-типичните случаи основно изискване е физическото привличане, определяно като «химия на чувствата». Емоционалното отношение, което варира от харесване до любов, е предпочитано от 97,6% от жените. Случайните връзки, най-често наричани «прекарване на нощта заедно», не са на мода в края на двадесети век. Обектите държат на верността на своите партньори. Романтичните връзки са предпочитани и широко разпространени.“
— Обясни понятието „романтична връзка“.
„Проверявам в речника… Да оказваш влияние върху обекта чрез знаци на внимание, комплименти или подаръци. Синоними: любов, любовна връзка, отношения или обвързване между мъж и жена. Типична обстановка: оскъдно осветление, тиха музика, цветя. Общоприетото романтично поведение включва…“
— Достатъчно. — Той разтри тила си и се замисли дали не започва да полудява. Беше тъпо да задава на компютъра ненаучни въпроси. А още по-голямо безумие бе да мисли за изцяло ненаучни отношения със Съни Стоун.
Причините да се намира на това място бяха две. Първата и основната бе да открие брат си. Втората — да събере повече информация за епохата. Съни Стоун беше само част от тази информация и нищо повече.
А той я желаеше. Съвършено ненаучно чувство, но напълно реално. На всичкото отгоре и нелогично. Как можеше да копнее за жена, която само го дразнеше и озадачаваше? Откъде-накъде ще се интересува от нея, след като нямаха нищо общо? Разделяха ги векове. Нейният свят, макар и толкова любопитен от научна гледна точка, беше истинско изпитание. Същото се отнасяше и за нея, тази жена направо го тормозеше.
Най-добре да се върне на кораба, да настрои компютрите и да се върне у дома. Ако не беше Кал, точно това щеше да направи. Надяваше се, че го задържа само мисълта за брат му.
